Определение № 3510 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3819/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. Р. К., чрез адв. Л., срещу въззивно решение № 102 от 12.05.2023 г., постановено в. гр. д. № 65/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което след частична отмяна на решение № 260027/01.10.2020 г. по гр.д. № 786/2019 г. на Районен съд – Козлодуй като краен резултат е отхвърлен предявеният от В. Р. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на разликата над сумата 3668,29 лв. до сумата 9430 лв. – просрочена главница по договор за потребителски кредит, преобразуван под № EOSDP000000001248509. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която съдът е признал за установено по отношение на ответника, че ищецът К. не му дължи лихва в размер на 6484,00 лв. по същия договор за потребителски кредит. В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените претенции. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото? – твърди се противоречие с решение № 50174/2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 113/2016 г. по гр.д. № 5961/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 217/2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; 2. От кога тече погасителната давност върху вземане от нищожен договор? – твърди се противоречие с Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/1979 г. на ВС, Пленум и Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Излагат се доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касация „ЕОС Матрикс“ ЕООД в писмен отговор по чл. 287 ГПК излага съображения за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Обжалваемото решение е постановено след отмяна с решение № 50002 от 02.02.2023 г. по гр. д. № 701/2022 г. на ВКС на предходното въззивно решение по спора между страните. По делото е установено, че на 29.05.2008 г. между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД (по-късно с фирма „Сибанк“ ЕАД) и В. Р. К. – длъжник и К. С. К. – поръчител, е сключен договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, по силата на който банката е отпуснала на длъжника потребителски кредит в размер 10 000 лева със срок за издължаване 120 месеца. Съгласно чл. 2 от договора кредитът е уговорено да бъде отпуснат със срок на усвояване до 22.06.2008 г., като след изтичане на срока ангажиментът на банката за предоставяне на кредита се прекратява; кредитът се усвоява еднократно, чрез заверяване на банковата сметка на длъжника. В чл. 3.4. от договора страните са уговорили, че ГЛП към датата на сключване на договора е 15,11%, а в чл. 3.5. от договора е посочено, че ГЛП се променя с промяна на БЛП или таксите и комисионните. В чл. 5 от договора страните са уговорили, че крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 120 месеца от датата на усвояването му и че кредитът се издължава на месечни анюитетни погасителни вноски, в съответствие с приложения към договора погасителен план. В чл. 9 от договора е регламентирано правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при посочени в 5 точки предпоставки, което тя може да упражни едностранно, без да дължи уведомление до длъжника, като в тези случаи банката изпраща до длъжника писмено съобщение за датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем и за размера на остатъка от кредита. По делото не е представен описания в договора погасителен план. Със сключен на 28.09.2012 г. договор за цесия „Сибанк“ ЕАД е прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземания към свои длъжници, включително вземанията към В. К. по договор за потребителски кредит № 998-РК08-00106 от 29.05.2008 г. с първоначален размер 10 000 лв., остатъчен дълг по главница 9430,10 лв. и остатъчен дълг по лихва 6484,24 лв. или общ размер на дълга 15 914 лв. От споразумение с изх. № МА00072067/05.05.2017 г. за разсрочване на парично задължение с приложение № 1 към него – погасителен план, се установява, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предложило на В. К., в качеството му на кредитополучател по договор за кредит от 29.05.2008 г., сключен със „Сибанк“ ЕАД, да признае вземането на кредитора, което към датата на подписване на споразумението не е погасено и към 05.05.2017 г. възлиза на стойност 10 304,34 лв., и да се задължи да го погасява съгласно предложен от „ЕОС Матрикс“ ЕООД погасителен план. Споразумението е подписано от представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, но не е подписано от длъжника. Съгласно справка с изх. № БНБ61373/04.06.2019 г. от Централния кредитен регистър за кредитна задлъжнялост е подадена информация от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за дължима и неизплатена сума по договор за кредит, преобразуван при „ЕОС Матрикс“ ЕООД под № EOSDP000000001248509, в размер 9430 лв. – остатък просрочена главница и 874 лв. лихва или общо 10 304 лв. От изслушаното пред първоинстанционния съд заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на сключване на договора за цесия размерът на задълженията на ищеца е бил 15 914,34 лв., от които 9430,10 лв. – просрочена главница и 6484,24 лв. – просрочена лихва. Вещото лице е посочило, че след тази дата до датата на извършената от него проверка в „ЕОС Матрикс“ ЕООД за погасяване на това задължение са постъпили суми в общ размер 5 610 лв., посочени в заключението по дати и размери в 41 точки. Така са останали за плащане 10 304,34 лв. Вещото лице е дало заключение, че кредитът е станал изискуем с настъпване падежа на последната погасителна вноска – на 29.05.2018 г. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, изслушана във въззивното производство, се установяват следните факти: на вещото лице са предоставени от счетоводството на „ЕОС Матрикс“ ЕООД служебна бележка, от 10.03.2023 г., и неподписана справка, именувана „погасителен план“ към процесния договор за кредит, издадена на 21.03.2023 г.; към датата на цесията - 28.09.2012 г. изкупените задължения на В. К. са в общ размер на 15 914,34 лв., от които: 9430,10 лв. – просрочена главница и 6484,24 лв. – просрочена лихва; просрочената главница и просрочената лихва е следвало да се заплатят от кредитополучателя на 120 месечни вноски, с различен размер на цялата вноска, а също и на включените в нея главница и лихва, с падеж на 28-мо или 29-то число от месеца, през периода 29.06.2008 г. - 29.05.2018 г.; общата стойност на дължимата главница от 1-ва вноска, с падеж 29.06.2008 г. до 72-ра вноска, с падеж 29.05.2014 г. е 3668,29 лева, а общата стойност на дължимата главница от 73-та вноска, с падеж 29.06.2014 г. до 120-та вноска, с падеж 29.05.2018 г. е 5761,81 лева. За периода от 08.03.2013 г. до 18.04.2017 г. К. е извършил 41 плащания в общ размер на 5 610,00 лв., с които са погасени падежирали договорни лихви; усвоената и непогасена падежирала главница е в общ размер на 9 430,10 лв.; непогасена редовна договорна лихва е в общ размер на 874,24 лв.; частта от вноските, представляваща лихва с падежи преди 19.06.2016 г., конкретно през периода 29.10.2015 г. 29.05.2016 г., е в общ размер 342,41 лв., а останалата част с падежи след тази дата до 29.05.2018 г. е разликата до 874,24 лв. или 531,83 лв. Към датата на изготвяне на заключението задълженията на В. К. са в общ размер на 14 975,36 лв., формирани, както следва: непогасена падежирала главница – 9 430,10 лв.; непогасена редовна договорна лихва - 874,24 лв.; обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от датата на последната падежирала вноска – 30.05.2018 г. до 03.04.2023 г. включително - 4 671,02 лв. При така установената фактическа обстановка въззивният състав е приел, че на първо място по делото следва да се разгледат доводите на ищеца за недължимост на процесното вземане поради неспазване изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 от ЗПК (отм.), съобразно указанията в отменителното решение на ВКС. Цитирано е Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, според което съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти, а ако пороците не могат да се установят от самата сделка, е ограничен от посочените от страните конкретни факти и доказателства, от които нищожността се извежда. В конкретния случай от процесния договор за потребителски кредит се установява, че е отпуснат потребителски кредит в размер 10 000 лв. със срок за издължаване 120 месеца, но в съдържанието на договора не са включени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания, съобразно изискванията на чл. 7, т. 8 ЗПК (отм.). Такова съдържание би могло да се включва в погасителен план, какъвто по делото не се установява да е съществувал към датата на сключване на договора и ищецът да е бил запознат с него по същото време. Предоставената от счетоводството на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на вещото лице неподписана справка, именована погасителен план, издадена на 21.03.2023 г., макар да има доказателствена стойност, предвид посочената в документа дата на издаването му – 21.03.2023 г., не представлява доказателство за това, че такъв погасителен план е съществувал при сключване на договора на 29.05.2008 г. Изложеното обосновава извод за неспазване изискванията на чл. 7, т. 8 ЗПК (отм.). По отношение останалите претендирани като неспазени норми – чл. 6, чл. 7, т. 4 -7 и т. 9 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК (отм.), съдът е приел, че съдържанието на процесния договор за кредит удовлетворява изискванията на ЗПК (отм.), поставени от посочените разпоредби, като дори да би могло да се приеме наличие на основание за нищожност по посочените текстове, същото не би могло да се установи от самата сделка. Предвид неспазване изискванията на чл. 7, т. 8 ЗПК (отм.), на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗПК (отм.) процесният договор за потребителски кредит е приет за недействителен, като съдът е посочил, че длъжникът следва да върне само чистата стойност на кредита, поради което не дължи лихви, но дължи главницата. Доколкото в отменителното решение на ВКС е посочено, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, а частичното плащане, извършено след цесията, не означава признание на дълга и прекъсване на погасителната давност, въззивният състав не се е произнасял по тези обстоятелства. Установено е, че падежът на всяка месечна погасителна вноска е настъпил на 28-мо или 29-то число от месеца, през периода 29.06.2008 г. – 29.05.2018 г., като общата стойност на дължимата главница от 1-ва вноска, с падеж 29.06.2008 г. до 72-ра вноска, с падеж 29.05.2014 г., или за вноските с падеж, настъпил в период повече от пет години преди подаване на исковата молба на 19.06.2019 г., е сумата 3668,29 лв. По отношение крайния срок на давността, съдът се е позовал на практика на ВКС, според която погасителна давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. По аналогия от чл. 116, б. „б“ ЗЗД е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. С оглед изложеното и при приложение на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, съдът е приел, че към подаването на исковата молба на 19.06.2019 г., 5-годишният давностен срок по отношение на просрочена главница по договора за кредит в размер 3668,29 лева е бил изтекъл, вземането за тази сума е недължимо и искът в тази му част следва да се уважи, а за разликата над тази сума до претендираната сума 9 430 лв. този срок не е изтекъл и искът в тази част следва да се отхвърли. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следното: По първия поставен въпрос в трайната практика на ВКС се приема, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички наведени доводи и оплаквания на страните, да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. В случая въззивният съд е осъществил тези действия, тъй като подробно е изследвал фактическата обстановка по делото, обсъдил е наведените от страните възражения, анализирал е събраните по делото доказателства както поотделно, така и в съвкупност, обосновал е кои факти приема за установени, въз основа на кои доказателства и защо. Съдът е квалифицирал възраженията на страните и е посочил защо ги отхвърля. Затова по въпроса не следва да се допуска касационно обжалване. Вторият поставен въпрос не е обусловил волята на съда. Според настоящия състав, въпросът е твърде общ и не отчита спецификите на спора, поради което не е изпълнен общият критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се има в предвид, че в случая самият ищец се е позовал в исковата молба, за да смята, че не дължи процесната сума на това, че след като последната вноска по кредита му е следвало да се издължи на 25.05.2013 г., но като не са предприемани действия от страна на кредитора- ответник за събиране на вземането към дата на исковата молба, а и преди това през 2018 г. вземането е погасено по давност. Едва в касационната жалба и при новото разглеждане на делото пред въззивна инстанция са изложени нови доводи и е поставен въпрос за погасителна давност при нищожност на договора и за връщане на даденото с твърдения за начална липса на основание. Още повече, че при новото разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил и задължителните указания на ВКС, дадени с предходно отменително решение № 50002 от 02.02.2023 г. по гр. д. № 701/2022 г., на ВКС, в което е указано, че при спор между страните относно срока на изтеклата давност от значение е размерът на главницата и лихвата по всяка вноска и падежът й. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност предполага съществуването на толкова съществен порок, който да е видим при прочит на мотивите към решението, без да е необходимо съдът да прави допълнителна преценка на събраните по делото доказателства. Твърденият от касатора порок обаче изисква касационният състав да анализира съдържанието на процесния договор за кредит, заключенията на вещите лица по изслушаните експертизи и другите писмени доказателства. С оглед изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,