Определение № 133 от 15.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4920/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. П. против определение на Софийски градски съд № 14680 от 25.09.2024 г. по ч.гр.д. № 8449/ 2024 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 26.01.2024 г. по гр.д.№ 21078/ 2023 г. и по този начин е прекратено производството, образувано по подадена от частния жалбоподател искова молба против И. Е. Ц.. Жалбоподателят поддържа, че е бил игнориран, тормозен и дискриминиран от ответника чрез отричане на факта на осъждане на Столична община и прекратяване на организирана от ищеца среща, на която присъствали 50 човека – цялото ръководство на СО – район Искър, на 8 РПУ на МВР, Столичен инспекторат и граждани. Естествено било да реагира на това с точно такъв иск, който счита за допустим, а обратното становище на въззивния съд – за неправилно. Поради това жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол твърди, че то е очевидно неправилно по съображенията в частната жалба. Ответната страна И. Ц. не взема становище по жалбата. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т. П. срещу И. Е. Ц., предявен е иск за установяване на нарушение на ответника по чл.71 ал.1 т.1 ЗЗДискр. Изложени са фактически твърдения, че на организирана от ищеца среща ответникът отказал да признае, че Общината е осъдена по адм.д.№ 5791/ 2018 г. на ВАС; че отказал да предостави копие от решението по това дело по време на срещата; че провалил умишлено срещата, като я прекратил безпричинно; че не позволил да се вземе нито едно решение и че губел личното време на ищеца. Двукратно първоинстанционният съд дал указания на ищеца да отстрани нередовности на исковата молба и да обоснове правния си интерес от иска, като в изпълнение на последните указания ищецът заявил, че всички действия на ответника били насочени пряко срещу него; че ответникът с всички сили се стреми да му вреди и че унищожава цялата му енергия и отделено време за реализация на проект, който е от значение за всички живущи в района. С определение от 26.01.2024 г. по гр.д.№ 21078/ 2023 г. Софийски районен съд прекратил производството по делото, като счел предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес. С обжалваното в настоящето производство определение на въззивния Софийски градски съд преграждащото определение на първата инстанция е потвърдено. Прието е, че липсва правен интерес от предявяване на иск, когато в исковата молба се излагат обстоятелства, които не покриват изцяло или отчасти предпоставките за уважаване на предявения иск. Тъй като отказът да се признае, че общината е осъдена и прекратяването на среща, на която присъствал ищеца, не били дискриминационни действия, не бил налице интерес от предявяването на иска. С оглед тези мотиви на въззивния съд, обжалваният акт не може да се окачестви като очевидно неправилен. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая касаторът не сочи никакви обстоятелства, въз основа на които обжалваният акт да може да се окачестви като „очевидно неправилен“, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, защото касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който касационното обжалване да бъде допуснато, а не са налице съмнения за валидността и допустимостта на обжалвания акт. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на правен въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига такъв въпрос, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. Касаторът не формулира правен въпрос, излага само твърдения за неправилна преценка на обстоятелствата по делото, които в производството по чл.288 ГПК не подлежат на обсъждане. По такива твърдения касационен контрол не може да бъде допуснат. По изложените съображения съдът