Определение № 3539 от 15.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1810/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Й. А. против решение № 263533/22.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 14058/2019 г. от ІІІ-в състав на СГС. Третото лице – помагач оспорва касационната жалба, с писмен отговор. От ответника не е постъпил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че липсва правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск против посочения като ответник по делото „Банка ДСК“ ЕАД, обезсилил е първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че ищецът преди датата на предявяване на иска - 12.03.2018г. е узнал, че ответникът е прехвърлил вземането си спрямо него на цесионера на основание договор за цесия от 10.12.2012г.. Съдът е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.439 от ГПК срещу цедента и същият се явява недопустим. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството, без да се произнася по основателността на иска В конкретния случай за ищеца не е налице правен интерес от предявяване срещу цедента на отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, който е специален и има за предмет разрешаване на спор относно вземането именно между страните в изпълнителното производство, т.е. за да бъде допустим, той следва да бъде предявен против взискателя в изпълнителния процес и само в този случай длъжникът би могъл да постигне предвидената в закона цел да се освободи от дължимостта на сумата по изпълнителното основание. Резултатът от предявен срещу цедента иск не би могъл да рефлектира в правната сфера на цесионера, тъй като правоприемството е настъпило преди завеждане на делото. В изложението на касационните основания относно допустимостта на иска се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос, при нередовност на исковата молба, длъжен ли е въззивния съд да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите, съобразно изискването на чл.129 ГПК. Сочи се противоречие в процедирането на въззивния съд с тълкуването, дадено с ТР №1/2013 по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което е даден положителен отговор на поставения въпрос. Съдът не е констатирал противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, касаещо материалноправната легитимация на посочения ответник и наличието на правен интерес при така посочените страни, като без да изпълни задължението си по чл.129 ГПК е обезсилил първоинстанционната решение и е прекратил производството по делото. Това процедиране в противоречие с посоченото по-горе тълкувателно решение е основание за допускането да касационно обжалване на решението на СГС. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 152,95 лева. Водим от горното, състав на ВКС