Определение № 911 от 20.10.2010 г. на ВКС

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Д. Ж. О. и В. А. О. чрез адвокат Д. Д. от АК гр. В., срещу въззивното решение № 1653 от 14.12.2009 г. по в. гр. д. № 929/2009 г. на Варненския окръжен съд. Относно основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /което с оглед разясненията в т.т. 2 и 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът Е. К. В. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 622 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 3956/2007 г. на Варненския районен съд и е уважен предявен срещу касаторите иск за ревандикация на реална част с площ 339.2 кв. м. от ПИ № 538 по ПНИ на с. о. “Ракитника”, гр. В., целият с площ 607 кв. м., и е отменен н. а. № 52/1997 г. по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложеното в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не обосновава допустимост на касационното обжалване по първия поставен въпрос: за правното действие на решението за възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Данните по делото сочат, че с решение № 600 от 23.03.1999 г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на поземлената комисия на ищеца като наследник на К. Ив. В. е възстановена в стари реални граници нива с площ от 11.648 дка, съставляваща по плана от 1996 г. на м. “Ракитника” /”Фандъклъка”, “Ендклар куру”/ имот № 57, собствеността върху която е установена с н. а. № 131 от 05.02.1930 г. за покупко-продажба и записка № 125 за вписване от с. д. Представен е протокол от 31.01.1952 г. на К. по чл. 11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС, че имот на наследодателя в местността “Фандакла алта” - нива от 9.000 дка, е включен в ДС “Е.” и заменен с нива от държавния поземлен фонд. Следователно, към момента на одържавяването К. В. е бил собственик на имота по нотариалния акт и записката за вписване от 1930 г. След подробен анализ на относимите за спора писмени доказателства и заключения на вещи лица, въззивният съд е установил идентичност между придобития и възстановения в стари реални граници имоти. Разликата в площта е призната съобразно правилото на чл. 18ж, ал. 5, т. 2 ППЗСПЗЗ - когато разликата между документа за собственост и определената с плана е до 3 дка за ниви, се признава по-голямата площ. Разпределяйки правилно доказателствената тежест, и съобразявайки представените доказателства, съдът правилно е приел, че предпоставките за реституция по ЗСПЗЗ са установени в производството по чл. 108 ЗС. Затова даденото разрешение не противоречи, а съответства на решенията, на които касаторите се позовават: р. № 939 от 22.06.2006 г. по гр. д. № 1317/2005 г. на ВКС, IV-то г. о., и р. по гр. д. № 3036/2004 г. на ВКС, IV-Б г. о. На следващо място касаторите поставят въпроса за допустимостта на иск за ревандикация за земеделска земя в случаите, когато решението на поземлената комисия не е придружено със скица на имота. Позовават се на решение № 410 от 10.01.1994 г. по гр. д. № 397/1993 г. на ВС, петчленен състав, и решение № 24 от 01.02.1999 г. по гр. д. № 1912/1997 г. на ВКС, IV-то г. о. Решения № 380 от 13.01.2005 г. по адм. д. № 9127/2004 г. на В., IV-то отд., и № 4809 от 15.05.2007 г. по адм. д. № 10567/2006 г. на В., II-ро отд., са постановени в производства по жалби срещу административни актове и не съставляват “практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК съгласно разясненията в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ. По делото е установено, че за територията, в която попада придобитият през 1930 г. имот, няма приет кадастрален план преди кооперирането. Затова за нуждите на реституцията са ползувани данните, които се съдържат в план на стари имотни граници от 1996 г., според който имотът представлява пл. № 57. Представена е скица от комбиниран план от 1997 г., ведно с регистър към него, видно от който имот пл. № 57 обхваща спорната част от имот пл. № 538. Представена е и скица от действащия ПНИ на с. о. “Ракитника”, одобрен със заповед № РД-1-7706-387 от 20.09.2002 г. на областния управител. Новообразуваният имот пл. № 538 е с площ 607 кв. м., от които 339.20 кв. м. попадат в границите на възстановения имот № 57. С решението по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ се осъществява преобразуващото право на възстановяване на собствеността. Правото на собственост получава своя предмет в реални граници и от този момент правото на възстановяване на собствеността се трансформира в право на собственост върху конкретен обект. В това се изразява конститутивното действие на решението - относно юридическата индивидуализация на земеделската земя с обособяването й като конкретен обект на собственост чрез определяне на реалните й граници /ТР № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС на РБ/. В разглеждания случай реалните граници на възстановената земеделска земя са определени по описания по-горе начин. Ето защо неоснователно се поддържа теза за недопустимост на иска за ревандикация, основана на становището, че преди приключване на процедурата по възстановяване на собствеността няма обект на собственост в реални граници, за да се извърши преценката дали ответникът държи неоснователно имота или част от него. Ищецът се легитимира за собственик на възстановен в стари реални граници имот, който е изобразен графично на представените по делото скици, така че искът правилно е приет за допустим. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите не са изложили обосновка. То не е и налице, тъй като по разрешаването на спорове между лица, претендиращи да са носители на право на собственост, произхождаща от възстановяване по ЗСПЗЗ, и ползуватели, позоваващи се на нормата на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, има формирана трайна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Затова и разглеждането на настоящия случай не би допринесло за точното прилагане на закона или за развитието на правото. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.