Определение № 394 от 13.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 552/2023 г.

ВКС13.03.2023 г.докладчик Милена Даскалова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Т. Н. В. и А. К. С. срещу определение № 2242 от 16.03.2022 г. по в.ч. гр.д. № 2290/2022 г. на Софийски градски съд. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. Председател: Членове: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Н. В. и А. К. С. срещу определение № 2242 от 16.03.2022 г. по в.ч. гр.д. № 2290/2022 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на определение № 20217464 от 30.11.2021 г. по гр.д. № 16223/2021 г. на Софийския районен съд в частта му, с която е оставено без уважение искането на С. М. З. и Н. М. С. за допълване на определение № 2018856 от 21.09.2021г., постановено по същото дело в частта му за разноските и вместо него е постановено друго определение, с което Т. Н. В. и А. К. С. са осъдени да заплатят на С. М. З. и Н. М. С. на основание чл. 79, ал.4 ГПК сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното определение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по жалбата С. М. З. и Н. М. С. с подадения писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на частната касационна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното: Производството пред районния съд е образувано по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС ,решението по което съгласно чл. 280, ал.3, т.2 ГПК не би подлежало на касационно обжалване, предвид на което и постановеното въззивно определение също не подлежи на обжалване, тъй като съобразно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Във връзка с изложеното се налага извод, че постъпилата частна касационна жалба, като подадена срещу определение, неподлежащо на обжалване, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

5