Определение № 1086 от 20.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2549/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД срещу въззивно решение № 462/04.07.2022 г. по в. т. д. № 171/2022 г. на Апелативен съд София, с което частично е отменено първоинстанционното решение и касаторът е осъден да заплати на „Общинска банка“ АД по искове на Х. и Я. Д., както и на „Трио Инвест“ ЕООД 50 333, 33 лв. – застрахователна сума по договор за ипотечен кредит от 29.08.2003 г., дължима поради смъртта на Р. Д. като кредитополучател, ведно със законната лихва, и сума в размер на 6 131, 26 лв. мораторна лихва върху главницата от 50 333, 33 лв. за периода 28.06.2019 г. – 23.12.2019 г. В касационната жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд е присъдил главница в по-голям размер, отколкото ищците са претендирали, отделно е присъдил мораторна лихва, която не е търсена, а именно за период от 28.06.2019 г. – 22.12.2019 г. Решението е постановено при неправилно приложение на чл. 20 ЗЗД и чл. 20а ЗЗД, отделно е необосновано. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция по повод приложение на чл. 199а КЗ /отм./, чл. 20 ЗЗД, чл. 20а ЗЗД и чл. 293, ал. 3 ТЗ към установените по делото факти. Отделно от това се релевира порок по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и обезсилено, евентуално отменено като предявените искове бъдат отхвърлени и присъдени сторените от дружеството разноски. От ответниците по касация Х. и Я. Д., „Трио Инвест“ ЕООД и „Общинска Банка“ АД са подадени отговори, с които се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Заявява се становище, че въззивното решение е правилно. Претендира се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Х. и Я. Д., както и „Трио Инвест“ ЕООД, упражнявайки правата на „Общинска Банка“ АД, срещу „Животозастрахователна компания „Съгласие““ АД за заплащане на сума в размер 66 666, 67 лв. – неизплатена застрахователна сума за погасяване на задължение по договор за банков кредит № Д2700013665/16.05.2016 г. съгласно сключен договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити от 29.08.2003 г. и настъпило застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя и съдлъжник на ищците Х. Д. и „Трио Инвест“ ЕООД Р. Д., както и за заплащане на мораторна лихва в размер на 7 799, 41 лв. за период 23.12.2019 г. – 10.08.2020 г. върху главница от 66 666, 67 лв., както и мораторна лихва в размер на 1 759, 24 лв. върху главница от 33 333, 33 лв. /доброволно извънсъдебно изплатена/ за периода 28.06.2019 г. – 23.12.2019 г. Първоинстанционният съд е уважил претенции в размер на 16 666, 67 лв. главница и 1 069, 44 лв. мораторна лихва, изтекла от 23.12.2019 г. – 10.08.2020 г. върху главница от 16 666, 67 лв., както и в размер на 1 648, 15 лв. - мораторна лихва, изтекла от 28.06.2019 г. – 23.12.2019 г. върху главница от 33 333, 33 лв. При подадени жалби и от двете страни въззивният съд е преценил, че претенциите на ищците следва да бъдат уважени в по-голям размер и е присъдил сума по главницата в размер на 50 333, 33 лв., съответно мораторна лихва върху нея в размер на 6 131, 26 лв. за период от 28.06.2019 г. до 23.12.2019 г. Тъй като с това си произнасяне въззивният съд вероятно е излязъл извън петитума на исковата молба атакуваното в настоящото производство решение следва да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с цел да се прецени неговата допустимост. С оглед тежестта на релвирания порок, след разрешаване на въпроса за наличието или отсъствието му, настоящата инстанция ще се произнесе по наведените в касационната жалба доводи срещу правилността на правните изводи по приложението на материалния закон, обективирани във въззивното решение. В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Животозастрахователна компания „Съгласие““ АД следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 1 484 лв. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС