Определение № 382 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 334/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

Ц. Х. Б. от [населено място], [община], чрез пълномощника й адв. Т. С. от Софийска АК, обжалва въззивното решение от 4.07.2019 год. по гр. д. № 603/2018 год. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 28.02.2018 год. по гр. д. № 801/2013 год. на районен съд – Елин Пелин в частите, с които:

• e допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 49 от 14.04.2015 год. по гр. д. № 801/2013 год. на районния съд, съгласно която в цялото решение изписаният номер на имот „УПИ * в кв. * да се чете като „УПИ *

• са изнесени на публична продан следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община] – УПИ * в кв. * с площ 656 кв. м., от които 9 кв. м. отчуждаеми и 333 кв. м. придаваеми, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда, с пазарна стойност 75 215. 93 лв. и УПИ * в кв. * с площ 870 кв. м., при описаните граници и пазарна стойност 30 655.68 лв.

Касаторката Ц. Х. Б. обжалва въззивното решение и в частите, с които е:

• обезсилено първоинстанционното решение от 28.02.2018 год. по гр. д. № 801/2013 год. на районен съд – Елин Пелин в частта, с която е отхвърлена претенцията й срещу Т. С. С. да й заплати сумата, представляваща разликата от 2 777.37 лв. до 2 864.86 лв. – обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда, находяща се в УПИ * в кв. * по плана на [населено място] съобразно квотата й в съсобствеността и

• обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията й срещу Й. Д. и О. Ц., в качеството им на наследници на Й. Н. В., да й заплатят разликата от 13 886.87 лв. до 14 324.38 лв. обезщетение за извършените подобрения в горната жилищна сграда съобразно квотата им в съсобствеността.

Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваните му части поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи, респ. недопустимост с искане за отмяната му в частта за поправка на очевидна фактическа грешка, в частта, с която е постановена публична продан на делбените имоти, респ. същото да се обезсили в частта по произнасянето относно втора паянтова жилищна сграда, а в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено частично за разликата над уважените размери по исковете за подобрения решението да се отмени като неправилно. Касаторката претендира присъждане на направените разноски.

В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените процесуалноправни въпроси относно същността на очевидната фактическа грешка като несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението и начина за нейната поправка, с позоваване на противоречие с представените решения на ВКС / № № 171 от 5.12.2013 год. по гр. д. № 2373/2013 год. ІІ г. о., 37 от 6.04.2016 год. по гр. д. № 2802/2015 год. ІІ г. о., 27 от 11.03.2016 год. по гр. д. № 3502/2015 год. ІІ г. о., решението по т. д. № 541/2009 год. І т. о./. Съгласно тази съдебна практика е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда, както и, че е недопустимо по реда на поправката да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съда. Поддържа се, че разрешението в обжалваното въззивно решение в тази му част противоречи на приетото в тези решения на ВКС, както и е налице недопустимо произнасяне по реда на чл. 247 ГПК при наличие на влязло в сила решение по допускане на делбата на посочените в него имоти.

Касаторката се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение в частите му, с които е обезсилено първоинстанционното решение по исковете за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в делбените имоти за посочените разлики в претенциите.

Касационната жалба не се оспорва от съделителката М. С. С., чрез пълномощника й адв. Т. С., с искане същата да се допусне до разглеждане.

Съделителката Т. С. С., чрез адв. В. М., в представения писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, а останалите двама съделители не са взели становище.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:

За да извърши делбата на двата имота чрез изнасянето им на публична продан, съгласно чл. 348 ГПК, въззивният съд е приел, че в случая е невъзможно да се спази принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН всеки от съделителите да получи своя дял в натура поради невъзможността от имотите да се обособят толкова реални дялове, съгласно заключението на приетата техническа експертиза. Не са налице предпоставките на закона – чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК за възлагането на един от делбените имоти /този с жилищната сграда/ на съделителката Б., с оглед начина на възвикване на съсобствеността между съделителите, т. н. смесена съсобственост, като съдът се е позовал на разясненията в ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 8.

Въззивният съд приел да е налице допусната очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в решението по допускане на делбата относно един от делбените имоти, въз основа на заключенията на приетите експертизи и потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната поправката в сигнатурата на УПИ *.

Доводите на касаторката в изложението по въпроса за ОФГ са такива за неправилност на извода за наличието на такава, поради поддържаната от нея теза за липса на такава грешка. Същите не могат да обосноват наличие на общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – правен въпрос, обусловил решаващата вола на съда, за да се обсъжда наличието и на някоя от сочените допълнителни предпоставки – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Това обосновава извод за липсата на релевираните основания, както и на това по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК – недопустимост, с оглед правомощието на съда служебно да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки – чл. 247, ал. 1 ГПК.

За да постанови обезсилване на първоинстанционното решение по исковете за заплащане на обезщетения за извършени от касаторката подобрения в делбените имоти, въззивният съд приел, че произнасянето извън претендираните от Ц. Б. суми по отношение на съделителите М. С. /за 2 500 лв./ и Й. Д. и О. Ц. /за 4 800 лв./ е по непредявени искове. Тъй като решението е обжалвано само в отхвърлителните му части /за разликата над присъдените суми до посочените такива/ само по отношение на тях същото подлежи на обезсилване.

В тези му части въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване поради очевидната неправилност на изводите на въззивния съд относно претендираните размери на претенциите, съгласно изменението им в с. з. от 25.01.2018 год. /чл. 214 ГПК/.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение