Определение № 1515 от 07.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3767/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3767/05.04.2023 г. на В. Й. Б., В. М. Б., А. Й. А. и Н. К. А., [населено място], подадена чрез адвокат Д. Б., срещу въззивно решение № 317/23.05.2022 г. по в. гр. д. № 663/2021 г. на Окръжен съд - Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопрозиводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената от касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. С оглед предмета на доказване и разпределената доказателствена тежест в процеса, както и при наведен довод за непълнота в доклада на първоинстанционния съд и неизследване на всички противопоставени правни основания, длъжен ли е въззивният съд да мотивира своя акт едновременно по наведеното „дългогодишно непроменяно равнопоставено владение на ищците“ и по евентуалното насрещно противопоставено такова за праводателката на ответника - Д. А., респ. при задължителното изследване на наличието на фактическия състав за 9/10 ид. ч. от спорния УПИ в установения документално давностен период според издадения нотариален акт по давност, с който се ползва ответникът по делото; 2. Спорадичното лично посещение на имота от ищците и обитаването му от допуснати трети лица, ведно с ползването на сградите от допълващо застрояване в него, следвало ли е да се зачете като осъществяване на фактическата власт в хипотезата на чл. 79 ЗС, респ. в хипотезата чрез „другиго“. Ответникът по касация Й. В. А., чрез процесуалния представител адвокат Р. Б., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. В отговора се съдържа искане за присъждане на сторените пред касационната инстанция съдебни разноски. Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 904115/10.05.2021 г. по гр. д. № 3478/2019 г. на Районен съд – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от В. Й. Б., В. М. Б., А. Й. А. и Н. К. А. иск за признаване за установено по отношение на Й. В. А., че ищците са собственици на основание осъществено давностно владение на: 9/30 идеални части за В. Й. Б. и съпруга й В. М. Б. и 9/30 идеални части за А. Й. А. и съпругата му Н. К. А. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР за [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на АГКК, находящ се на административен адрес: [населено място], [улица]/ [улица]/ № 13, с площ от 279,00 кв. м., с трайно предназначение на земята: урбанизирана територия, с означение по предходен план: имот пл. № *, кв. 25, парцел *. Въззивният съд е приел, че Й. Г. А. е починал на 28.01.1994 г. в [населено място], като оставил следните наследници по закон: Д. А. А. /съпруга/, починала на 13.04.2015 г.; В. Й. А. /син/; В. Й. Б. /дъщеря/ и А. Й. А. /син/. Съгласно нотариален акт № 69/1975 г. Д. А. А. е дарила на децата си А. А., В. Б. и В. А. правото на собственост върху 1/10 идеална част от собствената си 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ парцел *, пл.*, кв.75 по плана на [населено място], с площ от 522 кв.м. В нотариалния акт е обективирана и сделка, по силата на която Д. А. А. и сестра й Й. А. К. са отстъпили безвъзмездно и безсрочно в полза на А. А., В. Б. и В. А. правото на строеж на жилищна сграда в съсобствения на учредителките недвижим имот /парцел * /осми/, пл.*, кв.75 по плана на [населено място], с площ от 522 кв. м., като сградата следвало да бъде построена съобразно одобрен архитектурен проект и строителните изисквания в "югозападната" част на парцела, на "калкан" със също такава сграда, която да се построи в "североизточната" част от същия парцел. Определено е отделните помещения етажи да принадлежат както следва: първи етаж на А. Й. А., втори етаж на В. Й. А., трети етаж на В. А., съответно без таван и мазе. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на 14.10.2005 г. с № 177/2005 г., Д. А. А. е призната за собственик на недвижим имот, представляващ 9/10 идеални части от УПИ * -* по действащия план на V-ти микрорайон на [населено място], одобрен със Заповед № 887/10.11.1997 г., с площ от 303 кв.м., идентичен на част от парцел * с пл. № *, кв.75 по плана на [населено място] от 1975 г., ведно с построения в парцела приземен етаж от триетажна жилищна сграда, състоящ се от стая, гараж и мазе, със застроена площ от 81 кв. м. Съгласно нотариален акт № 128/2005 г. по описа на нотариус с рег. № 474 на НК, Д. А. А. е продала на Й. В. А. собствения недвижим имот, представляващ 9/10 идеални части от поземлен имот с пл. № *, кв.112, с площ от 300 кв.м., за който съгласно ЗРП, одобрен със Заповед № 887/10.11.1997 г., е отреден УПИ *-*, кв.112 по действащия план на V-ти микрорайон на [населено място], урегулиран с площ от 303 кв.м., идентичен на част от парцел * с пл. № *, кв.75 по плана на [населено място] от 1975 г., ведно с построения в парцела приземен етаж от триетажна жилищна сграда, състоящ се от стая, гараж и мазе, със застроена площ от 81 кв.м. Съгласно нотариален акт № 176/2010 г. А. Й. А., със съгласието на съпругата си Н. К. А., е дарил на дъщеря си М. А. А. правото на собственост върху следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с административен адрес [населено място], [улица]/ [улица]/ № 13, ет. 2 /първи жилищен етаж/, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот ***, предназначение –жилище /апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 86 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма; под обекта - *****; над обекта - *****, съгласно схема № 11846/20.07.2010 г. на СГКК-ГР. Б. и 1/30 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес [населено място], [улица], целият с площ от 279 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно ползване-средно застрояване /от 10 до 15 м/, стар идентификатор *, кв.112, парцел *, съгласно скица № 11845/20.07.2010 г. на СГКК- [населено място]. С нотариален акт № 169/2017 г. В. Й. Б. е призната за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18.32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес на сградата [населено място], [улица], разположена в поземлен имот ***, с площ от 19 кв.м., с предназначение - хангар, депо, гараж, брой етажи - 1, при граници и съседи: ****; **** и ***. Съгласно представена по делото съдебно-техническа експертиза, недвижим имот - сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] е изградена през 1975 г. - 1976 г. на основание договор за суперфиция № 69/17.09.1975 г. От север на жилищната сграда е изграден, долепен до сградата, масивен гараж с идентификатор **** по КККР, като строежът е реализиран в периода 1981 г. - 1997 г. До този гараж има изграден още един масивен гараж с идентификатор **** по КККР, строежът на който е реализиран в периода 1981 г. - 1997 г. Съгласно експертното заключение свободното дворно място, показано тонирано в зелено на скицата от огледа на място, представлява зеленчукова градина с млади овощни дървета, разделена с пътека, застлана с плочки, на две части, под червен № 8.0 с площ от 21.05 кв.м. и под червен № 9.0 с площ от 14.29 кв.м. или обща площ 35.34 кв.м. Съдът е приел за недоказани твърденията на ищците, че през 1975 г., след надаряването си, същите са владели собствените си по 1/30 идеална част от процесния недвижим имот, а след построяване на процесната жилищна сграда в периода 1975 г. - 1976 г., са започнали да владеят и идеалните части /9/10/, собствени на Д. А. от имота. Посочил е, че от събраните гласни и писмени доказателствени средства не се установява своене на имота от страна на ищците непрекъснато повече от десет години преди и/или след 19.10.2005 г. Придобиването на собственост по давност следва да се установи по реда на пълното и главно доказване, което в хода на процеса не е сторено. В периода 1975 г. - 19.10.2005 г. процесният недвижим имот е ползван от всички живущи в процесната жилищна сграда - от въззивниците В. Б., В. Б., А. А., Н. А., както и от В. А. /син на Д. А. и баща на Й. А./ и В. А. като член от семейството на В. А., и Д. А.. Между тези лица никога не е имало спор относно собствеността на парцела, в който е построена сградата. През последните десет години преди завеждане на делото въззивниците не живеят в процесния недвижим имот и го посещават спорадично. Следователно ищците не са придобили по давност спорните идеални части от процесния недвижим имот. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - всички доказателства, съдържащи данни за осъществяването на относими към спора факти са обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила, а изводите на съда са обосновани и съобразени с тези доказателства. Предявеният иск е неоснователен, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касаторите правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не може да бъде допуснато касационно обжалване във връзка с първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос. В случая въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи.Той е обсъдил оплакванията във въззивната жалба и е дал отговор на спорните въпроси. Съгласно т.2 от ТК №1/2013г., ОСГТК, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото.В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат действия по посочване на относими към спора доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Във въззивната жалба липсват релевантни оплаквания в посочения смисъл, както и доказателствени искания от страна на ищците, които да са отхвърлени от въззивния съд, поради което да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна с оглед допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Следва да се има предвид, че съобразно принципите на състезателност и на равнопоставеност на страните в процеса, съдът няма задължение в хода на процеса да им посочва дали ангажираните от тях доказателства са достатъчни, за да установят съответното им твърдение или възражение. Вторият въпрос - дали спорадичното лично посещение на имота от ищците и обитаването му от допуснати трети лица, ведно с ползването на сградите от допълващо застрояване в него е следвало да се зачете от съда като осъществяване на фактическата власт в хипотезата на чл. 79 ЗС, изисква преценка на доказателствата и фактите по делото, каквато не може да бъде извършена в настоящото производство по селекция на касационните жалби. Следва да се посочи, че в случая въззивният съд е съобразил константната практика на ВКС, съгласно която осъществяването на всеки от елементите на придобивната давност следва да се преценява конкретно за всеки отделен случай при съобразяване на тълкуването, че "постоянно владение" не означава осъществяване на непрекъснато фактическо въздействие върху вещта. Владението може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота ако същите сочат на намерение за своене и не са прекъсвани от действията на трети лица /в този смисъл - решение № 23 по гр. д. № 5162/2015 г. на ВКС, II г.о.; решение № 68 по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, І г.о. и др./. В този смисъл са и изложените от въззивния съд решаващи изводи, съгласно които придобиването на собственост по давност следва да се установи по реда на пълното и главно доказване, което в хода на процеса не е сторено. Въззивният съд е приел, че по делото липсват доказателства за своене на спорните идеални части от процесния имот от страна на ищците, за отричане правата на другите съсобственици и осъществявано лично или чрез другиго непрекъснато повече от десет години преди и/или след 19.10.2005 г. владение. Приел е за установено, че в периода 1975 г. - 19.10.2005 г. процесният недвижим имот е ползван от всички живущи в процесната жилищна сграда /ищците и ответниците, респ.праводателите/, като между съсобствениците никога не е имало спор относно собствеността на парцела, в който е построена сградата. Ищците, чиято е доказателстевната тежест, не са доказали да са придобили спорните идеални части от правото на собственост върху имота. Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание и по втория формулиран от касаторите въпрос. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. Не може да се направи извод за вероятна недопустимост на обжалваното решение, тъй като е постановено в допустим процес и по предявен иск. То не е и очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касаторите основно с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото касаторите В. Й. Б., В. М. Б., А. Й. А. и Н. К. А. следва да заплатят в полза на Й. В. А. 600 лева разноски за производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.