Определение № 859 от 24.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4443/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 109868/24.09.2025г., подадена от Н. Б. С., чрез процесуалния представител адвокат М. С. от АК Велико Търново, срещу решение № 5268 от 13.08.2025г. по в.гр.д. № 1817/2024г. на Софийския градски съд, с което като е частично отменено и частично потвърдено, в обжалваната му част, първоинстанционното решение № 20073486, поправено с решение №20111187 от 18.12.2023г., постановени по гр.д. №7795/2021г. на Софийския районен съд, е отхвърлен изцяло предявеният от касатора срещу П. А. Г. и М. П. Г. осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в отчаяние, загуба на сън и апетит, причинени вследствие на поведението на ответниците, осъществяващи действия по преграждане на общински път, преминаващ през имота на П. А. Г., с което препятствали достъпа на ищеца до собствения му имот с идентификатор [№], ведно със законната лихва, считано от 08.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени сторените разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен изцяло със законните последици. В изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1.При изготвяне на мотивите, в частта им правни съображения, необходимо ли е съдът да сочи доказателствата, които ползва и на които се базира при изграждане на становището си? Касаторът поддържа, че при постановяване на решението си съдът е направил изводи без да посочи на кои доказателства се позовава, като навежда довод, че по делото липсват доказателства, които да подкрепят мотивите на решението в частта, че е нарушено конституционното право на собственост на ответника, както и пътят да е бил изграден от [община] без да е спазена процедурата за това и да са липсвали дейности по отчуждаване на имота от ответника, както и той да не е бил обезщетен по друг начин от общината. Наред с това посочва, че страните по делото не са правили такива твърдения и че по делото няма доказателства, въз основа на които да се изгради убеждението на съда, че пътят е незаконен и нарушава имуществените права на ответниците. 2.Има ли задължителна сила решение влязло в сила на административния съд за гражданския съд при решаване на делото по същество; Силата на пресъдено нещо на решението на административен съд разпростира ли се и при решаване на граждански спор. Касаторът посочва, че приетото от въззивния съд е в противоречие с решението по адм.д.№384/2019г. на Административен съд-Перник, с което е постановено, че собственик на пътя е [община]. Според касатора въззивният съд при постановяване на своето решение не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и да изложи мотиви по тях. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба П. А. Г. и М. П. Г., чрез процесуалния си представител адвокат К. И. от АК-П., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Производството по делото е образувано по предявен от Н. Б. С. срещу П. А. Г. и М. П. Г. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в отчаяние, загуба на сън и апетит, настъпили в резултат на преграждане на общински път от страна на ответниците, преминаващ през имота на П. А. Г., с което препятствали достъпа на ищеца до собствения му имот, ведно със законната лихва от 08.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор [№] и построените в него сгради, а ответникът П. А. Г. е собственик на поземлен имот с идентификатор [№] и построените в него сгради, находящи се в землището на [населено място], [община]. Посочено е, че съгласно приетата като писмено доказателство по делото заповед № РД-05-488 от 02.09.2016г. на кмета на [община], е наредено изземване на част от недвижим имот - публична общинска собственост, представляващ съществуващ път към „З. махала“ в [населено място], преграден с оградна мрежа с площ от около 70 кв.м., като П. А. Г. се е задължил доброволно да освободи съществуващия път, като премахне оградната мрежа. Констатирано е, че в мотивите на заповедта е записано, че при извършената проверка е установено, че участък от посочения път е преграден с оградна мрежа от ответника П. А. Г., който на място е представил документи, удостоверяващи правото му на собственост. Посочено е, че съгласно писмо от кмета на [община] до Н. Б. С., изх. №1102- 2111/22.03.2018г., във връзка с подадени от ищеца сигнали за преграден участък от общински път, водещ до „З. махала“ в [населено място], са извършени проверки на място, издадени са заповеди за възстановяване на пътната настилка и премахване на загражденията, и същите са премахнати. Посочено е, че в постановление от 07.11.2018г. на Окръжна прокуратура - П. и постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 16.03.2020г. на Районна прокуратура - П., се съдържали данни, че от 2016г. ответникът П. А. Г. преграждал общински път, водещ до „З. махала“ в [населено място], като същият е бил наясно, че [община] оспорвала неговото право на собственост върху процесния участък, както и че към 16.03.2020г. пътят вече бил проходим. Констатирано е, че с влязло в сила решение № 43/31.12.2018г. по гр.д. №59/2018г. на Районен съд - Трън, е отхвърлен предявен от ответника П. А. Г. срещу кмета на [община] иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие разрушаване на ограда и изсипване на натрошени камъни. Посочено е, че от мотивите на решението се установява, че [община] е предприела действия по премахване на ограда и възстановяване на общински път, водещ до „З. махала“ в [населено място], преграден от ответника П. А. Г.. Посочено е, че съгласно заключението на приетата по делото СТЕ, за землището на [населено място] била налична единствено неодобрена картна основа от 1983г., а кадастралната карта е одобрена през 2019г., като процесният път не е заснет в предходни планове, а в кадастралната карта е заснет като самостоятелен обект с идентификатор [№] - улица, публична общинска собственост, урбанизирана територия, за второстепенна улица, с площ от 819 кв.м. От заключението е установено, че процесният път разделя имота на ответника на две части, като вещото лице е изготвило комбинирани скици на процесните имоти в ЕТК от 1983г. и КККР от 2019г., както и комбинирана скица за проектен път за достъп до имотите на ищеца и ответника. В о.с.з. вещото лице е посочило, че до имота на ищеца е имало достъп чрез път от запад, който път е включен в имот общинска собственост и към момента не съществува. От събраните гласни доказателства, показанията на свидетеля С. С., е установено, че в последните години имало проблем с преминаването до имота на ищеца, като пътят бил преграден с мрежа. Свидетелят А. З. заявил, че имотът на ищеца представлявал заградено дворно място с къща, като за да се стигне до този имот имало три варианта - преди се е минавало през цялото село и се е влизало откъм гората, имало е път през ТКЗС, а новият път преди не го е имало, имало е пътека. Свидетелят посочил още, че от общината са идвали да слагат мрежи, колове и да заграждат пътя. Свидетелят В. С. заявила, че достъпът до имота на ответника е по общински селски път, но е имало случаи, когато пътят е бил преграждан с най-различни средства - мрежа, тел, натрупани храсти, разкопаван е, като нямало друг път. Свидетелят посочила още, че преграждането на пътя се е отразило на ищеца - разстроил се е, започнал да вдига кръвно, престанал да яде и спи, ходил на лекар - невролог, психиатър, психолог, пиел хапчета. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и правилата, установени със ЗП и ЗДвП. Съгласно чл.31, ал.1 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Посочено е, че действащата в Република България нормативна уредба не допуска да се ограничава ползването на всички пътища в страната, които са отворени за обществено ползване, вкл. и общински такива, които обаче следва да са прокарани според установените в законодателството правила. Прието е, че когато държавата, общината или частноправен субект са прокарали път през имот, чужда собственост, без надлежно проведено отчуждаване, собственикът на терена разполага с правото да защити собствеността си, включително по реда на чл.109 ЗС, тъй като съгласно КРБ, правото на собственост се гарантира и защитава от закона. Частната собственост е неприкосновена ( чл.17 ал.3 КРБ) и принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение ( /чл.17 ал.5 КРБ). Всеки гражданин, съгласно чл.56 КРБ, има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, а съгласно чл.58 ал.1, гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите. Българското законодателство не допуска възможност при упражняване на правата си, който и да е правен субект, да нарушава правата на другите. Прието е, че в случая ищецът може да ползва път, само ако същият е прокаран от държавата или общината по предвидения в закона ред, каквато хипотеза не е налице, тъй като по делото е установено, че соченият от ищеца път, който навлиза в имота на ответника П. А. Г., не е определен с картата на възстановената собственост, не е заснеман в предходни планове, а е заснет само като обект на кадастъра. Изложени са мотиви, че не може да се приеме, че същият е прокаран според установените от законодателството правила, а ищецът, за да си осигури достъп до имота, ползва за преминаване част от имота на ответника П. А. Г. неоснователно, без в негова полза да е учредено надлежно право на преминаване, респ. тази част да е била отчуждена за прокарване на общински път, ограничавайки по този начин възможността имотът да се ползва пълноценно според неговото предназначение в границите на правото на собственост, респ. собственикът - ответникът П. А. Г., недопускайки ищецът да преминава през собствения му недвижим имот не е извършил неправомерно действие, поради което само на това основание предявеният иск подлежи на отхвърляне. Изложени са съпътстващи мотиви, че макар ищецът да твърди, че соченият път, преминаващ през имота на ответника П. А. Г., е единственият път, който достига до имота, ищецът не е ангажирал категорични доказателства дали това е действително така, с оглед показанията на свидетеля А. З. и заключението на СТЕ, за наличен друг път, който достига до имота на ищеца, но не е поддържан. Взето е предвид, че относно ответника М. П. Г. по делото липсват каквито и да е доказателства същият да е извършвал сочените от ищеца неправомерни действия, което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск спрямо него. При така изложените от въззивния съд съображения настоящият състав приема, че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос, който следва да бъде уточнен както следва: Необходимо ли е въззивният съд да обоснове правните си изводи с фактическите констатации и да посочи доказателствата, от които ги извежда. Необходимостта от допускане на касационно обжалване по така формулирания въпрос се основава на липсата на констатации и съображения във въззивното решение за пространствените предели на правото на собственост на имота на ответника (посочен в решението като ПИ с идентификатор [№]) и нанесения в действащата кадастрална карта ПИ с идентификатор [№]. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение