Определение № 466 от 29.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1647/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 2394/ 20.03.2020 год. на Л. Х. Б., заявена чрез особения си процесуален представител адв. Е. А. САК срещу въззивно Решение № 36 от 23.01.2020 година, постановено по В. гр.д. № 478/ 2019 год. на –Софийския окръжен съд в производство за съдебна делба. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновани, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Основно доводи за незаконосъобразност са насочени по отношение на неточния смисъл, в който е приложена разпоредбата на чл. 38 ЗС и тази на чл. 181, ал.4 ЗУТ доколкото е прието, че дворното място, предмет на делбата, не съставлява обща част на изградените в него самостоятелни обекти на правото на собственост: две жилищни сгради и още две постройки, заснети в КК като самостоятелни териториални единици, както и по отношение на допуснатите съществени нарушение на съдопроизвод- ствените правила при обсъждане доказателствата по делото и формиране на вътрешното убеждение, не са обсъдени оплакванията, наведени във въззивната жалба, не е съобразена задължителната съдебна практика- ПП ВС 2-82, ПП ВС 4-64 година. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите( доуточнени от съда ): Следва ли съдът преди да допусне делба на дворно място да изясни въпросите относно собствеността и предназначението на построените в същото сгради- в настоящия случай 4 постройки, заснети със самостоятелни идентификатори в КК на населеното място, при хипотеза, че се касае до УПИ и е релевирано възражение за недопустимост на делбата поради характера на дворното място като обща част на построените в него сгради ? За задължението на въззивния съд да следи служебно за извършени от първата инстанция нарушения по доклада от фактическа страна, да назначи служебно съдебно техническа експертиза при условия, че такава не е изслушана пред първата инстанция и има оплакване във въззивната жалба за това, чия е тежестта на доказване на фактите, че дворното място със статут на УПИ, подлежи на съдебна делба с оглед на релевираното възражения за недопустимост на поисканата делба ? “ с довод, че произнесеното решение на въззивния съд противоречи на задължителната съдебна практика – ПП ВС 2-82: Решение № 145 от 11.07.2013 год. по гр.д. № 1986/2013 год. ВКС – II г.о.; Решение № 261 от 23.10.2013 год. по гр.д. № 3777/ 2013 год. ВКС – I г.о. и съответно на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване, а по въпросите за правилното разпределение на доказателствената тежест в аналогични на тази по делото хипотези липсва съдебна практика и това налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно приложение на закона. С отговора на касационната жалба, адв.Е. В. –САК, процесуален представител на Т. М., обстойно и детайлно оспорва наличието на посочените основания за допускане на касационното обжалване с довод, че поставените въпроси не са обусловили изхода на спора и не са въпроси, произнесени в противоречие с практиката на ВКС, нито са от значение за точното прилагане на делото. Касаторът- Л. Б. не притежава в собственост някоя от постройките, поради което именно допускането на делбата е начин да се ликвидира съсобствеността с нея, т.е. за нея дворното място не може да има характера на обща част. Обстойно се излагат и доводи за неоснователност на въведените с касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение поради неправилност и допуснати нарушение по приложение на закона. Претендират се направени разноски. Ответникът по касация- К. П. не е подала отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените доводи и възражения на страните, и като съобрази ограниченията за касационно обжалване на чл. 280, ал.3 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срок, обжалва се решение на въззивния съд произнесено по иск за съдебна делба, поради което същата се явява процесуално допустима. Предмет на иска за съдебна делба, иницииран от съделителя Т. Л. М. срещу Л. Х. Б. и К. С. П., е недвижим имот, находящ се в [населено място] – застроен поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място], одобрени през 2005 година, целият от 478 кв.м., с номер по предходен план: парцел *, за имот пл. № * в кв. 139 по ЗРП на града, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване, при посочените граници. С обжалваното решение, въззивният съд в правомощията си на втора инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решение на първата инстанция с която на основание чл. 344, ал.1 ГПК е допуснато извършването на съдебна делба между Т. Л. М. срещу Л. Х. Б. и К. С. П. на недвижим имот, находящ се в [населено място] – застроен ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], одобрени със заповеди на Началника на СК- Софийска област от 2005 година, целият от 478 кв.м., с номер по предходен план парцел *, за имот пл. № *, в кв. 139 по РЗП на града, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване, при описаните граници и съответно квоти – 14/24 идеални части за Т. М., 4/24 идеални части за Л. Б. и 6/24 идеални части за К. П.. За да допусне извършването на съдебна делба на дворното място, при релевираното възражения за недопустимост от страна на съделителката Л. Б., на базата на писмените доказателства събрани от първата инстанция и тези, ангажирани от Т. М. с отговора си на въззивната жалба ( Договор за доброволна делба от 06.12.2007 год., НА№ 162/2007 година и Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан от 14.01.2015 год. ), въззивният съд е стигнал до извода, че в дворното място, действително има постройки, индивидуална собственост на двама от съделителите, но след като съделителя Л. Б. не притежава в индивидуална собственост обект, то дворното място не е обща част по см. на чл. 38 ЗС, като факта, че собственост на две от сградите принадлежи на трети лица не променя този извод. Съставът на Върховният касационен съд като прецени наведените доводи и съпостави дадените по тях разрешения на въззивния съд с тези по приложената задължителна съдебна практика, намира, че са налице предпоставките на закона да се допусне касационно обжалване. Поставените процесуално-правни въпроси -: За задължението на въззивния съд да следи служебно за извършени от първата инстанция нарушения по доклада от фактическа страна, да назначи служебно съдебно техническа експертиза при условия, че такава не е изслушана пред първата инстанция и има оплакване във въззивната жалба за това, чия е тежестта на доказване на фактите, че дворното място със статут на УПИ, подлежи на съдебна делба с оглед на релевираното възражения за недопустимост на поисканата делба ? “ са въпроси, обусловили изхода на спора доколкото втората инстанция е възприела процесуално поведение в противоречие с дадените задължителни разяснения с ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС. По този начин, без да се изяснят по надлежния начин основни правно релевантни факто относно съществуващия статут на застрояване на дворното място и собствениците на изградените постройки, е направен крайния извод за допустимостта на делбата, без да се съобразят разрешенията на б.“д“ на ПП ВС 2-82 и посочените решения на ВКС по чл. 290 ГПК и начина на прилагане на чл. 38 ЗС по въпроса „ Следва ли съдът преди да допусне делба на дворно място да изясни въпросите относно собствеността и предназначението на построените в същото сгради- в настоящия случай 4 постройки, заснети със самостоятелни идентификатори в КК на населеното място, при хипотеза, че се касае до УПИ и е релевирано възражение за недопустимост на делбата поради характера на дворното място като обща част на построените в него сгради ? При допускане на касационно обжалване, страната касатор по чието искане се допуска касационното обжалване, дължи внасяне на пропорционална ДТ, която в конкретния случай, в размер на 50 лв. ( петдесет лева), поради процесуално представителство по чл. 47, ал.6 ГПК на касаторката Л. Б., на този етап следва да остане в тежест на касационния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия