Определение № 175 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3877/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Я. - Областен управител на Област Кюстендил и представляващ Областна администрация с административен център гр.Кюстендил, срещу решение №.5086/21.08.20 по г.д.№5165/19 на СГС, ІІ В състав, с което е обезсилено решение №.22959/25.01.19 по г.д.№.17962/17 на СРС, ГО, 87с., за осъждане на Агенцията по заетостта да плати на основание чл.59 ЗЗД на касатора 23108,64лв. разходи за охрана на имот публична държавна собственост за периода 1.04.12-12.03.15 и 74,76лв. разходи за видеонаблюдение за м.11.12г., ведно със законната лихва върху сумите от 28.09.16 до окончателното изплащане. Ответната страна Агенция по заетостта оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта, касаеща претенцията за присъждане на 23108,64лв. разходи за охрана за периода 1.04.12-12.03.15. Размерът на иска за заплащане на разходи за видеонаблюдение за м.11.12г. /74,76лв./ е под предвидения в чл.280 ал.2 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в частта относно същите не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че исковата молба е подадена от В. Т. Я. - Областен управител на Област Кюстендил с административен център гр.Кюстендил. Същевременно областните управители не разполагат с необходимата правосубектност, позволяваща им да участват самостоятелно, в това им качество, в граждански правоотношения /опр.№.597/3.07.12 по ч.г.д.№.502/11, ІІ ТО/ - областният представител на съответната област, по силата на Закона за Администрацията, може да участва като страна в гражданския процес, но само в качеството си на представител на Областна администрация, съответно на държавата, при надлежно упълномощаване за последната-арг. от чл.27 ал.1 и сл. ГПК вр. с чл.26 ГПК. Намерено е, че в случая исковата молба не е предявена от Областна администрация-Кюстендил, а от името на самия областен управител /опр.№.597/3.07.12 по ч.т.д.№.502/11, ІІ ТО/. При тези обстоятелства е направен извод, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима искова молба. Поради това постановеното от него решение е недопустимо на основание чл.270 ал.3 ГПК и следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса „При липса на надлежна процесуална легитимация на страните и нередовност на исковата молба, следва ли съдът да следи служебно и да дава указания за отстраняване на нередовностите, след което да продължи съдопроизводствените действия или без да дава указания обезсилва решението и прекратява делото?“/реш.531/12.12.11 по г.д.№.1536 /10, ІV ГО, реш.№.315/23.06.11 по г.д.№.1591/10, ІV ГО, реш.№.128/29.04.11 по г.д.№.1356/09, ІV ГО, т.4 ТР 1/17.07.01 по тък.д.№.1/00, ОСГК/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване са налице. Съгласно задължителната практика, в това число цитираната, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор-и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора; в случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати /реш.531/12.12.11 по г.д.№.1536/10, ІV ГО, реш.№.315/23.06.11 по г.д.№.1591/10, ІV ГО, реш.№.128/29.04.11 по г.д.№.1356/09, ІV ГО, т.4 ТР 1/17.07.01 по тълк.д. №.1/00, ОСГК, обобщена и с т.5 ТР 1/13 от 9.12.13 ОСГТК/. Въззивната инстанция е дала разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 462,17лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,