Определение № 5651 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 188/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Благоевград, чрез заместник-кмет по икономическо развитие и управление на собствеността, оправомощена със заповед № 371-ЧР от 21.09.2023 г., приподписана от юрисконсулт М. В.-И. и насрещна касационна жалба на Р. С. К.-Д., чрез пълномощника й адвокат А. В. против решение № 519 от 22.08.2023 г., постановено по гр. д. № 681 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 339 от 15.06.2022 г. по гр. д. № 1808/2021 г. на Районен съд - Благоевград за осъждане на Община Благоевград да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на Р. С. К.-Д. сумата 1424.28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - разноски за лечение, настъпили в резултат на попадането в дупка в настилката и падането на ищцата на 13.08.2020 г. в централната пешеходна зона в района на централната пощенска станция на пл. „Христо Ботев“ № 2 в гр. Благоевград, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от същото събитие, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до претендирания размер от 25 000 лв. Ответникът Община Благоевград атакува въззивното решение в частта, с която са уважени исковете за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди. С насрещната касационна жалба ищцата Р. С. К.-Д. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата от уважения размер от 10 000 лв. до сумата от 15 000 лв. Страните не са подали отговор на касационната жалба на насрещната страна по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал и е възпроизвел в мотивите си фактическите твърдения, на които са основани исковете за присъждане обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, както и оспорванията в отговора на исковата молба – за механизма на уврежданията, които не са могли да бъдат получени по твърдения от ищцата начин и не се намират в причинно-следствена връзка с него; липсата на неизпълнени задължения по поддържане на площадното пространство, а евентуалното наличие на разместени и не добре прикрепени павета е обичайна повреда, която не съставлява драстична неравност, опасна за движението на пешеходците; относно размера на претендираните неимуществени вреди. Посочил е, че се претендира обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение задълженията на служители на общината по поддържането на пешеходната зона в Благоевград. Налице е задължение за общината за поддържането, доколкото общинската улична и тротоарна мрежа е със статут на публична общинска собственост, като изграждането, ремонта и поддържането им се осъществяват от общините, а самото поддържане е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, включително предпазването им от преждевременно износване, охрана и защита. Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, те са предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Приел е за установено, че през деня на 13.08.2020 г., около 11.00 в централната пешеходна зона на Благоевград ищцата вървяла като пешеходец в района на централната пощенска станция, находяща се на пл. “Христо Ботев“ № 2, като в тази част пешеходната зона била изградена от малки павета с кубична форма, движила се към ул. "Отец Паисий", като на около 10 метра след входа на пощата десния й крак попаднал в дупка в настилката, която била формирана от липсващи павета. Дупката не била сигнализирана или обезопасена (показанията на свидетеля С. Н., очевидец на инцидента, чиито показания са счетени за вътрешно непротиворечиви, отразяващи непосредствени впечатления и кореспондиращи с останалите доказателства). Този механизъм на увреждането се потвърждава и от заключението на съдебно-медицинската експертиза – счупване, получено по индиректен механизъм, като най-честата причина е падане от височина на собствен ръст. В резултат от попадането в дупката, ищцата политнала напред, паднала на терена, при което директно ударила дясното си рамо. Пострадалата е била откарана в УМБАЛСМ “Н.Й. Пирогов”, където била приета за лечение, като било установено счупване на долния край от към лакътната става на раменната кост. Била и поставена гипсова шина. От приетата съдебно-медицинска експертиза, е видно, че ищцата, в резултат на падането е получила многофрагментно вътреставно счупване на долния, дисталния край на дясната мишнична кост с ангажиране на двата епикондила и макарата и оформяне на два изместени костни фрагмента. На следващия ден след инцидента - 14.08.2020 г. е потърсила лекарска помощ в Спешен кабинет по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД, като й е била поставена гипсова шина и й е бил насрочен контролен преглед на 17.08.2020 г. Впоследствие при проведени контролен преглед и след компютърна томография е било установено многофрагментно вътреставно счупване на долния, дисталния край на дясната мишнична кост с ангажиране на двата епикондила и макарата и оформяне на два изместени костни фрагмента. Поради вида на счупването е било избрано и проведено оперативно лечение, като костните фрагменти са били наместени и фиксирани със заключваща метална плака - метална остеосинтеза и поставена гипсова имобилизация. От представената епикриза е установено, че пострадалата е приета в болницата на 17.08.2020 г. и изписана на 27.08.2020 г. След приключване на болничното и домашно лечение, поради продължаваща болка, оток и значително намален обем на движения в дясната лакътна става от 20.10.2020 г. е била проведена рехабилитация и физиотерапевтични процедури в „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация" ЕАД в гр. София, като била хоспитализирана за период от 7 дни, което се установява от представената епикриза от 1712.2020 г., а рехабилитациите са проведени до 08.12.2020 г. включително, видно от приложената карта. Счупването на дясната мишнична кост й е причинило трайно затруднение на движенията на ръката за около 2,5-3,5 месеца, съгласно заключението на приетата експертиза. След този срок основната функция на ръката - хващането - е била възстановена, но все още не е настъпило пълно възстановяване, като правило срокът на възстановяване на движенията на крайник е приблизително колкото е бил и периодът, за който е бил обездвижен с имобилизация. Според вещото лице медик видът на счупването вътреставно многофрагментно счупване с разместване на костни фрагменти - налага попродължително лечение и обездвижване на крайника. Проведено е адекватно, съвременно оперативно лечение, при което оздравителния процес протича по-бързо, поради по-добрата адаптация и фиксиране на костните фрагменти. За този вид счупвания е необходимо също така провеждане на физиотерапия и рехабилитация. Вещото лице е категорично, че приложените платежни документи отговарят, като вид и цена на изписваните в хода на лечението медикаменти и поставени остеосинтезни материали, като посочените разходи не се поемат от НЗОК същите са в размер на 1424.28 лв. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е отчел, че ищцата е търпяла физически болки и страдания, свързани с претърпяната фрактура, включително и трайно затруднение на движенията за срок повече от 30 дни. Възстановителният период е продължил около 2.5 – 3.5 месеца. Болките са били значителни по сила и интензитет и е била налице невъзможност за обслужване с увредената ръка за продължителен период от време. Проведеното лечение с продължителност около 3 месеца е включвало болнично лечение с проведена операция, гипсова имобилизация и последвалата я физиотерапия. Налице са преживени неудобства в битов и психоемоционален аспект от наложителната чужда помощ при самообслужване през част от лечебния процес. Преживени са негативни емоции – стрес и уплаха, които са обичайни за този вид инциденти. Отчитайки и че към датата на инцидента ищцата е била в трудоспособна възраст (47 години), липсата на данни за остатъчни увреди и такива за понесени болки и страдания над обичайните за периода на възстановяване и раздвижване, съдът е счел, че обезщетение от 10 000 лв. отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Община Благоевград посочва основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и ал. 2 ГПК. Касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка дали въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, а и доводи в тази насока не са изложени в касационната жалба. Липсва основание за проверка и дали някои от изводите на съда не са очевидно неправилни. Тезата на касатора-ответник, че решението е очевидно неправилно, тъй като не кореспондира с доказателствата по делото и е налице пълно противоречие между правните изводи и представените писмени доказателства и събраните гласни доказателства, включително и за опровергаване на твърденията на ищцата в исковата молба, че е откарана до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД в гр. София непосредствено след инцидента, не може да бъде свързана с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, тъй като проверката на тази теза изисква анализ на представените доказателства и извършените процесуални действия, който не може да бъде направен в производството по чл. 288 ГПК. Касаторът ответник счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 141 от 8.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г., ІV г. о., с което е дадено тълкуване, че отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на възложената работа. Соченото противоречие не може да бъде констатирано. От една страна липсва формулиран правен въпрос, а от друга страна именно в насока на даденото от ВКС тълкуване са и изводите на въззивния съд. Обосновката на наведеното основание за допускане на касационно обжалване, че ищецът носи доказателствена тежест да установи предпоставките по чл. 49 ЗЗД, с изключение на вината, която се презюмира и че наличието на разместени и недобре прикрепени павето от площадното пространство е обичайна повреда, която не съставлява драстична неравност, опасна за движението на пешеходците и предполагаща извършването на ремонт и поддръжка от страна на общината, от една страна по никакъв начин не може да бъде свързана с тълкуването по посоченото решение на ВКС, а от друга страна не съответства на приетото от въззивния съд, че причината за инцидента е не разместването или недоброто прикрепване на плочките, а тяхната липса. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е само бланкетно посочено без произнасянето на въззивния съд да е свързано с твърдяно противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Касаторът-ответник поставя и въпроса: вътрешно противоречиво ли е решение, в което съдът е нарушил задълженията си за излагане на ясни, убедителни, без вътрешни противоречия и празноти мотиви взаимно изключващи се в отделни части. Въпросът е обоснован с тезата, че от една страна съдът е приел, че пострадалата е приета за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД непосредствено след инцидента, а същевременно – че е потърсила помощ на следващия ден след инцидента (35 часа по-късно). Въпросът не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото дори и посочената некоректност при мотивиране на изводите да е налице, това не би рефлектирало на изхода на спора, при приетия за установен от съда механизъм на увреждането въз основа на показания на свидетел-очевидец на инцидента и при пълна липса от страна на касатора на обосновка защо показанията на свидетеля биха се счели за оборени въз основа на това дали лекарската помощ е потърсена веднага или на другия ден. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Община Благоевград. На основание чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да се разглежда подадената от ищцата насрещна касационна жалба срещу въззивното решение. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение