Определение № 294 от 19.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2014 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. С. против решение № 4/06.01.2014г. по гр.д.№ 2980/2013г. на Варненски ОС, с което е потвърдено решение № 3273 от 02.07.2013г. по гр.д.№ 2837/2011г. на РС-Варна. С последното е уважен предявеният от В. А. Т. отрицателен установителен иск против касаторката, като е признато за установено, че тя не е собственик на место с площ 1000 кв.м., съставляващо поземлен имот 776 по ПНИ на СО „А.”, одобрен със заповед № РД-7706-319/2006г. на областен управител на област Варна, идентичен с имот 152 по предходен кадастрален план на местността, за който е бил отреден парцел ХІV-152, а по кадастралната карта имота е с идентификатор 10135.2522.776 с площ 981 кв.м. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, защото не следва да се счита сделка по смисъла на този текст прехвърлянето на съсобственост между наследници, при което собствеността се концентрира в един от тях, че неправилно е прието, че няма коректно заявяване пред поземлената комисия поради това, че друга, териториално компетентна се е произнесла и защото заявлението е за възстановяване на земи, на наследодател, починал преди колективизацията. Навежда се оплакване за допуснато процесуално нарушение, защото съдът е приел, че е преклудирано доказателствено искане, за което няма указания от първата инстанция в доклада и за необоснованост поради това, че не са обсъдени всички доказателства. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани три въпроса, които уточнени, изглеждат така: 1. опорочена ли е реституционната процедура, ако е заявен имот, останал в наследство от наследодател, починал преди колективизацията, а не от наследодателя, който е бил жив към момента на образуване на ТКЗС. 2.действително ли е решение на поземлената комисия, респективно на ОСЗГ, което е постановено от териториялно компетентната комисия, на която делото е било изпратено от друга комисия по компетентност. 3. преклудирано ли е доказателствено искане за допускане на СТЕ за изясняване идентичност на недвижим имот, направено с въззивната жалба, ако първата инстанция не е дала указания за доказателствената тежест за изясняване на това обстоятелство, може ли да се приеме в този случай то за недоказано. 4. представлява ли дарението на идеална част от наследствен съсобствен недвижим имот в полза на един от сънаследниците разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. По тези въпроси се твърдят и трите основания на чл. 280, ал.1 ГПК, като се представят и решения на ВКС. Ответникът по жалбата оспорва допускането до касационен контрол, тъй като по първия въпрос даденото разрешение е единствено правилното, втория и третия са въпроси, свързани с правилното приложение на закона, а със събраните доказателства са установени неблагоприятни за жалбоподателката обстоятелства. Последният въпрос е единствения, който отговаря на критерия по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, но даденото от съда разрешение е съобразено с практиката, а действителния въпрос е до кой момент най-късно разпорежданията са противопоставими на заявилия реституция и отговаря, че такъв момент е отмяната на ЗТПС /ДВ бр. 98/28.10.1997г. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Предявен е отрицателен установителен иск от В. А. Т. за место с площ 1000 кв.м., съставляващо поземлен имот 776 по ПНИ на СО „А.”, одобрен със заповед № РД-7706-319/2006г. на областен управител на област Варна, идентичен с имот 152 по предходен кадастрален план на местността, за който е бил отреден парцел ХІV-152. /според петитума на исковата молба/, а по скица № 7934/05.04.2011г. /л. 38 от делото на РС/, по кадастралната карта бивш имот 152 е идентичен с ПИ с идентификатор 10135.2522.776 и е с площ 981 кв.м.Ищецът е придобил този имот по дарение, оформено с н.а. № 149,т.ІV/02.10.2006г. и по продажба с н.а. № 150,т.ІV/02.10.2006г. от родителите си А. В. Т. и Х., А. В. Т.. С първият акт е продадено цялото дворно место и първия етаж от масивната вилна сграда в него, а с втория – втория етаж от същата сграда. Дворното место е придобито от прехвърлителя /тъй като съпругата му е чужд гражданин/ по замяна, оформена с н.а. № 191,т.ХХVІІІ/21.08.1996г. от Н. Т. К.. Той се е легитимирал с н.а. № 30,т.ІІІ/19.03.1966г., с който К. Т. К. е призната за собственик на празно место с площ от 1 декар м. „А.” землището на [населено място] при описани съседи, предоставен с протокол от комисията по Т.. Този нот. акт и удостоверение за наследници са представени при сключване на договор за дарение с н.а. № 147,т.ІІ/01.03.1988г., с който Т. К. К. и дъщерите му М. Т. Я. и Ж. Т. И. са дарили съответно първия ½ ид.ч., а другите две общо 1/3 ид.ч. на Н. Т. К. от лозе с площ един декар. при описани граници. Със строително разрешение № 380/ 05.11.2003г. е иградена до степен груб строеж двуетажна вилна сграда в процесното место, предмет на прехвърлителните сделки от 2006г. с цитираните по-горе нот. актове. Доказвайки правата си, ищецът доказва и правния си интерес от предявяване на отрецателния установотелен иск. /ТР № 8/2012г. на ОСГТК/ Ответницата е единствен наследник на родителите си И. С. Н., починал на 07.01.1988г. и Д. С. Д., починала на 16.10.1979г., а те двамата са наследници на С. Н. А.. Той е починал на 04.06.1939г. В декларация за непокрити недвижими имоти от 1949г. по партидата на наследници на С. Н. А. са записани лозе и обработваема земя в м. А.” от по 1,5 дка. С протокол № 3 от 08.02.1957г. от наследници на С. Н. А. са отписани и причислени към ДПФ нива от 3 дка при описани съседи. Със заявление № 202/ от 06.1992г. Иванка С. е заявели за възстановяване лозе от 4 дка в м. „А.” като наследник на С. Н. А. и е подала освен описаните два документа, установяващи правото на собственост на наследници на С. Н. А. и декларация по чл. 12, ал.3 ЗСПЗЗ. От писмо № 290/02.02.2008г. на ОСЗГ [населено място] е видно, че заявлението е подадено в Поземлена комисия А. и служебно е препратена на компетентната териториално Общинска служба по земеделие и гори – Варна, където е заведено под нов № 11194 от същата дата. По този номер преписка е издадено решение № 685/23.03.2000г., с което е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на С. Н. А.. Със заповед № 740/14.08.2009г. на кмета, издадена на основание пар. 4к, ал.7 ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху имот 776 по плана на новообразуваните имоти с площ 981 кв.м. Ответницата е въведена във владение на имота на основание възстановяване на собствеността, но документално. Въззивната инстанция е приела, че ищеца владее имота и има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, а ответницата не се легитимира като собственик, тъй като имота е заявен като собствен на наследодателя й, който е починал към 1939г., т.е. не е бил жив и не е могъл да бъде собственик към момента на колективизацията. Тъй като номера, по който е заведена преписката при подаване на заявлението е различен от номера на постановеното решение на ПК е прието, че е възстановен незаявен имот, поради което решението е нищожно. Прието е, че не е доказано от къде произхожда собствеността на наследодателя на ответницата. Поради това, че през 1988г. е извършено дарение от трима от наследниците-съсобственици на четвъртия е прието, че замяната запазва действието си на основание чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, поради което имота не е подлежал на реституция. Поставените въпроси кореспондират на решаващите мотиви на въззивния съд за уважаване на иска. По първия въпрос- опорочена ли е реституционната процедура, ако е заявен имот, останал в наследство от наследодател, починал преди колективизацията, а не от наследодателя, който е бил жив към момента на образуване на ТКЗС жалбоподателя не е представил съдебна практика, но сочи основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК. Налице е съдебна практика по чл. 290 ГПК по този въпрос. С Р № 420/11 от 03.07.2012г. по гр.д.№ 300/2009г. І гр.о. е прието, че когато е направено искане за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на земи на починал собственик, заявителят, съответно ищецът следва да докажат правото на собственост на наследодателя си. Доказателствата по чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ са достатъчни в този случай. Само ако заявителят твърди, че имота е придобит от прекия му наследодател, който е един от наследниците на починалия преди колективизацията по-общо наследодател, следва да се установи и неговото придобивно основание. В същия смисъл е и р № 585/11.11.2009г. по гр.д.№ 273/09.ІІ гр.о., с което е допълнено, че е без значение дали към момента на образуване на ТКЗС имота е принадлежал на прекия наследодател, или е съсобствен на неговите наследници по аргумент от чл. 14, ал.1 изр.4 ЗСПЗЗ. Вторият въпрос - действително ли е решение на поземлената комисия, респективно на ОСЗГ, което е постановено от териториално компетентната комисия, на която делото е било изпратено от друга комисия по компетентност намира разрешение в чл. 15 ППЗСПЗЗ, според който преписката се изпраща служебно на компетентната поземлена комисия, когато заявлението е подадено пред некомпетентна такава, като срокът се счита спазен. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК предвид приетото от въззивната инстанция, че решението е постановено без да има надлежно заявяване. Третият въпрос - „преклудирано ли е доказателствено искане за допускане на СТЕ за изясняване идентичност на недвижим имот, направено с въззивната жалба, ако първата инстанция не е дала указания за доказателствената тежест за изясняване на това обстоятелство, може ли да се приеме в този случай то за недоказано” е относим към мотивите на възивното решение до колкото е изразено съмнение и относно идентичността на имота по исковата молба и заявения за възстановяване и възстановен имот. По този въпрос е относима представената от касатора съдебна практика – т.1 ТР № 1/2013г. на ОСГТК, Р № 26622.10.2013г. по гр.д.№ 3513/2013г. на І гр.о., с които е даден отрицателен отговор на този въпрос. Затова и по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Последният въпрос - представлява ли дарението на идеална част от наследствен съсобствен недвижим имот в полза на един от сънаследниците разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, е основният спорен въпрос по делото. Представеното решение № 113 от 09.03.2012г. по гр.д.№ № 568/11г. І гр.о. не касае хипотезата по настоящото дело, тъй като с него е прието, че ако имота реално е разделен на два имота и сделката на разпореждане е само с единия, останалата не прехвърлена реална част може да се възстанови по ЗСПЗЗ. Това решение е неотносимо, но до колкото е наведено и основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на това основание и по този въпрос. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение