Определение № 30 от 07.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 224/2018 г.

Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 03.11.2017 г., постановено по гр. д. № 1166 /2017 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., в частта, с която с него е изменено определение за изменение на определение на първоинстанционния съд по делото в частта за разноските, като е намалено присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на дружеството от 4500 лева на 600 лева. Насрещните страни в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. За да постанови обжалваното определение, съставът на окръжния съд е приел следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок, поради което е процесуално допустима. Делото е за делба на нива с площ 1.5 дка в землището на [населено място], то е прекратено по отношение на [фирма] поради оттегляне на иска. [фирма] е подало отговор на исковата молба, изразило е становище по иска, представило е доказателства и е поискало присъждане на разноски. Възражението на ищците за прекомерност не е преклудирано, тъй като по делото няма данни на ищците да е връчен препис от приложения към становището на [фирма] списък за разноски – не се е стигнало до ефективна размяна на книжата. Въззивният съд е изложил съображения за основателност на искането по чл.78,ал.5 ГПК: ход на делото не е даван, не са провеждани устни състезания. Съгласно чл.7,ал.4 от Наредба № 1 за М. възнаграждението е в размер не по-малък от 600 лева, производството по делото е в първа фаза на делба, в която стойността на имота не е съществена, а се определя основно от действителната фактическа и правна сложност, каквито в случая липсват, поради което възнаграждението, което надвишава почти 7.5 пъти минималното е прекомерно и следва да бъде намалено до минималното. По предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Във връзка с довод, че молбата възражение от 06.04.2017 г., с която ищците са направили възражение по чл.78,ал.5 ГПК за намаляване на присъденото му адвокатско възнаграждение поради прекомерност, е преклудирана, тъй като твърди, че ищците не са възразили в предоставения им срок, жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос: Следва ли съдът да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното определение? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с т.10 от ТР № 1 /17.01.2001 г. по гр.д. № 1 /2001 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието че трябва. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, поради това, че няма съмнение, че въззивният съд се е произнесъл по просрочени и следователно недопустими искания. Видно от приложеното първоинстанционно дело (гр.д. № 153 /2012 г. на РС Царево, том II) искането на процесуалния представител на [фирма] за присъждане на разноски е направено със становище от 08.02.2017 г. (л.506) по оттегляне на иска за делба. В това становище размер на разноските не е посочен. Към него за първи път е приложен и списък за разноски, договор и пълномощно. В документите не е посочено, че са с представени преписи за ищците. По делото няма доказателства за връчване на списъка за разноски на [фирма] на ищците. Първоинстанцинният съд се е произнесъл по исканията за разноски с определение № 56 от 22.03.2017 г., с което е прекратил производството по делото срещу част от ответниците поради оттегляне на иска. Това определение е съобщено на ищците на 06.04.2017 г. (л.529), поради което направеното същия ден възражение за прекомерност (л.53) и подадената на следващия ден – 07.04.2018 г. (л.544) молба за изменението на определението в частта за разноските чрез намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение не са просрочени и не съществува съмнение за недопустимо произнасяне като основание за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят извежда въпроса: Следва ли въззивното определение да е постановено в противоречие със съдебната практика? Това не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т. 1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, който да е от значение за конкретното обжалвано определение, с което са намалени присъдените разноски –да е обосновал правните изводи на въззивния съд. Такъв правен въпрос въобще не е изведен. Освен това, по този „въпрос“ не е посочен и нито един номер на съдебно решение или определение, нито номер на съдебно дело. Във възпроизведената формулировка се съдържа единствено общо твърдение за наличие на някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и / или т.2 ГПК – противоречие с влязло в сила решение. Но такова противоречие може да бъде установено само с конкретно посочено решение (в което да е разрешен един и същи правен въпрос). В останалата част от изложението за допускане на касационно обжалване се съдържат доводи за неправилност на извода за прекомерност, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, което е по чл.288 ГПК. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, и не са представили списък с разноски и доказателства за направени разноски, поради което разноски не следва да им се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав