Определение № 9484 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6032/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Сдружение Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“ с ЕИК 206196675 и със седалище и адрес на управление в София, на ул. „Майор Томпсън“ № 34, бл. 8, вх. А, представлявано от Д. А. Вуковска срещу Определение № 12841 от 01.04.2026 г., постановено по адм. дело № 12974 по описа на Административния съд София-град за 2025 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Сдружение Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“ против Решение № 896 на Столичен общински съвет по Протокол № 51 от негово заседание, проведено на 13.11.2025 г., сдружението-жалбоподател е осъдено да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е нищожно, евентуално недопустимо, евентуално неправилно на основание всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Иска прогласяването му за нищожно, евентуално обезсилването му, евентуално отмяната му като неправилно. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Столичен общински съвет, с адрес в София, ул. „Московска“ № 33 не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество, като основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Сдружение Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“ и на Н. В. В. от София (с адрес - [адрес]) против Решение № 896 на Столичен общински съвет по Протокол № 51 от негово заседание, проведено на 13.11.2025 г., с което, на основание чл. 21, ал. 1, т. 10, т. 23 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 4, ал. 1 и чл. 17 от Закона за общинския дълг (ЗОД), Столичният общински съвет е упълномощил кмета на Столична община: да проведе преговори с цел осигуряване на финансиране за реализацията на проекти от „Програма за обновяване на подвижния състав и специализирана техника за поддръжка на наземния обществен транспорт на София за периода 2024-2030 г.“, включително договаряне на конкретните параметри и условия за отпускане на целеви дългосрочен заем на Столична община в размер до 398 000 000, 00 лв., който ще се използва за финансиране на проекти за обновяване на подвижния състав на „Столичен електротранспорт“ ЕАД и „Столичен автотранспорт“ ЕАД, съгласно Приложение № 1 към това решение; да проведе преговори с Европейска инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), както и с търговските банки в България, които отговарят на критериите, описани в Приложение № 2 с цел осигуряване на финансиране за реализацията на проекти от „Програма за обновяване на подвижния състав и специализирана техника за поддръжка на наземния обществен транспорт на София за периода 2024-2030 г“, както и му е възложил не по-късно от 15.01.2026 г. да предприеме всички действия по осигуряването и подготовката на финансовия договор за заем, както и да организира публично обсъждане по чл. 15 ЗОД, с изготвяне на протокол, който да се приложи към окончателния доклад и да представи за разглеждане и приемане пред Столичния общински съвет окончателен доклад за поемане на целеви дългосрочен заем на Столична община не по-късно от 28.02.2026 година. С влязло в сила Определение № 5772 от 12.02.2026 г. по първоинстанционното дело, поради неизправяне на нередовности на първоинстанционната жалба на Н. В. В. против процесното решение на Столичния общински съвет, същата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото в посочената част. С обжалвания в настоящото производство съдебен акт, съдът от първата инстанция е преценил недопустимост на жалбата на „Сдружение Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“, аргументирайки се, че с решенията на Общинския съвет с правно основание по чл. 21, ал. 1, т. 10 ЗМСМА се осъществява управление на публични средства, поради което същите нямат властнически характер и не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Като се позовал на чл. 10 ЗОД, е приел, че ЗОД, като специален закон, урежда друга форма на контрол, изключваща общия съдебен контрол по реда на АПК. Преценил е, че с Решение № 896 на Столичен общински съвет по Протокол № 51 от негово заседание, проведено на 13.11.2025 г., Столичният общински съвет е приел решение единствено и само да бъде задвижена процедура по отпускане на евентуални заеми и че същото се явява способ за управление с общинска собственост и проява на оперативната самостоятелност на общинските съвети. Приел е, че то не представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. На следващо място съдът е изложил съображения за наличие на второ основание за недопустимост на образуваното пред него съдебно производство. Приел е, че жалбоподателят, макар и занимаващ се с дейност в обществена полза, няма пряк и непосредствен интерес от оспорване на процесното решение на Столичния общински съвет, доколкото същото не рефлектира върху правната му сфера. Обосновал се е, че въздействието на евентуалното поемане на общински дълг върху правната сфера на жителите на общината не е пряко, а е опосредено от приемането на общинския бюджет, за което обстоятелство е подчертал, че изключва наличието на пряк, личен и непосредствен интерес у тази група оспорващи. Съобразил е приетото по Тълкувателно решение № 2 от 16.04.2013 г. на Върховния административен съд по тълк. дело № 4/2011 г. Преценил е, че актът по приемане на общинския бюджет подлежи на съдебен контрол за законност и именно в рамките на това оспорване следва да се преценява корелацията на конкретното решение за поемане на дълг с определения в бюджета максимален размер на общинския дълг. По изложените мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Определението е неправилно по следните съображения: То е вътрешнопротиворечиво относно същността на оспорения акт - дали се касае за решение за поемане на общински дълг или за решение ( за задвижване на процедурата, както е посочил първоинстанционния съд), подготвящо приемането на решение за поемане на общински дълг. Това противоречие в мотивите на съда е резултат от неясната редакция на оспореното решение на Столичен общински съвет, която не позволява да се разкрие действителния му смисъл. От редакцията на т. 1 и т. 2 от оспореното решение на СОС, макар да не е очевидно, може да се извлече от съдържанието, че е дадено съгласие от СОС за поемане на общински дълг. След като СОС упълномощава кмета на Столична община за провеждане на преговори за отпускане на целеви дългосрочен заем на Столична община, в определяем размер - до 398 000 000 лева, посочвайки и възможните кредитни институции - ЕИБ и ЕБВР и търговски банки в България, следва, че СОС е съгласен за поемането на дългосрочен общински дълг по смисъла на чл. 17 от Закона за общинския дълг, за целите, посочени в решението. От редакцията на т. 3 и т.4 от същото решение може, обаче, да произтече и друг извод - че не това е решението на СОС за съгласие за поемане на общински дълг, а е предварително решение за проучване на условията за такъв, тъй като в тези точки се възлага на кмета на Столична община да организира публично обсъждане по чл. 15 от Закона за общинския дълг ( което по закон следва да предхожда решението на СОС за поемането на общински дълг) и изготвянето и представянето за разглеждане от СОС на окончателен доклад за поемане на целеви дългосрочен заем на Столична община. Неяснотата, относно смисъла, произтичаща от редакцията на оспореното решение на СОС е следвало да се изясни от съда, постановил обжалваното определение. Необходимо е било, съдът да изиска информация от СОС по въпроса, дали оспореното решение на СОС е последвано от друго решение на същия орган, прието на осн. чл. 17 ЗОД или оспореното решение е именно решението на СОС, с което е дадено съгласие за поемането на този дълг. В случай, че оспореното решение е с характер на предварително решение, подготвящо приемането на окончателно решение за поемане на общински дълг, то не може да бъде предмет на съдебен контрол. В случай, обаче, че именно оспореното решение е решението на СОС за поемането на общински дълг, то може да е предмет на съдебен контрол. Това е така, тъй като решението на общинския съвет е резултат от съблюдаването на законоустановена процедура, която стартира с предложение от кмета на общината за поемане на общински дълг, което следва да отговаря на определени условия (чл. 14 от ЗОД ) едно от които е проектът, който ще се финансира да е от полза на местната общност, както и към него да има определени приложения (чл. 14, т. 2, т. 3, чл. 15, ал. 3, изр. последно ); предложението от кмета трябва да се предхожда от оповестяване и обсъждане на проекта от местната общност. Самото решение на Общинския съвет следва да има определено съдържание (чл. 17, ал. 1 от ЗОД ) и да е прието при определено мнозинство (ал. 2 на чл. 17 ) или след провеждане на местен референдум. Приемането на решението на Общинския съвет за поемане на общински дълг освен наличието на определени предпоставки изисква и отсъствието на предвидените в закона пречки (чл. 17а, ал. 1 от ЗОД и § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗОД ). Следователно, поемането на общински дълг е резултат от осъществяването на сложен фактически състав. Освен това решението на Общинския съвет за поемане на общински дълг пряко влияе на общинския бюджет, тъй като изпълнението му ще се отрази в приходната и разходната му част. С ТР № 2 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 4/2011 г. се прие, че съдебен контрол на решенията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е допустим. Логично е да се приеме същото и за решенията на Общинския съвет, които пряко влияят на съдържанието на общинския бюджет, каквото е решението за поемана на общински дълг. В ЗОД не е изключен изрично съдебният контрол върху решението на Общинския съвет по чл. 17 от ЗОД, като то не попада и в хипотезите, предвидени в чл. 128, ал. 3 от АПК. Обжалваното решение на общинския съвет, с оглед съблюдаваната процедура при приемането му, неговото съдържание и форма следва да се квалифицира като общ административен акт. В посочения смисъл е и следната съдебна практика на Върховния административен съд: Определение № 3347 от 11.03.2014 г. по адм. д. № 16004/2013 г., Определение № 10369 от 24.07.2014 г. по адм. 8437/2014 г., Решение № 7538 от 29.05.2012 г. по адм. д. № 12573/2011 г. и Решение № 8034 от 30.06.2016 г. по адм. д. № 9753/2015 г., Определение № 1235 от 31.01.2017г. по адм. д. № 1106/2017г., VІІІ отд. на ВАС. Предвид изложеното, обратно на приетото от първоинстанционния съд, решението на общинския съвет, с което се дава съгласие за поемане на общински дълг, представлява административен акт, година да бъде предмет на съдебен контрол. По своя характер този акт е общ административен акт, което следва да се съобрази от съда, в случай, че установи, че оспореното решение на СОС е за съгласие за поемана на общински дълг. Възлагането на контрола върху възникването и управлението на общинския дълг на Сметната палата, не изключва съдебният контрол за законосъобразност на акта на общинския съвет. В случай, че административният съд установи, че оспореното пред него решение е с характер на решение по чл. 17 от Закона за общинския дълг, поради което е и допустимо за съдебен контрол, то съдът следва да прецени правния интерес на оспорващия, като по този въпрос съобрази организационната форма, предмета на дейност и целите на сдружението-жалбоподател във връзка с приетото с ТР № 2/12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 година. По тези съображения, Върховният административен съд преценява определението като неправилно, което налага отмяната му и връщане на делото на същия съдебен състав на АССГ за извършване на съдопроизводствени действия, указание, за които е дадено в настоящото определение. Воден от горните съображения и на осн. чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд