Определение № 60102 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1965/2021 г.
ВКС19.07.2021 г.докладчик Маргарита Соколова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 41/10.03.2021 г. по гр. д. № 577/2021 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на Й. Й. М. за отмяна на влязлото в сила решение от 05.06.2018 г. по в. гр. д. № 109/2018 г. на Окръжния съд - М., с което е потвърдено решение № 150/11.05.2017 г. по гр. д. № 1785/2016 г. на Районния съд - Л.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Й. М. срещу определение № 41/10.03.2021 г. по гр. д. № 577/2021 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязло в сила решение от 05.06.2018 г. по в. гр. д. № 109/2018 г. на Окръжния съд - М. за потвърждаване на решение № 150/11.05.2017 г. по гр. д. № 1785/2016 г. на Ломския районен съд за допускане на делба на осем земеделски имота. С доводи за неправилност на обжалваното определение се иска отмяната му и допускане на молбата за отмяна до разглеждане по същество. Твърди се, противно на приетото от състава на ВКС, че молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок - не по-късно от една година от влизане в сила на решението. Оспорва се изводът на съда, че страната е знаела за водения делбен процес, доколкото съобщенията и съдебните книжа са връчвани на молителя чрез лица от адреса. В подкрепа на това оспорване са приложени декларации от съпругата и сина на жалбоподателя, че фактически не живеят на посочения от него адрес, не си спомнят да са получавали съобщения и призовки, адресирани до него и не са поемали задължение да му ги предадат, а също се твърди, че за времето на делбения процес жалбоподателят е пребивавал неколкократно за дълги периоди в болница. С писмен отговор В. К. Д. като един от ответниците по жалбата оспорва нейната допустимост и основателност. Останалите ответници не ангажират становище. Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице с правен интерес от обжалването и е насочена срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на ВКС, така допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане като просрочена молбата за отмяна на М., подадена на 28.09.2020 г., съставът на ВКС е приел в обжалваното определение, че при поддържано основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, какъвто е конкретният случай, срокът за подаване на молбата е тримесечен и съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК той тече от узнаване на решението, чиято отмяна се иска. Решението, предмет на молбата за отмяна, е влязло в сила на 29.11.2019 г. - датата, на която е постановено определение № 496 по гр. д. № 1578/2019 г. на ВКС, II-ро г. о., с което не е допуснато до касационно обжалване. Прието е още, че всички данни по приключилото делбено дело, за решението по което е поискана отмяна, сочат на това, че молителят е знаел за воденото срещу него дело, тъй като: освен че са подадени въззивна и касационна жалби, са налице множество други документи, изходящи и подписани от М., а не от адвоката му, за който се твърди, че не е бил упълномощаван; молителят е бил призоваван за провежданите съдебни заседания в първата и въззивната инстанция, като съобщенията са връчвани чрез съпругата или сина му като лица от посочения по делото адрес на М. и доколкото последният не твърди неавтентичност на подписите на тези свои близки, то е бил редовно уведомяван и следователно е знаел за воденото срещу него дело за делба. Настоящият състав на ВКС споделя извода на състава на ВКС, I-во г. о., в обжалваното определение, че молбата за отмяна е подадена извън преклузивния законов срок, като относимите за случая обстоятелства са следните: С молба, предадена на куриер на 25.09.2020 г. и заведена на 28.09.2020 г. в регистратурата на Ломския районен съд като първа инстанция, Й. М. е поискал отмяна на решението от 05.06.2018 г. по в. гр. д. № 109/2018 г. на Окръжния съд - М.. Това решение, по касационната жалба на М., подадена лично от него и впоследствие приподписана от адв. И. Кр. И., не е допуснато до касационно обжалване с определение № 496/29.11.2019 г. по гр. д. № 1578/2019 г. на ВКС, II-ро г. о. Така решението е влязло в сила на същата дата, на която е постановено посоченото определение. Като основание за отмяна молителят е посочил чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, което кореспондира напълно със съдържанието на молбата за отмяна, че не е получавал никакви книжа по приключилото с решение делбено производство и не е упълномощавал адвокат, който да го представлява по него. Твърди се още, че молителят е узнал за първи път за водения срещу него процес и решението по него при справка, извършена след получаване на запорно съобщение от ЧСИ на 11.08.2020 г., която дата именно следва да се приеме за дата, сочена от страната като дата на узнаване на решението. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Срокът е тримесечен, а не едногодишен както твърди страната, тъй като съгласно редакцията на чл. 305 ГПК към датата на подаване на молбата за отмяна едногодишният /не по-късно от една година от влизането в сила на акта за отмяна/ се съобразява съгласно чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК само при поддържано основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. При определяне момента на узнаване на решението съдът взема предвид всички данни по делото в тази насока, включително онези, опровергаващи твърденията на страната за момента на узнаване. Съобразява се и обстоятелството дали страната има задължението сама да следи за постановяването на акта и влизането му сила и от кой момент, в каквато хипотеза, при полагане на дължимата грижа, е било обективно възможно тя да узнае за влязлото в сила решение, който момент се приема за момент на узнаването. Както бе посочено, в случая М. лично е подал касационна жалба срещу въззивното решение, чиято отмяна впоследствие е поискал. Доколкото не твърди, че не е подписвал касационната жалба, то негово е било задължението като страна в касационното производство да следи за определението на ВКС по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, препис от което, като необжалваемо, не се връчва на страните по аргумент от чл. 7, ал. 2 ГПК, но от момента на чието постановяване /а това е моментът на обявяването му в публичния регистър на актовете на ВКС, в случая - в срочната книга за закрити заседания по чл. 288 ГПК/ въззивното решение влиза в сила. При публичност на регистъра на съдебните актове ако жалбоподателят бе положил дължимата грижа, той би узнал за влизането в сила на решението своевременно. Поради това меродавна за началния момент на срока за отмяна е датата на влизане в сила на въззивното решение, а не датата на субективното узнаване от молителя, че въззивното решение е влязло в сила. Извод в подкрепа на тезата, застъпена в частната жалба, не може да бъде направен от приложените към жалбата декларации от М. Й. Й. и Д. Г. М. - син и съпруга на жалбоподателя, които декларират, че фактически не живеят на посочения от жалбоподателя адрес, не си спомнят да са получавали съобщения и призовки, адресирани до него и не са поемали задължение да му ги предадат. Декларациите само удостоверяват, че има свидетели, които могат да бъдат разпитани, но сами по себе си нямат характер на годно доказателствено средство. Като законосъобразно в обжалваната част, определението следва да се потвърди. Ответницата по частната жалба В. К. Д. е поискала присъждане на разноски за касационното производство, но не е представила доказателства да е сторила такива. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.