Определение № 212 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 12/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 вр. чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. В. Г. и С. В. Г. срещу определение № 322/21.06.2023 г. по в.ч.гр.д. № 373/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение на Пазарджишкия районен съд от 10.02.2023 г. по гр.д. № 1802/2022 г., с което производството по делото по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е спряно на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК до приключване на производство по гр.д. № 3157/2022 г. на същия съд (Паз.РС), образувано по предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Ответникът по частната жалба П. Х. Т. не е подал писмен отговор. Настоящият съдебен състав намира частната жалба за недопустима поради следното: Производството по гр.д. № 1802/2022 г. е образувано по иск на П. Х. Т. срещу С. В. Г. и А. В. Г. с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на земеделски имоти. Съгласно чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2, предл.1 ГПК цената на този иск е равна на данъчната оценка на имотите. В случая, видно от представените две данъчни оценки (на л.81 и л.83) сборът на данъчните оценки на всичките 13 имота, представляващи земеделски земи е в размер на 2 150.60 лева (за първите 12) и 547.30 лева (за 13-тия), което е равно на 2 697.90 лева. Гражданските дела, образувани по конститутивен иск за обявяване на окончателен на предварителен договор за прехвърляне на вещно право на собственост върху недвижим имот (както е в случая), не са дела по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти. С иска за обявяване на предварителен договор за окончателен се претендира по съдебен ред упражняването на едно потестативно право, което ищецът твърди, че притежава и по което задължено лице е ответникът. С този иск не се защитава вещно право и той не е иск за собственост, защото ищецът нито твърди, че притежава вещно право върху имота, нито отрича вещно право, претендирано от ответника. Твърденията на ищеца са за наличие на субективно облигационно право, възникнало от договор, затова делото, образувано по иск за съдебното упражняване на това право, не е дело по иск за собственост или за защита на други вещни права. Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване. Такова обжалване е изключено за съдебните решения, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, съгласно която въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат такива искове с цена под 5 000 лева, не подлежат на касационно обжалване. Съответно не всички определения подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Крайният извод е, че тъй като въззивното решение, което би било постановено в производството по делото по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД с цена под 5 000 лева, не би подлежало на касационно обжалване, то и обжалваното въззивно определение на въззивния съд по това дело не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. Поради изложеното частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество (да бъде върната според израза, употребен в чл.286, ал.1, т.3 ГПК). Воден от изложеното съдът