Определение № 125 от 22.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 16/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма]-В. срещу определение № 762/18.10.2011 г. по в. ч. гр.д. №762/ 2011 на ОС-Враца, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение жалбата на същия жалбоподател срещу заповед по чл.410 от ГПК в частта за разноските до размера 827 лева –адвокатско възнаграждение. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е на 27.10.2011 г. срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Това е така, доколкото, съгласно чл.274 ал.4 ГПК във връзка с чл. 280 ал.2 от ГПК на касационно обжалване подлежат само съдебните актове по граждански дела с цена на иска над 5000 лева и по търговски дела по искове с цена над 10 000 лева. Настоящият спор за размера на присъдените разноски от 827 лева по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 4 248 лева-главница и 282,27 лева-лихва, от което следва, че частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. На ответника по частната жалба се дължи присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция в размер на триста лева- адвокатско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение