Определение № 578 от 17.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 580/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “С. К.”, С. чрез процесуалния му пълномощник адв. Ф. Б. срещу решение № 320/25.02.2011 г. по т. д. № 379/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 281/19.03.2010 г. по т. д. № 840/2009 г. на СГС, VІ - 8 състав. С последното е отхвърлен предявеният от “С. К.”, С. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, във вр. с чл. 73, ал. 1 и чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО за установяване факта на нарушение на правата върху комбинирана търговска марка “S.”, регистрирана в Патентно ведомство с № 00032283/08.12.1997 г. със срок на действие до 15.04.2017 г. В касационната жалба се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди че съдилищата неправилно са тълкували чл. 13 и чл.15 от ЗМГО във взаимната им връзка, и във вр. с чл. 73, ал. 1 ЗМГО. Според жалбоподателя, САС се е позовал на Тълкувателно решение № 1/15.06.2009 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1/2008 г., и поради това неправилно е приел, че при внос на “оригинални стоки”, паралелният внос не съставлявал нарушение на правото върху марката, а представлява накърняване на правомощието по разпореждане с марката, както и, че маркопритежателят, чието право върху марката не е изчерпано по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗМГО, не можел да атакува вноса чрез исковете по чл. 76 от закона. Достъпът до касация е обоснован с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че е налице различие в тълкуването на актове на Съда на Европейските общности и постановки на цитираното тълкувателно решение на ВКС. Сочи се и Определение от 28.10.2010 г. по дело С -449/09 на Съда на Европейския съюз по повод преюдициално запитване за тълкуването на чл. 5 от П. директива 89/104 Е. на Съвета от 21.12.1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмен отговор чрез процесуалния си пълномощник, е изразил становище за недопускане до касационен контрол, предвид липсата на формулиран правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и мотивиране на поддържаното основание с неправилността на съдебния акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващия състав на Софийски апелативен съд, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е направил извод за неоснователност на предявения от „С. К.”, С. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО, във вр. с чл. 73, ал. 1 и чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО. Пред въззивния съд ищецът се е позовал на Определение на Съда на Европейския съюз от 28.10.2010 година по дело С-449/2009 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 234 Д.. Поддържано е от процесуалния пълномощник на ищеца, че с този съдебен акт се налага становище, противно на изразеното в ТР № 1//15.06.2009 г. по ТД № 1/2008 г. на ОСТК. В обжалваното въззивно решение е прието, че соченото определение не променя правните изводи на първоинстанционния съд, позовал се е, след преценка на конкретните факти и на въведените твърдения от страните, на правното разрешение, съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСТК, като е обсъждал и цитираните от страните решения по дело С - 405/03, С-355/96, С-414/99 и С -416/99. Настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно разглеждане на делото. По поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос, свързан с приложението на ТР № 1/15.06.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСТК и преценката за това, дали същото е загубило сила, предвид постановеното определение от 28.10.2010 г. на Съда на Европейския съюз –Л., не е налице основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така както е заявено в изложението. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. По въпроса към настоящия момент е налице и произнасяне по Тълкувателно дело № 1/2011 г. с тълкувателно решение № 1/11.05.2012 г. на ОСТК, с което е прието, че не следва да се приема за загубило сила приетото в т. 1 на ТР № 1/15.06.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСТК. След като е налице произнасяне по даден правен въпрос с Тълкувателно решение на ВКС, не би могло да се поддържа основание по т. 3 на чл. 280 ГПК. Налице е задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която съдилищата следва да съобразяват и в конкретния случай, САС не се е отклонил от дадените с визираните тълкувателни решения правни разрешения на поставения въпрос. Независимо от посочения изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство не следва да бъде уважено предвид липсата на доказателства за извършване на такива. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 288 ГПК