Определение № 197 от 02.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 919/2014 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. С определение №678/19.5.2014 г. по настоящото дело съдът е допуснал до касационно обжалване въззивно решение №378/04.3.2013 г. по гр.д.№3407/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, по касационна жалба, вх.№4133/12.4.2013 г. подадена от адв. Д. Д. – особен представител на ответника по исковата молба Р. К. Г. от [населено място], и по касационна жалба, вх.№4782/25.4.2013 г., подадена от адв. Д. Д. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Л. К. З. и К. К. Г., и двамата от [населено място]. Със същото определение е указано на всеки от касационните жалбоподатели да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 793 лева в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса. От данните по делото е видно, че на касационният жалбоподател Р. К. Г. от [населено място] е назначен особен представител – адв. Д. Г., който е депозирал молба, вх.4941/29.5.2014 г., с която моли да бъде освободен от внасяне на държавна такса. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата намира следното: Искането е основателно с оглед приетото в т.7 от ТР№6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК, поради което определение №678/19.5.2014 г. по настоящото дело следва да бъде отменено на основание чл.253 ГПК, в частта с която е указано внасянето на държавна такса от касационния жалбоподател Р. К. Г.. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,