Определение № 40 от 16.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 26/2014 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 1108 от 24.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 437/ 2013 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 1499 от 18.07.2013 г. по гр.д.№ 796/2013 г. на Смолянски районен съд, с което е отхвърлено искането на [фирма] - [населено място] за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу [община], обл.С. за 11 189.24 лв., със законната лихва от 15.07.2013 г. Частният жалбоподател излага, че определението е неправилно, като не се касае за даване на указания за отстраняване нередовност на заявлението относно изложение на обстоятелствата, на които основава искането, които са от съществено значение за вземането, а за размера на дължимата държавна такса. Сочи Определение № 31/10.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 714/2011 г. на ВКС, ІV г.о., с което този правен въпрос е решен и иска да се допусне касационно обжалване, определението да се отмени, като се съобрази и това, че е внесъл сумата 0.13 лв. Излага, че по въпроса е образувано тълк.дело на ВКС, ОСГТК №4/2013 г. В Допълнение към частна касационна жалба сочи решения по делото процесуалноправен въпрос и поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК и алтернативно - по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по търговско дело, по което цената на искането не е до 10 000 лв., намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено разпореждането, с което е отказано издаване на заповед по чл. 410 ГПК поради нередовност на заявлението - неприлагане на документ за внесена изцяло държавна такса (невнесена държ.такса 0.13 лв.). Изложени са съображения, че заявлението трябва да е редовно и да отговаря на изискванията, към които препраща чл. 410 ал. 2 ГПК към момента на подаването му, като в заповедното производство съдът не следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и при констатирана нередовност на заявлението не се прилага чл. 101 ал. 1 ГПК, въвеждаща общи правила за поправяне на процесуалните действия - в чл. 410 ГПК липсва изрична или препращаща норма при констатирана нередовност на заявлението да се прилага чл. 129 ал. 2 ГПК. С Разпореждане от 11.02.2013г. на Председателя на ВКС е образувано тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по посочените процесуалноправни въпроси от заповедното производство и това по иска по чл. 422 ГПК поради създадена противоречива съдебна практика. Решаването на въпрос № 1: Задължен ли е съдът при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410 ал. 2 ГПК, съобразно с изискванията по чл. 127 ал. 1 и 3 и чл. 128 т. 1 и 2 ГПК, да дава указания за поправянето му, ще има значение за правилността на обжалваното определение. Това налага производството по делото да се спре до постановяване на ТР от ВКС, ОСГТК по тълк.д.№ 4/2013 г., което е задължително за съдилищата. Затова и на основание чл. 278 ал. 4, вр. чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение