Определение № 241 от 25.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5410/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационни жалби на Д. А. Д. и [община] срещу решение № 202 от 22.07.2015 г. по гр. дело № 400/2014 г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, втори състав. Всеки от касаторите е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за липсата на основания за допускане на касационен контрол по жалбата на другата страна. Третото лице помагач на ответника по исковете – [фирма], [населено място] не е взело становище. По касационната жалба на Д. А. Д.: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което състав на апелативния съд е потвърдил решение № 55 от 08.08.2014 г. по гр. дело № 648/2013 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, предявени от настоящия касатор Д. Д. против [община] по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно - транспортно произшествие /ПТП/ на 07.03.2011 г. за разликата над присъдения от въззивния съд размер от 5000 лв. до 130000 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдения от въззивния съд размер от 1116.95 лв. до пълния предявен размер от 6701.67 лв., присъдил е разноски 3827.24 лв. и е присъдил разноски в полза на въззиваемия -2088.14 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ПТП е настъпило на пътен участък, който ответникът е имал задължение да поддържа, съобразно чл. 30, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ и чл. 48, т. 2, б. „в” от Правилника за приложение на Закона за пътищата /ППЗП/. В мотивите съдебният състав е приел още, че изпълнението на това задължение е било възложено с договор от 12.05.2008 г. на [фирма], [населено място]. Въззивният съд е изложил съображения за причинените на ищеца неимуществени вреди, като въз основа на експертизите, представени пред окръжния съд и приетите във въззивното производство е определил конкретните увреждания и е мотивирал репарирането им в посочените по – горе размери. В приложението са поставени въпроси, формулирани както следва: „правилно ли е определил размерът на обезщетението на основание чл. 52 от ЗЗД във връзка с доказаните увреждания по справедливост”; „спазено ли е правилото съгласно постановление № 4 от 23.12.1968 г. пленум на ВС чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за непозволено увреждане настъпило вследствие на претърпяно птп”; „при определяне размерът на обезщетението според правилото на чл. 52 от ЗЗД по справедливост кои критерии е приложил”; „присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в следствие катастрофа е определено в явно противоречие с правната норма на чл.52 от ЗЗД и постановление №4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и практиката на съда”. Като допълнителен критерий касаторът е възпроизвел текстовете на разпоредбите на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК и е изброил четири решения на съдилищата, от които е представил копия от решение по гр. дело № 4346/2010 г. на Старозагорски районен съд, второинстанционно решение по гр. дело № 215/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, непълен текст, копие от решение по гр. дело № 135/2012 г. на Сливенски окръжен съд, за които не е установил влизането им в сила и решение по гр. дело № 1273/2009 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о. Първият от цитираните въпроси е по съществото на спора и по – конкретно относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Разглеждането на такъв въпрос предпоставя разглеждане на касационната жалба по същество, поради което с въвеждането му не се формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. По правилността на въззивното решение, включително законосъобразността на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди касационният съд може да се произнесе в производство по чл. 290 ГПК, след като е било допуснато обжалване на съдебния акт. В производството по чл. 288 ГПК цитирания въпрос няма приложно поле. Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, а в случая те не са и обосновани чрез аргументиране на отклонение на въззивния съд от приложената практика. Поради това с поставяне на въпроса не е релевирано основание за допускане на касационен контрол. Същата характеристика има и следващия по реда на изложението въпрос, който не произтича от правни разрешения на апелативния съд, с които се релевират обстоятелствата, които в конкретния случай обуславят присъждане на обезщетение в определения от съда размер, а от въпрос по съществото на спора, чието разглеждане не се провежда в настоящето производство. И по отношение на този въпрос страната не е мотивирала доводи за противоречиво произнасяне на въззивната инстанция по отношение на практиката, на която се позовава. Ето защо следва да се приеме, че с цитирания въпрос не е релевирано основание за допускане на касационен контрол. Третият по реда на изложението в приложението въпрос не е изведен от конкретни мотиви на апелативния съд, с които съдебният състав се е произнесъл по приложението на чл. 52 ЗЗД. За това съдържанието му не отговаря на характеристиките на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснени с цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. С въпроса не е релевирано основание за допускане на касационен контрол. Последният, четвърти по реда на изложението въпрос съдържа твърдението на касатора, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определено в противоречие с чл. 52 ЗЗД и ППВС № 4/1968 г. Като правно твърдение тази част от приложението, квалифицирана от страната, като въпрос няма относимост към предпоставките за допускане на касационно обжалване, а към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, чието разглеждане не може да се осъществи в производството по чл. 288 ГПК. И по двете допълнителни основания за допускане на касационно обжалване липсва мотивирано изложение - по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК чрез обосноваване на противоречиво произнасяне на въззивния съд във връзка със задължителна съдебна практика или казуална съдебна практика, а по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез аргументиране наличието на визираните в нормата хипотези. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателят не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение по неговата жалба. По касационната жалба на [община]: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. ВКС, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което състав на апелативния съд след частична отмяна на решение № 55 от 08.08.2014 г. по гр. дело № 648/2013 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, предявени от настоящия касатор Д. Д. против [община] по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 07.03.2011 г. до размер на сумата 5000 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 1116.95 лв. е постановил друго, с което е уважил исковете до тези размери. За да постанови този резултат въззивният съд е изложил мотиви, посочени по – горе по предходната жалба. В приложението са поставени въпроси, формулирани както следва: „Коя е приложимата правна норма при колизия на норми в различни по степен нормативни актове”; „Чие е задължението за стопанисване и кой носи отговорност за причинените вреди на трети лица, произтичащи от транспортно – комуникационни мрежи и съоръжения”.; „Налице ли е законово регламентирана отговорност на общините за поддръжка на републикански пътища в чертите на градовете.”. Първият по реда на изложението въпрос е поставен в хипотеза, по която въззивният съд не е формирал правни разрешения. Съдът не е разглеждал правната уредба, регламентираща задължението на [община] да поддържа пътния участък, на който е настъпило ПТП съпоставяйки разпоредбите, които сравнява касаторът, нито е обосновавал правни разрешения за неприложимост на конкретни норми. Въпросът е въведен с оглед субективно становище на касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на закона. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК се формира само от правни разрешения, приети от съда. Поради това въпрос, въведен въз основа на становище на страната не релевира предпоставки за допускане на касационен контрол. В случая касаторът не е аргументирал и отклонение на въззивния съд от ТР № 2/19.11.2014 г. по т. дело № 2/2014 г. на ОСГКТК на ВКС, тъй като тълкувателното решение е прието по въпроса за обусловеността на висящото гражданско дело от административно дело, образувано по оспорване на подзаконов административен акт с приложението, на който е свързан гражданския спор, който няма идентичност с поставения от жалбоподателя въпрос. Въззивният съд е обосновал задължението на ответника да поддържа процесния пътен участък не само с разпоредбата на чл. 48, т. 2, б. „в” ППЗП, но и с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗП. В тази връзка изводите на съда не са в отклонение дори от мотива в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, на който се позовава страната и който няма отношение към конкретната хипотеза. За това следва да се приеме, че с въпросът не е релевирано основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По втория по реда на изложението въпрос не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът се позовава на мотивите към т. 3 от Тълкувателно постановление /ТП/ № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на Общото събрание на гражданска колегия на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Мотивите, както и диспозитива на т. 3 от цитирания акт са по въпроса, на кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от транспортно – комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините. Прието е, че тези дела са подсъдни на гражданските съдилища. По цитирания по – горе от приложението въпрос Общото събрание на гражданска колегия на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС не са се произнасяли, а цитатът, на който страната се позовава съставлява част от становище в практиката, изложено в ТП, т.е. не е част от мотивите, обуславящи постановения диспозитив. Липсва идентичност между въпроса, по който се е произнесло Общото събрание на гражданска колегия на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС и въпросът, цитиран по - горе. Поради това не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол и по този въпрос. Третият въпрос в приложението е формулиран общо и без връзка с конкретни разрешения, приети от въззивния съд. Съставът на Великотърновски апелативен съд е приел, че чл. 30, ал. 3 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „в” ППЗП регламентират задължение на ответника да поддържа пътния участък, в който е настъпило ПТП. Освен това е разгледал конкретните изисквания, които тези норми поставят по отношение на [община] за поддържане на улицата в участъка, на която е причинено увреждането. По тези мотиви, изл ожени в решението касаторът не е поставил правен въпрос. За това следва да се приеме, че с цитирания въпрос, който не произтича от същите мотиви на апелативния съд не е формирано общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК, като липсата му е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в този смисъл са и разясненията в цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1/. Страната е съпоставила разрешения в актове на съдилищата, подробно изброени в приложението, но не е съпоставила разрешения по идентични правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд и други съдилища. Освен това приложението съдържа доводи за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не релевират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационен контрол по цитирания въпрос. С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение по неговата жалба. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение