Определение № 1942 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1128/2025 г.

Производството по делото е било образувано пред Административен съд - Варна по жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу заповед № РД 09 -1856/17.07.2024 г. на министъра на енергетиката № Е-РД-16-2830/28.12.2024 г., с която във връзка с предложение на „Електроразпределение Север“ АД с рег. № Е-26-Е-602/27.12.2024 г., е отказано въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия на територията на населени места, находящи се в област Габрово и общини Елена, Златарица и Велико Търново, обл. Велико Търново. С определение № 888/24.01.2025 г. по адм. дело № 166/2025 г. на АС - Варна, на основание чл. 135, ал. 2 АПК е изпратена жалбата по подсъдност на ВАС. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение, намира, че не е налице хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, в която делото е подсъдно на ВАС като първа инстанция. Оспорената заповед на министъра на енергетика е издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЕ, която регламентира общото правомощие на министъра да взема решения за въвеждане на ограничителен режим за територията на страната и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № 10/2004 г., която конкретизира реда и начина на упражняване на това правомощие, а именно чрез издаване на заповед. От това следва, че правомощието на министъра на енергетиката не е конституционно уредено, а произтича от закон и подзаконов нормативен акт на Министерски съвет. Изтъкнатите от АССГ доводи във връзка с разпоредбите на чл. 125, ал. 2 от Конституцията и чл. 5 от Устройствения првилник на Министерство на енергетиката не сочат на конституционно правомощие по смисъла на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на министъра да въвежда ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия за територията на страната. Цитираните от съда правомощия на министъра да контролира държавната политика в областта на енергетиката и да провежда държавната политика по отношение на надежността на снабдяването с електрическа енергия, е общо правомощие по осигуряването /снабдяването/ с ел. енергия за цялата страна. То е съвсем различно от конкретната преценка по делото относно наличието на основания за прекъсване на снабдяването с ел. енергия за определена част от територията на страната за период по-дълъг от 48 часа. В случая необходимостта е от преценка на конкретните обстоятелства за конкретната територия и цели бързина и оперативност при издаване на оспорения акт от министъра, което е съвсем различно правомощие от идеята за общо държавна политика в областта на енергетикта. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че делото не е родово подсъдно на Върховен съд, а същото съобразно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 АПК е родово подсъдно на Административен съд, поради което и на основание чл. 135, ал. 6 вр. ал. 4, предл. 2 АПК следва да повдигне препирня за подсъдност с АССГ и да изпрати делото на петчленен състав на ВАС за произнасяне по спора за подсъдност. Воден от горното Върховният административен съд, трето отделение