Определение № 4343 от 01.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3374/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба от Д. Д. Х., чрез адвокат Д. С., срещу разпореждане №132/08.04.2024г. по в.г.д.№6/2024г. на Окръжен съд – Видин, с което е върната подадената от жалбоподателя касационна жалба вх.№942/29.03.2024г. срещу постановеното по делото въззивно решение. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че пред касационната инстанция е заведен иск за нищожност на въззивно решение, по който е приложима практиката на ВКС и ВАС, според която тези искове са неоценяеми и правилото на чл.280, ал.3 от ГПК е неприложимо. Навежда доводи за противоречие на обжалвания съдебен акт с разпоредбите на чл.280, ал.3 от ГПК и чл.124 от Конституцията на Република България. Твърди още, че същият представлява отказ от правосъдие, като преценката за допустимостта на касационната жалба следва да се направи според поставения на разглеждане въпрос, а не според цената на иска. Претендира за отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Насрещната страна “Т. София“ ЕАД, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата. Третото лице помагач „Б.“ ООД, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Сезиран е компетентния съд, съгласно разясненията дадени в ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС. За да се произнесе, съставът на върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал депозраната от Д. Д. Х. касационна жалба срещу постановеното по делото решение №27/28.02.2024г. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е недопустима съгласно разпоредбата на чл. 280 от ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай, предмет на предявения иск е установяване дължимостта на вземания произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия и договор за дялово разпределение, както следва: 4 111,38лв. – стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2018г. до месец април 2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.06.2021г. до окончателното плащане; 470,88лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 15.09.2019г. до 10.06.2021г.; 34, 22лв. – незаплатена цена по договор за дялово разпределение за периода месец май 2018г. до месец април 2020г.; 6,60лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 01.07.2018г. до 10.06.2021г., за които е издадена Заповед за изпълнение, по реда на чл.410 от ГПК, по ч.г.д.№446/2021г. на РС – Белоградчик. Съгласно правилото на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК цената на иска за парични вземания е търсената сума. В случай на обективно и субективно съединени искове, от значение за определяне на цената на заявеното за защита спорно право е цената на всеки отделен иск, а не сбора на отделните претенции. В този смисъл са и мотивите в т.1 от ТР решение №1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които при обективно съединяване на няколко иска за парични вземания с цена на всеки от тях под определения праг за касационно обжалване, решението по отделните искове не подлежи на касационен контрол, независимо че общия бор от цената на всички искове надхвърля тази сума, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми. Предявените искове са граждански и оценяеми, с цена на всеки от тях под 5 000лв., поради което съгласно разпоредбата на чл.280, ал. 3 ГПК, въззивното решение, постановено по тях, е изключено от касационен контрол. Изводът в обжалваното разпореждане за недопустимост на касационната жалба е съобразен с процесуалния закон. Същият не е постановен в противоречие с практиката на СЕС и не ограничава правото на защита и достъпа до правосъдие на страните в производството. Прагът за достъп до касационно обжалване на постановените от въззивните съдилища актове е основан на обективния критерий свързан с паричната оценка на предмета на съответното дело и е приложим по отношение на всички искове, извън изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. Доводите за нищожност на въззивното решение са част от осъществяваната от касационната инстанция проверка при наличие на предпоставките за осъществяване на касационен контрол, но сами по себе си не могат да обосноват извод за допустимост на производството, при липса на предвидените в ГПК предпоставки за осъществяването му. Разпоредбите свързани с касационното обжалване са императивни и не могат да бъдат тълкувани разширително. Постановеното от Окръжен съд – Видин въззивно решение е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК и е недопустимо по реда на тълкуването да се възобновява висящността на спора. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение