Определение № 4315 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3073/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №5846/08.07.2024г. на "ВЕКТА" ООД /в несъстоятелност/, чрез управителя П. Н. срещу определение №233/19.06.2024г. по в.ч.гр.д.№258/2024г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение №962/12.04.2024г. по гр. д. №893/2024г. на Окръжен съд – Пловдив, с което подадената от "ВЕКТА" ООД /в несъстоятелност/ срещу "БУРГОЙЛ БГ" ООД и "СЕВИ ОЙЛ" ЕООД искова молба е върната и производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо. Според жалбоподателя определението е неправилно и незаконосъобразно, като моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че не са налице основанията по чл. 299, ал.2 ГПК, тъй като производството по гр. дело №558/2018г. по описа на ПОС е било образувано по искова молба с правно осн. чл. 496, ал.3 ГПК, а настоящото е по отрицателен установителен иск, предявен по чл. 124 ГПК. Счита за неправилен извода на съда, че постановлението за възлагане на недвижим имот е властнически акт, за който не са приложими разпоредбите на ЗЗД относно недействителността на сделките. Сочи, че тъй като постановлението за възлагане на недвижим имот е нищожно, то същото не е годно да прехвърли каквито и да било права. Излагат се съображения и за допустимост на процеса по отношение на предявения от ищеца отрицателен установителен иск за собственост. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане касационна проверка на определението, като са формулирани следните въпроси: 1. "По отношение на постановлението за възлагане на недвижим имот от 30.08.2017г., издадено по изпълнително дело №567/2011г. по описа на ЧСИ А. А. приложима ли е разпоредбата на чл. 44 ЗЗД урегулираща правилата относно договорите и едностранните сделки?"; 2. "При приложимост на чл. 44 ЗЗД, следва ли при позоваване на нищожност на основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД – предписана от закона форма на постановлението за възлагане на недвижим имот от 30.08.2017г., издадено по изпълнително дело № 567/2011г. по описа на ЧСИ А. А., решаващият състав да се произнесе дали актът е породил целените правни последици – прехвърляне на права?"; 3. "Искът с правно основание чл.124 ГПК във връзка с чл.44 ЗЗД, вр. чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД за признаване за установено, че постановление за възлагане на недвижим имот от 30.08.2017г., издадено по изпълнително дело №567/2011г. по описа на ЧСИ А. А. е нищожно, допустим ли е при приключили производства по чл. 435 вр. чл. 496 ГПК и чл. 492 ГПК и представлява ли преразглеждане на правен въпрос с влязло в сила решение, при положение че същите почиват на различни правни твърдения и основания?". Жалбоподателят твърди, че поставените въпроси са от съществено значение за формирането на решаващата воля на съда, като отговорите им ще допринесат за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Навежда довод за празнота в законодателството, доколкото основанията за атакуване на постановление за възлагане на недвижим имот, които са лимитирано изброени в закона /чл. 435, ал. 3 ГПК и чл. 496 ГПК/, не покриват случаите на нищожност на акта поради липса на предписаната от закона форма, тъй като възлагателното постановление не съдържа всички необходими реквизити, в т.ч. плащане на цената. Тази празнота на правната уредба следвало да се попълни като приложение намерят разпоредбите на чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на "ВЕКТА" ООД /в несъстоятелност/ против "БУРГОЙЛ БГ" ООД и "СЕВИ ОЙЛ" ЕООД, в която се излага, че по изпълнително дело №567/2011г. по описа на ЧСИ А. А. е проведена публична продан, приключила с издаването на постановление за възлагане от 30.08.2017г., с което в полза на първия ответник "БУРГОЙЛ БГ" ООД са възложени следните имоти, собственост на ищцовото дружество: поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с предназначение за бензиностанция и газ-станция, находящ се в [населено място], [улица], ведно с находящи се в него сгради с идентификатори [№], [№], [№] и [№]. Твърди се, че постановлението за възлагане е нищожно, тъй като липсва заплащане на продажната цена в размер на 2 700 400 лв. преди неговото издаване. Излага се също, че в него като официален удостоверителен документ е отразено невярно обстоятелство, а именно, че продажната цена е заплатена по сметка на съдебния изпълнител, каквото плащане обаче не било извършено. Твърдят се и допуснати от съдебния изпълнител нарушения в изпълнителното производство при провеждане на публичната продан и издаването на постановлението. С оглед изложеното, ищецът счита, че първият ответник "БУРГОЙЛ БГ" ООД не е придобил имотите, предмет на публичната продан, и доколкото никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, то и вторият ответник "СЕВИ ОЙЛ" ЕООД – негов частен правоприемник, не е придобил правото на собственик върху процесните имоти по силата на сключения между страните договор за покупко-продажба. Предявени са искове за прогласяване нищожността на Постановление от 30.08.2017г. за възлагане на недвижими имоти, издадено по изп.дело №567/2011г. по описа на ЧСИ А. А. поради липса на заплащане на цената преди неговото издаване; и за признаване за установено, че ответниците не са собственици на поземления имот в [населено място], [улица], собственост на „Векта“ООД-в несъстоятелност; в условия на евентуалност да се прогласи недействителността на цитираното постановление за възлагане. За да постанови определението, въззивният съд е приел, че заявената претенция е за недействителност поради невнасяне на цената на публичната продан, проведена по изпълнително дело №567/2011г. по описа на ЧСИ А. А. и приключила с постановление за възлагане от 30.08.2017г. Счел е, че този спор е разрешен със сила на пресъдено нещо доколкото с влязло в сила на 23.03.2022г. решение по гр.дело № 558/2018г. на ОС – Пловдив, е отхвърлен предявеният от ищеца "ВЕКТА" ООД - в несъстоятелност срещу първия ответник "БУРГОЙЛ БГ" ООД иск с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК за обявяване недействителността на проведената на 29.09.2015г. по изпълнително дело № 567/2011г. публична продан на недвижими имоти, собственост на ищцовото дружество и възложени на ответното с процесното постановление, поради неплащане на продажната цена от последното, предвид което за ищеца "ВЕКТА" ООД /в несъстоятелност/ вече не съществува правото да предяви повторно такъв иск и производството по същия като недопустимо, подлежи на прекратяване, съгласно чл. 299, ал. 2 ГПК. Независимо от посоченото, съдът е аргументирал и неприложимостта на разпоредбите на ЗЗД относно нищожността на договорите /чл. 26 и сл. ЗЗД/ по отношение на постановлението за възлагане, тъй като то няма характер на договор сключен между равнопоставени правни субекти, а е едностранен властнически акт на изпълнителен орган, с който приключва проведената в изпълнителното производство публична продан. Посочено е, че с оглед правната сигурност и стимулиране на купувачите да участват в проданта, средствата за защита по отношение на нея са изчерпателно и лимитативно предвидени в закона. Тя може да бъде атакувана по реда на обжалването в хипотезите на чл. 435, ал. 2, т. 2, ал. 3 и ал. 4 ГПК или по исков ред на чл. 496, ал.3 ГПК, но само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Изложени са и съображения относно недопустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост, като е цитирано ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в т.1 от което се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице ако отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца. Според съда в конкретния случай собственическият иск се намира в условията на обусловеност от заявените с исковата молба претенции за нищожност на постановлението за възлагане и недействителността на публичната продан, които обаче са недопустими, поради което за ищеца не съществува правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и същият се явява недопустим. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните съображения: Според разясненията в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване по чл.280, ал. 1 ГПК /приложим съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и за частните касационни жалби/, изисква произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Задължение на касатора е да постави ясно въпроса, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело, тъй като преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираните от жалбоподателя въпроси, в обобщен вид свеждащи се до приложимостта на чл. 44 вр. чл. 26, ал.2 ЗЗД по отношение възлагателното постановление в производство по установителен иск, предявен по чл. 124 ГПК, не са обусловили крайните изводи на въззивния съд, поради което не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съображенията на въззивния съд относно неприложимостта на разпоредбите на ЗЗД регламентиращи недействителността на правните сделки по отношение на постановлението за възлагане на недвижим имот, са само съпътстващи и са изложени с оглед наведените от жалбоподателя доводи и възражения. Решаващият мотив на въззивния съд за недопустимост на иска за прогласяване недействителността на публичната продан и възлагателното постановление е наличието на отрицателна процесуална предпоставка за неговото упражняването: производството по искова претенция за обявяване недействителността същата публична продан, и за отмяна на постановлението за възлагане на осн. чл. 496, ал. 3 ГПК, е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което и на основание чл. 299, ал. 1 ГПК неговото преразглеждане е недопустимо. Необосновано е и наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, която жалбоподателят е аргументирал с наличието на празнота в законодателството, изразяваща се в лимитирано изброени в закона /чл. 435, ал. 3 ГПК и чл. 496 ГПК/ основания за атакуване на постановлението за възлагане, които не покриват случаите на нищожност на акта, поради липса на предписаната от закона форма, тъй като възлагателното постановление не съдържа всички необходими реквизити, в т.ч. плащане на цената. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд е посочил, че процесуалният път за отстраняване на нарушенията, допуснати при публична продан, завършила с възлагане, е обжалване на възлагането, а исковата защита е допустима само когато възлагането не е обжалвано и на точно определени основания - при нарушение на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Съдът е съобразил и съдебната практика, съгласно която публичната продан не е сделка и се различава от договора за продажба, поради което за нея не важат разпоредбите за недействителност на договорите по ЗЗД, както и че иск за прогласяване на недействителност на публичната продан и на постановлението за възлагане, с изключение на иска по чл. 496, ал. 3 ГПК не е предвиден в закона и съответно е недопустим /в този смисъл решение № 47/20.04.2015 г. по гр.д. № 2775/2014 г. на ВКС, ІІІ гр.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК, определение № 300/02.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1926/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 21/20.01.2017 г. по ч.гр.д. № 2920/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/. Следва да се посочи също, че дадената от ищеца правна квалификация на предявения иск по чл. 124 ГПК, не променя предмета на спора при изложените му твърдения, че постановлението за възлагане на ЧСИ е нищожно. Както беше посочено, съобразно трайната съдебна практика, постановлението за възлагане се ползва със стабилитет, като иск за недействителност на публичната продан може да се предяви само в случаите, изрично посочени в закона- чл. 496, ал.3 ГПК. С такъв иск ищецът вече е сезирал съда, като с влязло в сила решение по гр.дело № 558/2018г. същият е бил отхвърлен. В обобщение, не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.