Определение № 220 от 02.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 653/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. М. М. срещу определение №177/15.03.2023г. по т.д.№828/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е допълнено на осн. чл.248 ал.1 от ГПК решението от 22.12.2022г. по същото дело в частта за разноските, чрез присъждането на адвокат Е. Е. П., на основание чл.38 ал.1 т.3 и т.2, вр. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1200 лева. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с чл.38 от Закон за адвокатурата. Поддържа, че въззивният съд не е дал отговор на неговите възражения, че ответницата Е. Калчева не е материално затруднено лице, нито адвокат П. е в близки приятелски отношения с ответника И. Х.. Ответниците по частната жалба И. И. Х. и Е. А. Калчева не изразяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В постоянната практика на ВКС, формирана с определение №731/09.10.2014г. по ч.гр.д.№5256/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение от 02.10.2015г. по ч.гр.д.№2340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., се приема, че осъдената за разноски насрещна страна не може да оспорва правото на адвоката да получи възнаграждение съгласно чл.78 от ГПК за нейна сметка по съображения, че в действителност материалното състояние на безплатно представлявания не е затруднено. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК. В тези случаи следва да бъде присъдено минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която текстът на закона препраща. В настоящата хипотеза въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ц. М. М. против „Е.“ ООД, И. И. Х. и Е. А. Калчева иск с правно основание чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено несъществуването на вписано обстоятелство. Ответниците по иска – въззиваеми Е. Калчева и И. Х., са били представлявани от адвокат Е. Е. П., въз основа на приложените договори за правна защита и съдействие от 14.11.2022г., в които изрично е договорена безплатна правна помощ. Съобразно датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие между ответниците и процесуалния им представител, приложение намира правилото на чл.7, ал.1, т. 10 от Наредба №1/09.07.2004г. в редакцията от 04.11.2022г. Съответно адвокатското възнаграждение за всеки от ответниците по иска възлиза на 1250 лв., като присъденото с обжалваното определение възнаграждение е в по – малък размер. С оглед изложеното, обжалваното определение по чл.248 от ГПК следва да бъде потвърдено. Разноски за производството не се дължат и не следва да се присъждат на страните, тъй като производството по обжалване на определението по чл.248 от ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл.81 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение