Определение № 2793 от 09.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2399/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ищците А. Д. и С. А. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване по подадената от тях касационна жалба, като се отмени същото в частта, с която в полза на ответника „Алианц Ферзихерунг“ АГ са присъдени разноски за касационното производство общо в размер на 4179,81 евро, или евентуално същите бъдат присъдени в по-нисък размер. Ответникът оспорва молбата като неоснователна. Молбата за изменение е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Искане за присъждане на разноски ответникът е направил с отговора на касационната жалба и е конкретизирал същото с молба от 19.01.2026 г., постъпила преди насроченото за 02.02.2026 г. закрито заседание по чл. 288 ГПК, с приложени към нея списък по чл. 80 ГПК и писмени доказателства (платежно нареждане и фактура). От последните се установява, че за защита в касационното производство ответникът е заплатил на упълномощеното адвокатско дружество възнаграждение в размер на 4179,81 евро. Неоснователно е възражението на ищците за недоказаност на факта на заплащане на това възнаграждение, доколкото при липсата на оспорване на истинността на представените документи, същите представляват допустими и годни доказателства за установяване на факта на плащането. В частност относно приложеното платежно нареждане следва да се посочи, че същото представлява възпроизведен на хартиен носител и заверен от пълномощника на ответника препис от електронен документ по смисъла на чл. 184, ал. 1 ГПК, поради което отговаря на изискванията, разяснени в мотивите към т. 2 от ТР № 6/2012 г. на ВКС-ОСГТК за доказване на извършените по банков път плащания на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е и възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Съобразно материалния интерес при обжалването в касационното производство (по 30 677,51 евро за всеки от ищците) заплатеното възнаграждение е в размер, по-нисък от ориентировъчния размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС (5573,08 евро). Същевременно с оглед въведените от ищците няколко основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и редица оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, по които в отговора на ответника е изразено съответно становище, няма основание да се приеме, че делото се отличава с ниска степен на фактическа и правна сложност съгласно критериите по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, която да обоснове извод за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Поради това молбата за изменение е неоснователна и следва да се остави без уважение. С тези мотиви съдът