Определение № 50752 от 21.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 595/2020 г.

Производство по реда на чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба подадена от адв. Е. В.- особен представител на поставения под запрещение Я. Н. К., действащ чрез настойника си М. Т. К., срещу решение № 241/25.10.2019 г. на ОС- Добрич, постановено по в.гр.д. № 218/2018г., с което е потвърдено решение № 39/23.03.2018г. на РС- Генерал Тошево по гр.д. № 181/2017г., с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 31, ал.2 ЗЗД, чл.42, ал.2 ЗЗД и чл.26, ал.2 ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. В писмения си отговор Н. А. Дончевв изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В писмения си отговор Г. Ж. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал. 1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че макар и формално да е бил дееспособен към датата на упълномощителната сделка- 15.11.2010г., поради психичното си заболяване ищецът не е бил психично годен и в състояние да формира валидна воля, т.е. наличието на предпоставките на чл.31, ал.1 ЗЗД. Изложил е че съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с три годишна давност, която в случая започва да тече от деня на сключване на договора, в които смисъл била и трайно установената съдебна практика. Ето защо е приел, че като лице, сключило сделка при условията на чл.31, ал.1 от ЗЗД, т.е. при невъзможност да разбира и да ръководи действията си без да е поставен под запрещение /отнемането на дееспособността му е постановено в хода на въззивното производство и има действие за в бъдеще/, ищецът е можел да защити правото си чрез предявяване на иск в тригодишния срок по чл.32 ЗЗД от датата на сключване на сделката, който е изтекъл още към м. ноември 2013 г., т.е. години преди предявяване на иска през 2015 г. Направеното от ответниците възражение в този смисъл било основателно, поради което и предявеният иск следвало да бъде отхвърлен като погасен по давност. Предвид отхвърлянето на иска за унищожаване на упълномощителната сделка, представителната власт на пълномощника по договора за продажба не била отпаднала и договорът се явявал валидно сключен, поради което и предявеният на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД е отхвърлен. За неоснователен е приет и предявеният на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД иск, тъй като с отхвърлянето на иска по чл.42, ал.2 от ЗЗД валидността на договора от 18.11.2010г. не е оборена. По основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал.1 т. 1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанията по чл.280, ал.1 т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос: Каква е материалноправната квалификация на упълномощителната сделка /чието оспорване е предмет на производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд/, когато увреденият твърди, че поради тежка душевна болест, с която е освидетелстван периодично, вкл. за момента на даване на пълномощното, се е намирал в трайна неспособност да разбира и ръководи онези свой действия, които изискват умствена пълноценност, а в такова състояние е сключил атакуваната сделка?, отговорът на който въпрос твърди, че е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение да точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Решаването на този въпрос е от значение за изхода на делото, като отговаря на общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е осъществено заявеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС. Произнасянето по въпроса кореспондира с приетото ТР № 5/2020 от 30.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 5/20 г., съгласно което договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. С приетото тълкувателно решение е преодоляна противоречивата съдебна практика по поставения правен въпрос, което изключва обсъждане на представената от касатора съдебна практика, както и наличие на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По съдебните разноски: Заплащането на предоставената от адв. В. правна помощ следва да се извърши от НБПП по банков път въз основа на отчет по см. на чл.38 от ЗПр.П и решение на председателя на НБПП- чл.39 ЗПрП. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІV г. о. на ВКС,