Определение № 602 от 20.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1043/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 187 от 28.06.2012г. по в.т.д. № 71 / 2011г. на Апелативен съд - В., с което, след отмяната на решение № 227/ 07.12.2011г. по т.д. № 71/2011г. на Окръжен съд – Добрич, е отхвърлен иска на касатора срещу [фирма], [населено място], за установяване по реда на чл.422 ГПК съществуване на вземане за сумата от 67 000 лева въз основа на запис на заповед от 16.11.2006г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 27.05.2010г. до окончателното й плащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и уважаване на исковете, ведно с присъждане на направените от касатора разноски. Ответникът, [фирма], поддържа, че липсват основания за допускане на касационния контрол и оспорва основателността на жалбата по съображения, подробно изложени в представения от него отговор. Иска присъждане на направените за настоящото производство разноски в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, за които представя списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед е нищожен, поради което не съществува вземане по него в полза на ищеца - касатор срещу ответното дружество. Изложени са съображения, че ценната книга обезпечава договор да временна финансова помощ с характер на договор за заем, който е нищожен, поради липса на съгласие по чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като е сключен при липса на взето от Общото събрание на съдружниците решение за ползване на кредити, съобразно дружествения договор, като нищожността на записа на заповед е мотивирана с липсата на овластяване на управителя от Общото събрание на дружеството. Посочено е, че представителят, действал извън обема на представителната власт, е договарял за себе си, а не за представлявания. Според решаващия състав, договорът за финансова помощ и записът на заповед са с недостоверна дата, тъй като са подписани от управителя Д. К. без да е упълномощен за това, поради което изявленията му не обвързват дружеството ответник и спрямо тези документи, то се явява трето лице по смисъла на чл.181 ГПК. Изразено е становище, че съществуването на договора и ценната книга към посочената в тях дата на издаване – 16.11.2006г. се опровергава от събраните по делото доказателства – осчетоводяване от страните на превода без посочване на основанието за това и неотразяването на това вземане като дългосрочно, както в баланса за 2006г., така и в баланса за 2007г. Въззивният съд се е позовал и на установена с влязла в сила присъда престъпна дейност на управителя на [фирма], собственост на Р. [фирма], който е източил първото дружество чрез прехвърляне предприятието му на [фирма], на което осъденият е едноличен собственик на капитала и който към този момент е управител и на трите дружества. На следващо място, въззивната инстанция е счела за основателно възражението на ответника, уточнено в хода на процеса, че преводът на сумата по сметката на ответника е направен с оглед личното разпореждане със сумата от посочения по-горе управител като разлика в цената по договора за продажба, с който [фирма] е прехвърлил на ищеца недвижим имот, придобит от [фирма] след прехвърляне на предприятието му. Мотивирано е, че договорената цена по нотариалната сделка е привидна, като действителната цена възлиза на данъчната оценка от 81 403,80 лева, върху която е изчислен заплатения по сделката ДДС. По същество е прието, че договорът за финансова помощ е привиден, тъй като липсва воля за поемане от ответника на задълженията по него, като сумата от 67 100 лева, разлика между действително уговорената и декларираната продажна цена по нотариалния договор за продажба на недвижимия имот, е приведена от ищеца- купувач на ответника, представлява от управителя Д. К., собственик на продавача, с цел той да може да се разпореди с нея в своя полза. Първите пет материалноправни въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, свързани с нищожността на записа на заповед и договора за временна финансова помощ, характера на сключения между страните договор, условията за действителност на договора и абстрактната сделка и приложението на чл.301 ТЗ, въпреки, че са обсъдени от въззивния съд, не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като разглеждането им не би се отразило на изхода на спора, поради факта, че той е обусловен на самостоятелно основание от друг въпрос, невъведен от касатора, а именно въпросът за привидността на сделката. Ето защо, и въпросът за разпределение на доказателствената тежест при оспорване на истинността на писмени документи /записа на заповед и договора/ също не обосновава приложното поле на касационното обжалване, тъй като е във връзка с действителната дата на документите и представителната власт на власт на подписалите ги лица, а не е относим към привидността на сделката. Въпроси №6 - №8, дали съдът следи служебно за нищожността и може ли да се прави възражение за нищожност едва във въззивната инстанция, съответно съдът да събира служебно доказателства без да е направено искане за това във въззивната инстанция, не са значими за изхода на делото по см. а чл.280, ал.1 ГПК, тъй като възраженията за нищожност са направени от ответника в отговора на исковата молба, на тях той се е позовал и във въззивната жалба, сочейки и че докладът е непълен и неточен, поради което в съответствие с Тълкувателно решение № 1/ 2013г. по тълкувателно дело № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени указания за предприемане на процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства. Въпросът за приложението на чл.305 ТЗ не е разгледан, поради което не е обусловил изхода на делото и спрямо него също липсва общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Процесуалните въпроси за правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, не предпоставят касационния контрол, тъй като несъгласието на жалбоподателя с извършената от въззивната инстанция преценка на доказателствата по делото и основателността на доводите на страните не се приравнява на липса на обсъждането им. Въззивният съд не е приел, че за успешното провеждане на установителния иск следва да се докаже наличие на валидно каузално правоотношение, а е разгледал направените от ответника възражения, основаващи се на каузалното правоотношение, като е приел същите за основателни. Ето защо и последният формулиран от жалбоподателя въпрос и въпросът за разпределение на доказателствената тежест по иска по чл.422 ГПК не обуславят допускането на касационния контрол. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК води до недопускане на касационния контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касацията следва да бъдат присъдени, направените от него за настоящото производство разноски в размер на 600 лева - адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд