Определение № 2481 от 19.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2160/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Х. И. срещу решение № 39 от 18.03.2024 г. по гр.д.№ 297/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 53/23.05.2023 г. по гр. д.№ 22/2023 г. на Окръжен съд – Търговище и вместо това е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 49 ЗЗДД да бъде осъден ответника „Рафаилов Лес“ ООД, ЕИК 202233025 да му заплати сумата от 26 000 лева – претендирана частично от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени мъка и страдания, вследствие на настъпване смъртта на баща му А. М. А., ЕГН [ЕГН], ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, защото съдът не е обсъдил и не се е съобразил със събраните доказателства – протокола за оглед на местопроизшествието и е постановил решение в противоречие с чл. 118, ал.3 и ал.4 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии. Твърди и необоснованост на решението. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Противоречие със съдебната практика се твърди поради неизпълнение от въззивния съд на правомощията му да обсъди самостоятелно доказателствата и да извлече собствени фактически и правни изводи от тях, както и да обсъди всички доводи на страните, да провери дали не е нарушен чл. 146 ГПК. Ксаторът счита, че ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото отговора на пет въпроса: 1.Допустимо ли е съдът да изгради фактическите си констатации върху част от доказателствата без да се обоснове защо игнорира останалите доказателства? 2.Когато липсват преки доказателства за установяване на правнорелевантен факт, може ли пълно доказване на този факт да бъде осъществено чрез косвени доказателства? 3.Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това? 4.Следва ли в процеса да се установи по несъмнен начин механизмът на увреждането? 5.Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по ненаправено от страната възражение и извън оплакванията, наведени във възивната жалба? Ответницата по касация „Рафаилов Лес“ ООД, ЕИК 202233025, чрез управителя си Д. Р. Р., представлявано от адв. Р. оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като доказателствата са обсъдени, протокола за оглед е неинформативен за подлежащите на установяване факти по настоящия спор и не е налице противоречие с цитираната практика на ВКС. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено, Ищецът Б. Х. И. от [населено място] е син на А. А. М., живеещ в [населено място], общ. О.. На 14.04.2022г. А. А. М. и св.А. И. Д. в изпълнение на възложена им от ответника работа били в сечище „отдел 87-Г“ в землището на [населено място] поляна, общ.А., като първият почиствал сечището и подреждал на камари отсечените дърва, а вторият извършвал сечта на дърветата с моторен трион и рязането им на части. Участъкът бил стръмен и в него работели само двамата. До обяд обработили няколко дървета с височина от порядъка на 7-8 до 10 м и дебелина 20-25 см. По обяд Д. повалил дърво, след като се уверил, че М. стои прав на безопасно разстояние в долния край на участъка, но преди да отреже следващото дърво забелязал М. „паднал по очи върху дърветата, върху натрупаните дървета на камарите“, помогнал му да се изправи, да свали работните ръкавици, да измие кръвта от лицето си и го извел на пътя, където пристигнала повиканата от него помощ. Според показанията на пристигналите на помощ лица-св.С. П., служител в Горско стопанство-Омуртаг и св.М. Е.-собственик на транспортна фирма, пострадалият А. М. бил в съзнание, ударен в лицето и със следи от кръв по устата и носа. Това обстоятелство е затруднявало речта му. Състоянието му се влошил до идване на линейката, като успял само да заяви на втория свидетел, че паднал. А. М. бил откаран в болницата в „МБАЛ Търговище“ АД, където е приет в тежко общо състояние, елементарно контактен, периодично поставян на НИВ с шлем. Назначеното му лечение не е дало резултат и на 15.04.2022 г. е констатирана смъртта му. вследствие на натрошаване на лицевите кости, довели до травматичен кръвоизлив под меките тъканни обвивки. При аутопсията не са установени травми по окосмената теменно-тилна област на главата и по гърба, които да показват удар от падащо дърво върху пострадалия. Всички травматични увреждания са разположени по лицето и предно-външната повърхност на дясната раменница. Съгласно заключението на СМЕ, при липсата на травми по теменно-тилната област на главата и по гърба на пострадалия, не може да се приеме, че е имало директен удар от падащо дърво, а нараняванията по лицето и дясната раменница отговарят да са получени при падане от височина около 2.5 метра при височина на пострадалия от 1.70-1.75 м. и наклона на терена 0.70- 0.75 м. Според вещото лице, най-вероятно механизъм на инцидента е следния: пострадалият е побягнал, за да се предпази от падащо дърво, като се е препънал и е паднал по лице върху твърда повърхност-други отсечени дървета или дънери. Теоретично е възможно нараняванията да се получат и при директен удар от падащо дърво, но само ако пострадалият е бил с лице към същото, но тази теоретична възможност се опровергава от протокола за оглед на местопроизшествието от 14.04.2022г., извършен от разследващия полицай В. М. от РУ-Омуртаг, който е констатирал на наклонения участък в западна посока повалено, ненарязано дърво с дължина от 22 м. и диаметър 40 см, върхът на което опира в неотрязано дърво, на 7 м. от което в западна посока има дънер с дължина 24 см. и широчина 8 см. с петна от кръв по него. На 3.5 м. западно от дънера има повалено дърво с дължина 4 м. и дебелина 8 см., изсъхнало и с липсващи части, чийто източен край е затрупан от нарязани дървета, което изключва то да е последното отрязано дърво. На 40 см. от западния му край има петно от кръв 8 х 6 см., стичане на кръв от повърхността на дървото с по-голяма концентрация върху шумата до основите на дървото, както и пръски кръв върху повърхността на дървото. След това дърво в западна посока, между две камари с отрязани дърва от около 1 м. дължина са открити работните ръкавици на пострадалия и петна от кръв по шумата. От пъна на отрязаното 22 м. дърво до първите петна от кръв върху дънера с дължина 24 см. и дебелина 8 см., разстоянието е около 30 м., а от западния край на посоченото дърво до първите следи от кръв-не повече от 7 м. Първата инстанция е приела въз основа на СМЕ и протокола за оглед, че пострадалият най-вероятно е побягнал от падащото 22 метрово дърво, спънал се е и е паднал върху дънер, след което е пълзял върху други дървета и е стигнал до мястото между двете камари дървета, където на помощ ме се е притекъл св.А. Д.. Приел е, че са нарушени чл.118, ал.3-4 от Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии на МЗХГ/2019г. - при сеч и първична обработка на дървени материали не се допуска членовете на една и съща работна група да работят едни над други по наклона на склона, независимо от дължината му, като опасната зона около дървото за поваляне е с радиус 50 метра, Затова е приел, че следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД и е уважил иска, като е съобразил и показанията на съпругата на ищеца - св.Н. И. и св.А. М., нейна майка, че ищецът е отгледан в друго семейство и не е познавал биологичния си баща А. М. до няколко месеца преди смъртта му, но го е издирил по своя инициатива, организирали са срещи няколко пъти, на които са разказвали и споделяли за досегашния си живот, бащата е гостувал на семейството на ищеца и е общувал с двете си внучета, но не е оставал да спи в дома на сина си. Ищецът разбрал по-късно за инцидента и не успял да отиде на погребението на биологичния си баща, но след като узнал за смъртта му изпитвал силна мъка и тежко изживявал загубата - бил тъжен, подтиснат, затворен и дори не комуникирал с децата си. Първата инстанция е определила пълния размер на неимуществените вреди за ищеца от смъртта на биологичния му баща в размер на 50 000 лв. и е уважила изцяло предявената част от иска – присъдил е претендираните 26 000 лв. Въззивната инстанция е приела, че нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ – несъставянето на писмени трудови договори между работодателя „Рафаилов Лес“ ЕООД и Д., и А. не е пречка за ангажиране отговорността на ответника, защото е установено, че те са полагали труд по възлагане от ответника, а формата, в която е оформено възлагането е без значение за ангажиране отговорността по чл. 49 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че увреждането е настъпило по повод на възложената работа. Искът обаче е приет за недоказан, защото не е установено противоправно поведение на А. Д., което да е довело до травматичните увреждания, а впоследствие и до смъртта на А. А.. Не се установява твърденият от ищеца механизъм, при който е причинено увреждането - падане на дърво върху А., което да е довело до черепни и лицеви травми. Установява се наличието на лицеви травми, вероятно причинени при падане на пострадалия от височина около 2,5 м. според приетото заключение на СМЕ. Въззивният съд е приел, че наличието на отрязано дърво с размер 22 метра в близост до местопроизшествието не обуславя единствено възможен извод за неспазване на нормите на чл. 118, ал. 3 и 4 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии на министъра на земеделието и храните. Дори и да се приеме, че е налице нарушение на тези правила предвид разположението на свидетеля Д. на склона над пострадалия А. в момента на изрязване на дърво, не се установява причинно-следствена връзка между изрязването на дърво по горския склон и лицевите травми получени от А.. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр.1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Не кореспондира на изложените мотиви на обжалваното решение твърдението, че съдът не е обсъдил събраните доказателства и конкретно протокола за оглед на местопроизшествието. Напротив, този протокол е обсъден и именно въз основа на него, установените увреждания при аутопсията и приетото заключение на СМЕ, съдът е приел, че причината за увреждането не е падащо дърво и травма от него, а падане на ищеца по очи след спъване в отсечен пън. Наличието на отсечено дърво с дължина 22 метра е констатирано от въззивния съд, но не е преценено като обстоятелство, свързано с инцидента и в причинна връзка с увреждането на бащата на ищеца, от което е починал, като е обсъдено положението на това дърво спрямо пънът, по който има следи от кръв, наличието на друго отрязано дърво по-близо до него, засипано от други дървета много по-рано. Въззивното решение не е постановено в противоречие със цитираната съдебна практика от 2011 г., тъй като след тези решения е постановено ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, с което се прие, че само при изрично оплакване във въззивната жалба или в отговора й, че съдът е изготвил непълен или неправилен доклад, въззивната инстанция следва да го поправи и да извърши нови процесуални действия, ако се налагат такива от допълнения доклад. Действащият ГПК урежда въззивното производство като ограничен въззив /чл. 269 ГПК/. В случая в хода на въззивното производство ищецът не е твърдял непълнота на доклада и конкретни нарушения във връзка с него, поради което не може в настоящото производство да твърди подобни нарушения. Поради това, че съдът не констатира противоречие със съдебната практика относно задълженията и правомощията на въззивната инстанция, не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касатора и формулира пет въпроса, е налице когато за разрешаване на правният спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени, или когато по прилагането им е налице съдебна практика, която обаче е неактуална или противоречива. Относно това, че съдът е длъжен да изгради фактическите си констатации върху всички доказателствата, след преценка за относимостта им и да ги обсъди по отделно и в съвкупност и че може да игнорира доказателства, които са неотносими, както и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, е налице последователна съдебна практика - Решение № 123 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7750/2013 г., I г. о., Решение № 419 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2023 г., III г. о., Решение № 48 от 9.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2142/2020 г., III г. о., и мн. др., включително и цитирана от касатора. Наличието на съдебна практика по първия и третия поставени въпроси изключва допускането до касационно обжалване по тях на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Безспорно във съдебната практика на ВКС е и, че въз основа на косвени доказателства може да се проведе пълно доказване ако те установяват несъмнено факти, които са в такава връзка помежду си и с другите обстоятелства, че установяват без съмнение главния факт. / Решение № 63 от 20.07.2018 г. по гр. д. № 1781/2017 г. на І г. о., Решение № 50109/12.10.2023 г. по гр. д. № 1140/2022 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 226 по гр. д. № 921/2010 г. по описа на ІV г. о., Решение № 60197/23.11.2021 г. по гр. д. № 636/2021 г. на ВКС, III г. о./ Предвид наличието на непротиворечива съдебна практика и по втория въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал-.1, т.3 ГПК. В случая въззивният съд не е отхвърлил иска поради това, че събраните косвени доказателства не доказват пълно твърдения деликт, а защото събраните доказателства не установяват противоправно поведение на лицето, на което е възложена работа и причинна връзка между неговите действия и увреждането на бащата на ищеца, от които е последвала смъртта му. Относно това, че при предявен иск по чл. 49 ЗЗД следва да се установи механизма на инцидента, причинил увреждането няма спор. В случая съдът е приел, че не е доказан механизъм на увреждането, който да установява противоправно поведение на лице, на което ответника е възложил работа и причинна връзка между това поведение и вредоносния резултат. Така поставения от касатора въпрос е неопределящ за различен краен извод по спора, поради което този въпрос е неопределящ и за допускане до касационно обжалване, а и по него въззивното решение не противоречи на съдебната практика. Касаторът не е посочил по кое ненаведено оплакване от ответника по иска – въззивник пред апелативния съд се е произнесъл въззивния съд. Във въззивната жалба ответното дружество е направило оплаквания, че първата инстанция не е спряла производството до приключване на досъдебното производство, че не е обсъдено положението на тялото на пострадалия – паднал по очи и според уврежданията му по лицето, че в исковата молба е посочено, че дървото е паднало върху А. М., а това твърдение е опровергано от протокола за аутопсия и заключението на СМЕ, които са обсъдени от въззивната инстанция. Настоящата инстанция не констатира произнасяне на въззивния съд по непредявени оплаквания, включително и противоречие със съдебната практика по чл. 269 ГПК, поради което не допуска касационно обжалване и по петия поставен въпрос. Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма. Разпоредбите на чл. 118, ал.3 и ал.4 от Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горски територии /ДВ бр. 38 от 10.05.2019 г./ са императивни, но настоящата инстанция не констатира неправилно да не са приложени. Съдът е приел, че няма причинна връзка, дори да се приеме, че те са нарушени от работещият на същия обект Д. и настъпилите увреждания на бащата на ищеца. Настоящата инстанция не констатира обжалваното въззивно решение да страда и от другите форми на очевидна неправилност – нарушение на съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Делото е решено според установените факти по делото. Не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1, т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за тази инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер – 2000 лв., за които е отразено в договора, че са изплатени в брой. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение