Определение № 919 от 26.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 164/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Т., чрез адв. Д. П., срещу определение № 5642/04.12.2024 г., постановено по гр. д. № 686/2024 г. на ВКС, II г.о., с което e оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу въззивно решение № 1307/10.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1612/2023 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва направения в същото извод, че с исковата молба са съединени обективно множество искове, всеки от които е с цена под 5000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Твърди, че е предявен един иск с правно основание чл. 108 ЗС, чиято цена е над 5000 лв. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по жалбата „Био Чаркол“ ООД не е подал писмен отговор в установения от закона срок. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна /ищец по делото/ срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Производството по делото е образувано по предявен от Т. Т. против „Био Чаркол“ ООД с иск с правно основание чл. 108 ЗС относно следните движими вещи: 1. Машина за дървени брикети, марка JK Jumbo, модел BRO/NEO/9075/EO158/12/1, сериен № КМТ270, цвят - черен, материал - метал; 2. Машина за дървени въглища, марка Briquette Machine (HSMA), модел Briquette, сериен № 125, цвят - черен, материал - метал; 3. Машина за разбиване на съставките за дървени въглища, марка Briquette, модел BRO, сериен № 1002, цвят - черен, материал - метал; 4. Машина за дървени стърготини, марка Wood Cipper RXOWC-22, модел RXOWC, сериен № 100, цвят - черен, материал - метал; 5. Конвектори - 5 бр., марка ADAX NEO, модел DT NH 04 KDT, серийни №№ 200, 201, 202, 203 и 204, цвят - черен, материал - метал; 6. Транспортьор, марка RM50, модел BIZON INS, сериен № 100, цвят - черен, материал - метал; 7. Стойка за сушилня, цвят - бял, материал - метал, без сериен номер; 8. Горелка за дърва, марка „Прити“, модел РРВ, сериен № 50, цвят - черен, материал - метал; 9. Инвертори - 4 бр., марка А 301, модел 600-24, серийни № 500, 501, 202 и 203, цвят - черен, материал - метал; 10. Валяк, цвят - черен, материал - метал, без сериен номер; 11. Карбонизация „Зелена пещ“, марка NMB20112Z120813, модел NMB, сериен № 205, цвят - черен, материал - метал; 12. Мотокар, марка LINDE, модел Н35, сериен № 3T25337, цвят - черен, материал - метал; 13. Пакетираща машина, марка Polyolefin Shrinte, модел ZDF 015, сериен № 100, цвят - металик, материал – метал, а при евентуалност, в случай че липсват или са унищожени, за заплащане на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД на равностойността на всяка вещ: по т.1 – 1000 лв., по т.2 – 1000 лв., по т.3 – 300 лв., по т.4 – 300 лв., по т.5 – 800 лв. (по 160 лв. всяка вещ), по т.6 – 600 лв., по т.7 – 150 лв., по т.8 – 200 лв., по т.9 – общо 700 лв. (по 175 лв. всяка вещ), по т.10 – 300 лв., по т.11 – 300 лв., по т.12 – 1000 лв., по т.13 – 1000 лв., или общо в размер на 7 650 лева. По делото е назначена съдебна оценителна експертиза, като въпреки определените от експерта по-високи цени на процесните вещи, ищецът не е поискал увеличаване цената на исковете. С решение № 1352 от 24.04.2023 г. по гр. дело № 14034/2021 г. по описа на РС - Варна, е признато на основание чл. 108 ЗС по отношение на „Био Чаркол“ ООД, че ищецът е собственик на описаните по-горе вещи, като е отхвърлено искането му за осъждане на ответното дружество да предаде на ищеца владението върху тях. Така постановеното решение е обжалвано от Т. Т. в частта досежно отхвърления ревандикационен иск в осъдителната му част, както и в частта по отхвърлянето на евентуалния иск а присъждане равностойността на движимите вещи. С решение № 1307/10.11.2023 г. по в.гр.д. № 1612/2023 г. по описа на ОС - Варна е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните пред въззивния съд части. За да остави без разглеждане касационната жалба срещу това решение, съставът на ВКС е приел, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая с исковата молба са съединени обективно множество искове, всеки от които е с цена под 5000 лв. и не попада в цитираните изключения. Посочено е, че това е посочената от ищеца цена на исковете му и липсват данни тя да е увеличена. Настоящият състав на ВКС, I-во г.о. изцяло споделя приетото от състава на ВКС в обжалваното определение. Неоснователен е доводът в частната жалба, че е предявен един иск с цена над 5 000 лв. При иск за ревандикация на множество движими вещи е налице обективно кумулативно съединяване на искове, при което меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки един иск поотделно, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, която съвпада с пазарната цена на вещта. Макар и предявени с една искова молба, всеки от тези искове е самостоятелен - за някои от вещите искът може да бъде уважен, а за други - отхвърлен. В случая посочената от ищеца цена на всяка една от вещите е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер за обжалваемост пред касационната инстанция, като в срока по чл. 70, ал.1 ГПК въпросът за прцената на иска не е повдиган. С оглед на това подадената касационна жалба се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане от състава на II г.о. на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение