Определение № 469 от 04.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3599/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Ж. Л. М., Р. Л. Г., Н. Л. Ж., Д. В. М., Б. В. М., И. В. В. и М. В. Ч., чрез адв. Б. К., против определение № 260046/26.08.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 473/2020 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено определение № 74/28.04.2020 г., постановено по гр. д. № 75/2020 г. на Районен съд - Никопол, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата им молба и е прекратено производството по делото. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Поддържа се, че с молбата от 24.03.2020 г. не е предявен нов иск, а първоначалните искове са уточнени съгласно дадените от съда указания, с което са отстранени нередовностите на исковата молба. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателите поддържат основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирали са следния въпрос: „Има ли предявен нов иск и нови страни по делото с уточняващата ни молба, както е приел Окръжен съд - Плевен в мотивите на определението си, както и, че не сме отстранили нередовностите по исковата молба и не сме уточнили исковете си, а сме предявили нови искове?”, за който твърдят, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори от ответниците по жалбата – П. С. В., С. П. К. и Д. Д. В.. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че Районен съд - Никопол правилно е върнал исковата молба, тъй като с молбата си от 24.03.2020 г. ищците не са отстранили нередовностите и не са уточнили претенцията си, а са предявили изцяло нови искове. Посочил е, че първоначално пред Районен съд - Никопол е образувано гр. д. № 529/2019 г. по предявена искова молба от Ж. Л. М., Р. Л. Г., Н. Л. Ж., Д. В. М., Б. В. М., И. В. В. и М. В. Ч., чрез адв. Б. К., против П. С. В., С. П. К. и Д. Д. В.. С определение № 4/09.01.2019 г. исковата молба е върната, поради неотстраняване на нередовностите по нея и производството по делото е прекратено. Това определение е отменено с определение № 298/12.03.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 109/2019 г. на Окръжен съд - Плевен и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С решение № 196/26.02.2020 г. по в. гр. д. № 1155/2019 г. Окръжен съд - Плевен е обезсилил решението № 108/11.10.2019 г. по гр. д. № 529/2019 г. на Районен съд - Никопол, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 8 ЗАЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1124 лв. и по чл. 28, ал. 2 ЗАЗ за разваляне на трите договора за аренда. С решението Окръжен съд - Плевен е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, като е отхвърлил иск в размер на 1124 лв., при наличие на уточняваща молба с размер на 1311 лв. и, че уточняващите молби по никакъв начин не изясняват исковата молба и нейния петитум, като в последната от молбите е заявено, че сумите се претендират по трите договора, което е правен нонсенс. След връщане на делото Районен съд - Никопол е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците да уточнят претенцията си относно иска за заплащане на арендни вноски по размер и вид, съответно за кой период и по отношение на кой от арендните договори се отнася, както и за кои имоти. С молба от 24.03.2020 г., подадена в изпълнение на указанията е посочено, че предявените искове са за прогласяване на недействителността на договор аренда от 21.03.2014 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл. 28, ал. 1 ЗАЗ и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, както и евентуален иск по чл. 229, ал. 2 ЗЗД и чл. 4 ЗАЗ с искане да се признае за установено, че договорът за аренда от 21.03.2014 г. е сключен за 5 стопански години, а не за 25стопански години, посочено е, че цената на иска е 1311 лв., че по договора за аренда от 21.03.2014 г., падежът за стопанската 2016/2017 г. е настъпил на 30.09.2017 г., посочени са недвижимите имоти, като същевременно е заявено, че след завеждане на иска П. С. В. е платил на ищците и с молба на същата дата са поискали конституиране на „ЕНЕРГИЯ 66” ЕООД като ответник. При тези данни въззивният съд е приел, че с оглед изявлението за плащане ищците не поддържат предявените искове по чл. 8 ЗАЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и е изложил, че е недопустимо с молба уточнение на иск за неплатени арендни вноски, след отменително решение, с което е обезсилено постановеното по делото решение, като недопустимо, поради произнасяне по нередовна искова молба да се предявява нов иск на съвсем различно правно основание за нищожност на арендния договор, респективно да се иска конституиране на ответник. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В настоящия случай липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. С формулираният от жалбоподателите въпрос се пита - има ли предявен нов иск и нови страни по делото с уточняващата им молба, както е приел Окръжен съд - Плевен в мотивите на определението си и отстранили ли са нередовностите по исковете. Така поставен той се отнася до извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, относими към правилността на постановения съдебен акт и които са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното не е формулиран правен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание за допускане на касационна проверка съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че по въпроса не е налице и бланкетно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В частната касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Предвид изложеното, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.