Определение № 1322 от 20.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1447/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Винарска изба Брезово-България“ АД, чрез адв.Г.С. срещу решение №75 от 27.04.2023г., постановено по в.гр.д. №121/2023г. на Апелативен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение №363 от 10.11.2022г. по т.д. №872/2021г. на Окръжен съд- Варна. С първоинстанционното решение е уважен искът на Прокуратурата на РБ и е прекратено на основание чл.252, ал.1, т.6 ТЗ търговско дружество- „Винарска изба Брезово-България“ АД, ЕИК[ЕИК]. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Касаторът излага доводи, че въззивният съд не е анализирал всички доказателства, без основание е отхвърлил доказателствените му искания и не е обсъдил всички доводи, включително за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, без да изложи релевантни мотиви. Счита, че предявяването на конститутивния иск по чл.252 ТЗ обслужва частни интереси и представлява злоупотреба с процесуални права от прокуратурата. Поддържа възраженията си, че в резултат от неправилно тълкуване на чл.252, ал.1, т.6 ТЗ въззивният съд е отказал да събере доказателства и да обсъди твърденията относно обстоятелствата, довели до невъзможността да бъде избран нов член на СД и възможностите това положение да бъде преодоляно в рамките на висящото съдебно производство, както и фактите, че дружеството има вписан законен представител, не извършва търговска дейност и намаленият под законовия минимум състав на СД не създава непреодолима пречка за съществуването му. Излага тезата, че волята на законодателя е да даде възможност на съда да направи собствена преценка дали да прекрати дружеството или не, т.е. че прекратителното основание по чл.252, ал.1, т.6 ТЗ е факултативно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „1. Изразът „може да бъде прекратено“ в разпоредбата на чл.252, ал.1, т.6 ТЗ, сочи ли факултативност на предвиденото в тази разпоредба основание за прекратяване на АД?; 2. Съдът разполага ли с възможност за самостоятелна преценка да прекрати или не акционерното дружество по предявения от прокурора иск по чл.252, ал.1, т.6 ТЗ, или при формалното наличие на предпоставките на фактическия състав на тази разпоредба, съдът е длъжен да постанови прекратяване на дружеството?; 3. Ако съдът разполага с възможност да извършва самостоятелна преценка в хипотезата на чл.252, ал.1, т.6 ТЗ, какви са пределите на нейния обхват?; 4. Обстоятелствата, че макар и с непопълнен членски състав на СД под законоустановения минимум в рамките на предвидения в закона 6-месечен срок, акционерното дружество продължава да има вписан законен представител и е декларирало, че временно не извършва търговска дейност, от значение ли са преценката за неговото прекратяване от съда по предявения от прокурора иск по чл.252, ал.1, т.6 ТЗ?“. Ответникът по касационната жалба не представя отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.252, ал.1, т.6 ТЗ, въззивният съд приема за установено, че ответникът е акционерно дружество с едностепенна система на управление /съвет на директорите/, като за членове на СД са вписани три лица, едно от които /К. Б. Л./ е починало на 02.06.2021г. Като приема, че от момента на смъртта на Л. е прекратено качеството му на член на СД, решаващият съдебен състав намира за доказано, че персоналният състав на управляващия орган на ответното акционерно дружество е от двама човека, вкл. и към приключване на устните състезания по делото /10.10.2022г./. С оглед изложеното, апелативният състав стига до извод, че СД на ответника е с членски състав под минимално установения в чл.244, ал.1 ТЗ в продължение на повече от 6 месеца, поради което е осъществен фактическият състав на чл.252, ал.1, т.6 ТЗ и дружеството следва да бъде прекратено. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на ответника, че доколкото цитираната разпоредба е факултативна и прекратяването не е задължително, а изисква преценка от съда дали да бъде прекратено дружество с оглед конкретните обстоятелства /в случая- дружеството има законен представител, СД може да функционира в с наличния си състав, дружеството не извършва търговска дейност, налице са обективни затруднения за свикване на ОС на акционерите/, първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, като не ги е обсъдил и ги е приел за неотносими. Съдът излага мотиви, че разпоредбата на чл.244, ал.1 ТЗ, предвиждаща, че СД на акционерното дружество с едностепенна система на управление се състои от минимум три, но не повече от девет лица, е създадена в обществен интерес и в интерес на акционерите и има императивен характер, като при спадане на членския състав под три лица СД не разполага със способност за взема решения по въпросите от неговата компетентност. Цитирайки практика на ВКС, въззивният състав приема, че с разпоредбата на чл.252, ал.1, т.6 вр. т.4 ТЗ законодателят е преценил, че съществуването на дружеството след изтичането на посочения срок /6 месеца/, без да е попълнен членския състав на СД до законоустановения минимум, е правно несъстоятелно, поради продължаващата невъзможност да бъдат вземани решения във връзка с управлението и представителството му, респективно да бъде осъществявана дейността му. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, тъй като доводите, че ответното дружество не преследва забранени от закона цели е релевантно към друга хипотеза на закона- чл.252, ал.1, т.4 ТЗ, към която т.6 препраща само по отношение на реда за прекратяване на дружеството. Единствената хипотеза, в която дружеството може да не бъде прекратено, е ако персоналният състав на СД бъде попълнен до законоустановения минимум в хода на съдебното производство, като трудностите на ответника за свикване на ОС на акционерите, предвид участието на чуждестранен акционер, регистриран на Британските Виржински острови, както и декларирането, че не извършва търговска дейност, са обстоятелства, ирелевантни за спора. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Всички поставени въпроси, въпреки различната им формулировка, обобщено се свеждат до въпроса за фактическия състав на чл.252, ал.1, т.6 ТЗ, разгледан от въззивния съд и обусловил решаващите му изводи. Касаторът не обосновава обаче допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не излага доводи за значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложените от него аргументи инкорпорират защитната му теза, че при предявен конститутивен иск по чл.252, ал.1, т.6 ТЗ съдът може да реши дали да уважи иска като извършва преценка и на обстоятелства извън предвидените от закона, включително причините за несвикването на Общо събрание на акционерите, което да вземе решение за попълване на състава на Съвета на директорите, вписване на законен представител и деклариране, че дружеството не извършва търговска дейност. Налице е непротиворечива съдебна практика на ВКС, съобразена и от въззивния съд, че съгласно императивната разпоредба на чл.244, ал.1 ТЗ, създадена в обществен интерес и в интерес на акционерите, съветът на директорите на акционерно дружество с едностепенна система на управление се състои от три, но не повече от девет лица, т.е. този колективен орган може да формира валидно волята на юридическото лице само, когато се състои от минимум три лица. При спадане на броя на членовете под законовия минимум, без значение дали оставащите членове са двама или един, или СД остава без членове, този орган не разполага със способност да взема решения от предоставената му компетентност, а взетите решения /включително в 6-месечния срок по чл.252, ал.1, т.6 ТЗ/ са нищожни. Разпоредбата на чл.252, ал.1, т.6, вр. т.4 ТЗ /аналогична на чл.155, т.3 ТЗ/ предвижда, че ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет на акционерното дружество е по-малък от предвидения в закона минимум, дружеството може да бъде прекратено по реда на т.4 /по иск на прокурора/. Законодателят е преценил, че съществуването на дружеството след изтичането на посочения срок, без да е попълнен членския състав на СД съобразно предвидения в закона минимум, е правно несъстоятелно, поради продължаващата невъзможност да бъдат вземани решения във връзка с управлението и представителството му, респективно да бъде осъществявана дейността му. След прекратяването дейността на дружеството може да бъде продължена в хипотезата на чл.274, ал.1 ТЗ /решение №282 от 18.12.2018г., т.д. №2537/2017г., II т.о. на ВКС/. С решение №369 от 08.08.2019г., т.д. №647/2018г., II т.о. на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.252, ал.1, т.6 ТЗ е императивна и безусловна, установена в обществен интерес, който не допуска съществуване на недееспособни дружества- в случая акционерно дружество, чийто съвет /СД, УС или НС/ не отговаря на изискването на закона за минимален членски състав в продължение на 6 месеца и поради това не е в състояние да изпълнява функциите по представителство на дружеството, да организира и ръководи дейността му. Защитното действие на разпоредбата е по отношение на третите лица, акционерите и самото дружество, като целта е да бъде стимулирано, под страх от прекратяване на дружеството, спазването на съществените законови изисквания по отношение състава на съветите. Легитимиран за предяви конститутивния иск по чл.252, ал.1, т.6 ТЗ за прекратяване на дружеството е прокурорът, като в случая не подлежи на преценка наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. С оглед конкретния правен въпрос по делото, съдебният състав на ВКС приема, че вписването в ТР на управител по ЗОЗ /управител на търговското предприятие/, който управлява и представлява дружеството с предвидените в закона ограничения, не е обстоятелство, релевантно към основателността на иска по чл.252, ал.1, т.6 ТЗ. Както по време на исковото производство, така и след приключването му акционерите имат възможността на осуетят прекратяването и ликвидация на дружеството, ако имат интерес от действащо предприятие- в първия случай като попълнят състава на СД в хода на делото, а във втория- едновременно с попълване на състава на съвета да вземат решение за продължаване на дейността съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, изр.второ ТЗ. Настоящият съдебен състав споделя напълно дадените разрешения в горецитираните решения, като не намира основание за промяна на създадената практика на ВКС по приложението на чл.252, ал.1, т.6, вр. т.4 ТЗ. С оглед изложеното, съдът счита, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд