Определение № 8899 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на определение № 33657/28.08.2026 г., постановено по адм. дело № 9879/2026 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София-град /АССГ/ и Административен съд-Хасково /АС-Хасково/ относно компетентния съд, който да се произнесе по жалбата, подадена от А. А., гражданин на Кралство Мароко, против решение № УПП-52/27.07.2026 г. на интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/. По повдигнатия спор за подсъдност Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, приема за установено следното от фактическа страна: Пред Административен съд-Хасково е подадена жалба от А. А. против решение № УПП-52/27.07.2026 г. на интервюиращ орган към ДАБ при МС, по т. 1 от което молбата на чужденеца за закрила с предоставяне на статут на бежанец е отхвърлена поради липсата на условия по чл. 13 от Регламент (ЕС) 2024/1347; по т. 2 - молбата е отхвърлена относно статута на субсидиарна закрила поради липса на условията по чл. 18 от същия регламент и на основание чл. 42, § 1, б. "а", във връзка с б. "й" от Регламент (ЕС) 2024/1348, молбата е обявена за явно неоснователна; по т. 3 - на основание чл. 37 от приложения общностен нормативен акт е постановено изпълнение на наложената със заповед рег.№ УРИ 4069 ПАМ-393/21.06.2026 г. принудителна административна мярка "връщане до страна на произход“, която в съответствие с чл. 68, § 3, б. "а", предложение ii, се прилага незабавно и подлежи на предварително изпълнение. По жалбата първоначално е образувано адм. дело № 984/2026 г. по описа на АС-Хасково, прекратено с определение № 3452/06.08.2026 г. и изпратено по подсъдност на АССГ, като местно компетентния съд, по мотиви, че процедурата е проведена на границата при прилагането за първи път на Регламент (ЕС) 2024/1348 и като такава, не е включена в обхвата на Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/, поради което са нуприложими уредените в Глава седма от националния закон, специални правила за местната подсъдност при съдебния контрол. Изложени са съображения, че при липсата на изрично регламентирана специална местна подсъдност по този вид дела, съгласно общото правило на чл. 133, ал. 1, предложение първо от АПК, АССГ е съдът, компетентен да разгледа жалбата на А. А.. Като допълнителен аргумент в подкрепа на направения извод, съдебният състав на АС-Хасково изтъква факта, че адресат на оспорения административен акт е чужденец, който не е допуснат на територията на Република България, независимо, че е настанен в Транзитен център към ДАБ при МС в [населено място] и няма постоянен адрес в страната, а оттам следва да се счита, че има такъв в чужбина. След получаването на жалбата, в АССГ е образувано адм. дело № 9879/2026 г., като въз основа данните по преписката е установено, че на 07.07.2026 г. на жалбоподателя е издадена регистрационна карта № [номер] за срок до 07.10.2026 г., в която като негов настоящ адрес е вписано [населено място], Община Свиленград, Област с административен център Хасково. Наред с това е отчетено, че обжалваният административен акт е издаден на основание чл. 70, ал. 1 ЗУБ, докато чл. 37 от регламента е посочен като правно основание единствено във връзка с изпълнението на принудителната административна мярка, и е формиран правен извод за приложимост на подсъдността съгласно чл. 84, ал. 2 ЗУБ. В резултат на това, с определение № 33657/28.08.2026 г. съдът прекратява производството по образуваното пред него дело и повдига спор за подсъдност, изпращайки делото на Върховния административен съд за определяне на съд, който да разгледа жалбата. При тази фактическата установеност, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че местно компетентен да се произнесе по жалбата на А. А. е Административен съд-Хасково. Интервюиращия орган е провел ускорено производство за разглеждане на молбата на чужденеца за международна закрила по реда на чл. 42, параграф първи от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС, като процедура на границата за предоставяне на убежище по реда на неговия чл. 54, във връзка с чл. 45 и чл. 44, параграф първи, буква "б". Взетото решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, макар и с позоваване на чл. 42, параграф първи, буква "а", във връзка с буква "и" от Регламента, е постановено на основание националната разпоредба на чл. 70, ал. 1 ЗУБ, регламентираща възможност за прилагане на ускорено производство при вземане на решение за отхвърляне на предявена от чужденец молба като явно неоснователна. Изложеното налага извод за приложимостта в случая на чл. 84, ал. 2 ЗУБ, предвиждащ оспорването на административния акт да бъде осъществено в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чуждия гражданин. Видно от доказателствата по делото, настоящият адрес на А. А. се намира в [населено място], Община Свиленград, попадащо в района на Административен съд-Хасково, с оглед на което именно този съд е местно компетентен да разгледа жалбата. Предвид изложеното повдигнатия спор за подсъдност следва да се разреши, като делото се изпрати за разглеждане от Административен съд-Хасково, който да се произнесе и по депозираната от чуждия гражданин молба рег.№ УП-18117/01.09.2026 г., обективираща отказ от искането му за предоставяне на международна закрила в Република България. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение