Определение № 2234 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ЯНКОВ ЕСТЕЙТС“ ЕООД гр. София, представлявано от управителя Н. З., чрез адв. С. Х., срещу определение № 325 от 07.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 268/2022 г. на Окръжен съд - Търговище. С него е оставена без уважение частната жалба на дружеството против определение № 898 от 08.08.2022 г. /погрешно посочено в обжалваното определение под № 989/ по гр. д. № 1830/2021 г. на Районния съд - Търговище, с което се прекратява производството по делото в частта по предявения в условия на субективно съединяване иск по чл. 108 ЗС по отношение на ответниците Б. Т. Д. и Р. Т. З..

В жалбата касаторът се оплаква от неправилните указания за недопустимост на конституирането на Д. и З. като ответници. Изтъква, че районният съд на практика е подвел дружеството да заяви, че не поддържа иска си срещу тях, а желае да ги конституира като трети лица помагачи - указал е, че насочването на иска срещу тях е недопустимо поради липса на правен интерес. В този смисъл оттегля направените /„единствено под страх да не се прекрати производството“/ изявления в изпълнение указанията на съда и заявява, че поддържа първоначалното си искане, така както е обективирано в исковата молба. Счита, че касационната инстанция би следвало да констатира допуснатото противоречие с т. 3Б от ТР № 4 от 14.03.2016 год. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, да отмени горецитираните определения на съдебните инстанции като неправилни и да укаже на районния съд за допустимостта на предявения иск, включително срещу разпоредилите се с процесния имот лица в полза на третия ответник по делото - Т. К. Н..

В изложението към частната касационна жалба дружеството се позовава на предпоставките за допускане на въззивното определение до касационно обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при формулирани въпроси:

1. „Длъжен ли е съдът да следи служебно за надлежната процесуална легитимация на страните по делото?“;

2. „В случай, че в исковата молба е направено недопустимо искане за конституиране на ответник, съдът длъжен ли е да даде указания до ищеца да отстрани тази нередовност?“;

3. „Налице ли е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба?“.

Ответниците Р. Т. З. и Б. Т. Д., представлявани от адв. Е. К., оспорват жалбата с писмен отговор.

При преценка за допустимост на настоящото производство, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. За да се произнесе по релевираните основания за допускане на атакувания съдебен акт до касационна проверка, взе предвид следното:

Производството пред Районния съд - Търговище по гр. д. № 1830/2021 г. е образувано по обективно съединени искове на „ЯНКОВ ЕСТЕЙТС“ ЕООД, както следва:

• с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в използване от Б. Д. и Р. З. на неистинско саморъчно завещание или евентуално в съзнателно съставяне и използване на неистинско саморъчно завещание;

• съответно за обявяването им за недостойни да наследяват своята първа братовчедка А. Е. К., на основание чл. 3, б. „в“, предл. посл. ЗНсл;

• за приемане за установено спрямо Д. и З., както и техния правоприемник Т. К. Н., че дружеството е собственик на подробно описания в исковата молба самостоятелен обект в сграда в [населено място], както и за осъждане на ответника Н. да предаде владението върху същия.

В хода на първоинстанционното производство районният съд е приел, че не ставало ясно защо ищецът предявява иск за собственост и срещу продавачите на имота, които към настоящия момент не се легитимират като собственици. След двукратно оставяне без движение на исковата молба с указания за уточняване на петитума и конкретизация на ответниците, и въпреки трайно поддържаното становище на ищеца, че за него е налице правен интерес да обвърже Д. и З. с влязло в сила решение, в крайна сметка районният съд е:

• оставил без уважение искането за конституирането им като трети лица-помагачи на страната на ответника Н. с определение № 803 от 11.07.2022 г.;

• същевременно с това е прекратил като недопустимо производството по предявения иск за собственост спрямо тях /за който приема, че бил с правно основание чл. 108 ЗС/, с определението № 898 от 08.08.2022 г.

В обжалваното определение въззивният съд на свой ред е приел, че исковата молба в посочената ѝ част всъщност следвало да бъде върната в хипотезата на чл. 129, ал. 3, а не чл. 130 ГПК, а производството по делото да се прекрати, тъй като ищецът не бил изпълнил поредните указания за уточняване на ответниците по предявения собственически иск, дадени с разпореждане № 1100 от 06.06.2022 г. на районния съд.

Като съобрази изложеното, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира за обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК единствено третия от поставените въпроси. Във връзка с него се обосновава и соченото противоречие с даденото разрешение в т. 3Б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. В него ОСГК на ВКС прие, че действителният собственик на недвижим имот има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост. Като не са се съобразили със задължителната съдебна практика на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, произнеслите се по настоящото дело инстанции са допуснали прекратяването на производството по един изначално допустим и надлежно предявен иск.

Макар в случая ищецът да се е позовал изрично на разпоредбата на чл. 108 ЗС и да е формулирал собственическата си претенция в един общ петитум, от съдържанието на същия и изложената обстоятелствена част още към първоначално подадената искова молба, става пределно ясно, че дружеството предявява: от една страна положителен установителен иск за собственост по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК срещу първите двама ответници - Д. и З.; а от друга страна - ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу третия ответник Н.. Предмет на делото е спорното материално субективно право, т. е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната му квалификация се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Определянето на правната норма, под която следва да бъде подведено основанието на претенцията, не е задължение на ищеца, а в случаите, когато такава е изрично посочена, тя не обвързва съда. В този смисъл т. 2 на ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 65 от 27.04.2016 г. по гр. д. № 3693/2015 г. на ВКС, III-то г. о., цитираните в него и много други.

Предвид конкретно изложените от въззивната инстанция мотиви за неизпълнение указанията на първоинстанционния съд следва да бъде посочено още, че няма законово основание по чл. 129, ал. 3 ГПК да се върне, съответно да се прекрати, образувано вече съдебно производство по надлежно предявен иск /решение № 164 от 04.07.2012 г. по гр. д. № 570/2011 г. на ВКС, IV-то г. о./ - какъвто е налице в настоящия случай. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото или за обезсилване на първоинстанционното решение /решение № 50056 от 07.04.2023 г. по гр. д. № 4874/2021 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. и цитираните в него/.

По изложените съображения обжалваното определение, ведно с първоинстанционното определение, жалбата срещу което е оставена без уважение, следва да бъдат отменени като неправилни, а делото да се върне на Районния съд - Търговище за продължаване на съдопроизводствените действия и по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за установяване правото на собственост на ищцовото дружество спрямо Б. Т. Д. и Р. Т. З..

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.