Определение № 79 от 04.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4138/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. К. срещу решение № 260029 от 19.10.2020 г. по в.гр.д.№ 232 от 2020 г. на Силистренския окръжен съд в частта му, с която е отменено частично решение № 51 от 16.03.2020 г. по гр.д.№ 493 от 2018 г. на Дуловския районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Р. Т. А. срещу А. Н. К. иск с правно основание чл.108 ЗС в неговата осъдителна част изцяло- не само за притежаваната от ищеца Р. А. 1/2 ид.ч. от процесните имоти, находящи се в [населено място], общ.Д., обл.С., но и за притежаваната от съсобственика на ищеца Р. А.- Б. А. А. 1/2 ид.ч. от тези имоти. Касаторката А. Н. К. твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и незаконосъобразност- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди, че поради наличието на противоречива практика на ВКС /решение № 100 от 02.08.2017 г. по гр.д.№ 3560 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 4 от 25.04.2014 г. по гр.д.№ 4974 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 33 от 21.04.2020 г. по гр.д.№ 4773 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о./, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото било ВКС да се произнесе по въпроса за възможността да се предяви иск по чл.108 ЗС за предаване владението на съсобствен имот срещу съсобственик или трето лице. В писмен отговор от 10.12.2020 г. ответникът по жалбата Р. Т. М. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд да не бъде допускано. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответница по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че процесните имоти са били собственост на родителите на ищеца Ф. С. С., починала на 20.04.2015 г. и А. А. С., починал на 08.03.2017 г. След тяхната смърт, съсобственици на имотите са станал наследниците на Ф. и А.- двамата им синове Р. Т. А. и Б. А. А.. Ответницата А. Н. К. е трето на съсобствеността лице, което владее съсобствените имоти без правно основание. Тя не е придобила имотите със сключването на устен предварителен договор със съсобственика Б. А., тъй като такъв договор няма прехвърлително действие. Б. А. не е извършил валидно разпоредително действие със своята част от имотите в полза на ответницата А. К.. Прието е, че тъй като ответницата е трето на съсобствеността лице, ищецът като собственик на 1/2 ид.ч. от процесните имоти има право да претендира ответницата да му предаде целите съсобствени имоти, а не само притежаваната от него 1/2 ид.ч. от тях. Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение относим към конкретното дело е поставения от касаторката /макар и не точно формулиран/ въпрос за възможността с иск по чл.108 ЗС съсобственикът на един имот да претендира от трето на съсобствеността лице за предаване владението върху целия имот, а не само върху притежаваната от него ид.ч. Не е налице обаче соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по този въпрос. Приетото в обжалваното решение не противоречи, а напълно съответства на последодателната и непротиворечивата практика на ВКС по този въпрос, според която съсобственикът на един имот има право да ревандикира целия съсобствен имот от трето на съсобствеността лице, което го владее или държи без правно основание. В този смисъл са например решение № 174 от 19.02.2018 г. по гр.д.№ 4982 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 65 от 29.07.2014 г. по гр.д.№ 3934 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр.д.№ 1241 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и много други. По този въпрос няма противоречива съдебна практика, нито са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които съобразно приетото в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС биха могли да наложат промяна на вече установената трайна практика на ВКС. Посочените от касаторката решения и определение на ВКС /решение № 100 от 02.08.2017 г. по гр.д.№ 3560 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 4 от 25.04.2014 г. по гр.д.№ 4974 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 33 от 21.04.2020 г. по гр.д.№ 4773 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о./ са напълно неотносими към съществения за настоящото дело въпрос. Те касаят хипотези на предявен ревандикационен иск от един съсобственик срещу друг съсобственик, а не срещу трето на съсобствеността лице, какъвто е настоящия казус. Противоречивата съдебна практика по друг въпрос /за възможността съсобственик да претендира от друг съсобственик за предаване по реда на чл.108 ЗС на ид.ч. от съсобствения имот/ не може да обуслови допускането на касационно обжалване по настоящото дело, по което този въпрос е напълно неотносим. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд не следва да се допуска. Ответникът по жалбата не претендира за разноски по делото пред ВКС, а и не е представил доказателства за направени такива разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.