Определение № 672 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1209/2012 г.

С. С. М. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решение по гр. д. № 13203/2011 г. на Софийския градски съд, приложила изложение на касационни основания и решения на различни съдилища. Ответникът по жалбата, ищец по делото, [фирма] не е взел становище. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският градски съд, с въззивно решение от 16 май 2012 г. по гр. д. № 13203/2011 г. е признал за установено, че С. М. дължи на [фирма] сумата 3 240,73 лв. за изразходвана топлинна енергия от януари 2007 г. до април 2009 г., със законната лихва върху главницата, считано от 27. 01. 2010 г. до окончателното изплащане и сумата 507,32 лв. мораторна лихва за периода от 27. 01. 2007 г. до 11. 12. 2009 г.. С решението е осъдена С. М. да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на сумата 612,42 лв. Искането на жалбоподателката М. е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест в противоречие с установената практика на съдилищата. Посочено е, че въззивният съд е пренебрегнал основния принцип, че ищецът трябва да докаже фактите, на които основава исковете си и конкретно, че уредите, ползвани за начисляване на сметките са изправни. Изложените от жалбоподателката съображения по искането за допускане на касационно обжалване, са неоснователни. Въззивният съд е приложил точно закона – чл. 131 ГПК, като е посочил, че предмет на спора са обстоятелствата, на които се основават възраженията на ответницата по иска, изложени в отговора й на исковата молба. По всяко от тези възражения, формулирани в пет точки, въззивният съд е изложил съображения за тяхната неоснователност, като се е позовал на конкретно посочена нормативна уредба, писмени доказателства, които не са оспорени от жалбоподателката и заключение на техническа експертиза, което не е оспорено в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. В съответствие със закона – чл. 133 ГПК, съдът не е взел предвид възражението на жалбоподателката – ответница по иска, за изправността на монтираните в сградата измервателни уреди. Не е налице твърдяното от жалбоподателката, разрешаване на процесуалноправен въпрос относно доказването в противоречие на съдебната практика и при неточно прилагане на закона, поради което искането за допускане на касация следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд