Определение № 3610 от 10.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2572/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 200 от 28.02.2024 г. по в.гр.д. № 2272/2023 г. на Окръжен съд - Варна е потвърдено решение № 260137 от 04.03.2022г. по гр. д. № 2650/2021г. на Районен съд - Варна, постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответниците „Ронева Инвестмънтс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в град Варна, и Т. Г. Н., с което е прието за установено по отношение на Д. М. М., Д. М. С., К. Л. К., Я. Г. К., Я. Т. К., Р. Т. К., Д. А. П., Д. К. А., К. К. И., В. К. А., че С. Г. Н. и Г. Д. Н. не са собственици на 600 кв.м ид. части от неурегулиран поземлен имот № *** по плана на СО „К. г.“, землище на [населено място], общ. В., целият с площ 639.76 кв.м, при граници: от север- ПИ № ***; от запад- ПИ ***; от изток- път; от юг- ПИ № ***. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационни жалби от ответника по иска С. Г. Н. чрез неговия пълномощник адв. Кр. К., от третото лице - помагач ТД „Ронева инвестмънтс“ ЕООД чрез пълномощника на дружеството адв. Н. Т. и от третото лице - помагач Т. Г. Н. чрез нейния пълномощник адв. Т. П.. В касационната жалба на С. Г. Н. са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че по делото не е установена идентичност на процесния имот с имота, признат за възстановяване на ищците с решението на ОСЗГ- Варна, за да се направи извод, че ищците са процесуално легитимирани да предявят отрицателния установителен иск за собственост. На следващо място сочи, че делото е останало непопълнено с относими към спора доказателства поради непълнота и неточност на изготвения от първата инстанция доклад, в резултат на което страните не са били ориентирани относно това кои факти подлежат на доказване в конкретния процес. Оспорва като необоснован извода на въззивния съд, че не са били налице предпоставките на § 4а ПРЗ на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост върху процесния имот, тъй като той не съответства на събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба поставя следните въпроси, по които въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по въззивната жалба. 2. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената й стойност. 3. Длъжен ли е съдът при прието по делото заключение, което бива тълкувано противоречиво от съда в решенията по делото и води до неговата необоснованост, и съответно - до необоснованост на съдебното решение, да назначи служебно нова експертиза, тройна експертиза и/или друго вещо лице. 4. Как следва да се обсъждат от въззивния съд свидетелските показания. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение - основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Сходни по смисъл и съдържание доводи за неправилност на въззивното решение са изложени и в касационната жалба, подадена от „Ронева инвестмънтс“ ООД. Дружеството- жалбоподател обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че същото е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС/ ТР № 8/2012 г. на ОСГТК, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/, както и с други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. Жалбоподателката Т. Г. Н. поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, а изводите на въззивния съд са погрешни, изведени при неправилно анализиране на доказателствения материал и игнориране на заключението на съдебно-техническата експертиза. В резултат на това съдът е приложил неправилно материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са изведени следните въпроси, за които се твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС 1. Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорните въпроси, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди изложеното във въззивната жалба. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства. 2. Длъжен ли е въззивният съд да съпостави свидетелските показания с останалите доказателства, в този смисъл правилно ли е възприел и анализирал показанията на водените от третото лице - помагач свидетели. 3. Липсата на протокол за вземане на решение и/или списък за предоставено право на ползване съставляват ли задължителен елемент за установяване на предоставеното право на ползване или същото може да се удостовери със свидетелстващия документ за предоставеното право - удостоверение, както и с всички доказателства, включително и със свидетелски показания. 4. Следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда“ по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, да е била електрифицирана и водоснабдена, или достатъчно постройката да е трайно прикрепена към земята и да е годна за постоянно, сезонно или временно обитаване по смисъла на § 1в, ал.3, т.3 ДР на ППЗСПЗЗ. Жалбоподателката сочи и основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. Ответниците по касация - ищци по делото, са подали отговори на касационните жалби, в които изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост. Ищците са наследници на К. М. К., поч. през 1980 г. От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 1162/12.11.2004г. на ОСЗГ- гр. Варна на наследниците на К. М. К. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: 1/ Нива от 1.800 дка, пета категория, находяща се в терен по § 4 на [населено място], в м. “Ч. ч.”, без посочени граници, заявен с пореден номер 5 от заявлението и установен с нотариален акт № 25/18.1.1941 г. и 2/ Нива от 4.000 дка, пета категория, находяща се в терен по § 4 на [населено място], в местността “К. г.”, без посочени граници, заявен с пореден номер 12 от заявлението и установен с нотариален акт № 25/18.1.1941 г. Предвидено е възстановяването на правото на собственост върху имотите да се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ. По делото е представено и писмо изх.№ ЛО21-63-3 от 19.06.2020 г. на ОСЗ-Варна, според което м. “К.’’ и “К. г.” се припокриват, а имотът по т.2 от решение № 1162/12.11.2004 г. е заявен с пореден номер 8 от заявлението за възстановяване на собствеността, а не както е посочено в решението - с пореден номер 12. С нотариален акт № 175, т.VІ, дело № 9378/1993 г. за собственост на недвижим имот, придобит по реда на ЗСПЗЗ на нотариус при Варненския районен съд, Г. Н. Г. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ овощна градина с обща площ 0.6 дка, находяща се в землището на [населено място], м. “К. г.”, парцел № *** по плана на м. “К. г.”, при съседи: М. Я., А. Б., път и Н. И.. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 122, т. ХХХVІІІ, дело № 9379/1993 г. Г. Н. Г. и Ж. Ф. Г. дарили на дъщеря си Т. Г. П. недвижим имот, представляващ овощна градина с площ 0.6 дка, находяща се в землището на [населено място], в м. “К.” г., съставляваща парцел № *** по плана на местността, ведно с построената в нея едноетажна постройка със застроена площ 30 кв.м. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 68, т.І, дело № 65/2005 г. и договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 69, т.І, дело № 66/2005 г., Т. П. прехвърлила този имот на “Мълиц” ООД / преобразувано в “Ронева инвестмънтс” ЕООД/. През 2019 г. дружеството прехвърлило чрез замяна имота на С. Г. Н. и Г. Д. Н.. Спорни между страните са били въпросите относно идентичността на признатия за възстановяване на наследниците на К. К. имот в м. “К. г.” с имота, придобит от ответниците, както и относно предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. По делото е представена записка от 18.01.1941 г. за вписване на нотариален акт за продажба, видно от която К. М. К. е закупил няколко земеделски имота, в това число и нива от 4.00 дка в м. “К.” при съседи: Х. М., А. С. и път. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е дала заключение, че този имот съответства на имот № *** с площ 3.569 дка по неодобрен и неприет план на старите имотни граници и азбучния списък към него. Спорният имот № *** попада с цялата си площ в имот № ***. Доколкото за м. “К. г.” няма приет и одобрен помощен кадастрален план, вещото лице е посочило, че е технически некоректно да се правят изводи за идентичност. Тъй като в решение № 1162 от 12.11.2004 г. на ОСЗГ- Варна няма описани граници, не може категорично да се установи идентичност на признатия за възстановяване имот с този по нотариалния акт от 18.01.1941 г. След преценка на тези доказателства въззивният съд е приел, че е налице идентичност между имота, за който е предявен отрицателният установителен иск за собственост, и имота, по отношение на който ищците ще имат възможност да придобият правото на собственост със заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако отрекат правата на ответниците. Оттук е направил извод, че ищците са доказали правния си интерес от провеждане на отрицателния установителен иск за собственост. Във връзка с извода на въззивния съд за идентичност на имотите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на С. Н. са изведени два процесуалноправни въпроса, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди заключението на вещото лице и да назначи нова експертиза, когато приетото заключение е противоречиво и необосновано. Тези въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение № 159 от 03.11.2003 г. по гр.д. № 4263/2022 г. на ВКС, І г.о., предходното въззивно решение е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В отменителното решение касационната инстанция е направила извод, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на в.л. Д К., че е налице идентичност между имота, за който е предявен отрицателният установителен иск за собственост, и имота, по отношение на който е признато правото на собственост на ищците и който те ще могат да придобият, ако отрекат правата на ответниците. Именно защото е приел да е налице такава идентичност, съставът на ВКС е преценил предявения отрицателен установителен иск за собственост като допустим при доказан правен интерес /съгласно разясненията в ТР № 8 от 2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК / и е върнал делото с указания въззивният съд да се произнесе по предмета на спора, като реши дали ответниците са собственици на спорния имот. Съгласно чл. 295, ал. 1 ГПК второто въззивно решение може да бъде обжалвано пред ВКС само за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Въпросът за идентичността на двата имота като относим към правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск е обхванат от задължителните указания на ВКС по чл. 294, ал. 1 ГПК и не може да се повдига отново. Във връзка с установяване правата на ответниците въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че Г. Н. Г. - праводател на ответниците след поредица транслативни сделки, е подал молба до ОСЗГ- Варна за оценка на предоставения му за ползване земеделски имот. В молбата е посочено, че земята, която иска да бъде оценена, е в землището на [населено място] и има 30 кв.м застроена площ - маза. Към преписката няма оценителен протокол, но на заглавната страница на същата е посочена цена 3 960 лв. Съдът е установил е също, че на 07.08.1989 г. е издадено разрешение на Г. Н. Г. за проектиране на постройка за сезонно ползване и инвентар, с площ до 35 кв. м., като в постройката се предвидят склад за инвентар и сечива, и баня - тоалет. На 20.11.1989 г. е издадено разрешение за изграждане на постройка за сезонно ползване и инвентар, с площ 30 кв.м на частично вкопана маза в м. „К. г.“, [населено място], като предвидените в имота СМР се извършват без определяне на строителна линия. По делото е представен архитектурен проект на сграда, като е посочен номер на разрешение - 252/04.09.1989 г. на ОбНС - Варна. За изясняване на обстоятелството дали към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е бил застроен със сграда по делото са събрани гласни доказателства. Въз основа на тях и на заявеното от ползвателя Г. Н. в молбата му за оценка на имота въззивният съд е обосновал извод, че към релевантния момент в имота била е изградена постройка с покривна плоча, но строежът не е бил завършен и е нямало покрив, поради което построеното не представлява сграда по смисъла на § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ. Като аргумент в подкрепа на този извод въззивният съд е посочил, че в одобрения през 1994 г. кадастрален план на местността в процесния имот не е отразена сграда. В мотивите си съдът е отбелязал и това, че от представеното по делото удостоверение за предоставено право на ползване върху процесния имот на Г. Н. е посочен само номер, но няма представен протокол за вземане на решение за или одобрен списък на лицата с предоставено право на ползване, поради което не може да се установи кога е било издадено. Не е представен и оценителен протокол за имота, за да се прецени какво имущество е оценявано. В обощение въззивният съд е направил извод, че за праводателят на отвенците не е възникнало право по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и същият не е могъл да го трансформира в право на собственост, независимо от плащането на някаква сума, поради което той не се легимирал като собственик на процесния имот на основание посочената разпоредба и съответно извършената от него разпоредителна сделка в полза на дъщеря му Т. П. не е породила вещно-прехвърлитено действие. По тази причина /като сключени от несобственици/ не са породили прехвърлително действие и последващите разпоредителни сделки, включително и последният договор, от който ответниците Н. черпят права. При тези мотиви, с които въззивният съд е обосновал уважаването на отрицателния установителен иск за собственост, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното решение по поставените от жалбоподателя Н. и от третото лице- помагач Т. П. процесуалноправни въпроси: относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, и относно начина на обсъждане на свидетелските показания. При разрешаване на първия въпрос съдът е съобразил константната практика на ВКС, обективирана и в посочените от касаторите решение № 210 от 15.08.2014 г. по гр.д. № 6605/2013 г. на ІV г.о.; решение № 36 от 07.08.2015 г. по т.д. № 465/2014 г. на ІІ г.о.; решение № 60 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 546/2012 г. на ІІ г.о. и др., съгласно която при постановяването на своето решение въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая мотивите на въззивното решение налагат извод, че съдът е изпълнил това свое процесуално задължение, като се е произнесъл по всички доводи във въззивната жалба и е преценил всички относими доказателства, в т. ч. свидетелските показания. Изводът му относно фактическото състояние в процесния имот и степента на завършеност на постройката в него се основава на съвкупна преценка на тези доказателства. В касационните жалби и в изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите бланкетно сочат, че съдът не е преценил всички доказателства, които имат значение за решаване на делото, но не сочат конкретно кои необсъдени от съда доказателства установяват наличието на завършен строеж до покрив включително, така както изисква разпоредбата на § 1в, ал.3, т.4 ДР на ППЗСПЗЗ, за да се обоснове приложението на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Въпросите са поставени във връзка с изложените в касационните жалби оплаквания за неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства, довела до необосновани изводи на въззивния съд, които касаят правилността на въззивното решение и по които касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл. 288 от ГПК. Не се установява и въпросът за начина на обсъждане на свидетелските показания да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Свидетелските показания, и в частност показанията на доведените от третото лице - помагач Т. Н. свидетели, са преценени от въззивния съд по вътрешно убеждение и във връзка с останалите събрани по делото доказателства, така както е посочено в решенията на ВКС, на които се позовават жалбоподателите. Тези свидетели са заявили пред съда, че през 90- та година, когато са посетили имота, постройката в него е била с излята плоча на първия етаж, а вторият етаж и покривът на сградата са били изградени по-късно, около 2000–та година. Съдът е приел, че показанията им кореспондират с подадената от ползвателя Г. Н. молба за оценка на спорния имот, в която същият е посочил, че имотът е застроен на 30 кв.м с маза; с одобрения архитектурен проект на сградата, предвиждащ сграда на един етаж върху частично вкопана изба, както и с одобрения през 1994 г. кадастрален план на СО « К. г.», в който в процесния имот няма заснета сграда. Поради това по тези въпроси не е налице соченото от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът дали липсата на протокол за вземане на решение и/или списък за предоставено право на ползване съставляват задължителен елемент за установяване на предоставеното право на ползване или същото може да се удостовери със свидетелстващия документ за предоставеното право - удостоверение, както и с всички доказателства, включително и със свидетелски показания, и въпросът следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда“ по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, да е била електрифицирана и водоснабдена, или достатъчно постройката да е трайно прикрепена към земята и да е годна за постоянно, сезонно или временно обитаване по смисъла на § 1в, ал.3, т.3 ДР на ППЗСПЗЗ, не са обуславящи изхода не делото и в този смисъл не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдът не е приел, че праводателят на ответниците не е имал качеството на ползвател на процесния имот. Решаващите съображения, с които е обосновал извод, че не са били налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост върху процесния имот, са че построеното в имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не представлява сграда по смисъла на § 4а, защото строежът не е бил завършен до покрива включително, и с оглед тази си характеристика не отговаря на изискванията на § 1в, ал.3, т.4 ДР на ППЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се посочи, че в § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ са визирани няколко критерия, релевантни за преценката дали в предоставения за ползване имот е налице „сграда“ по смисъла на § 4а, всеки от които има самостоятелно значение. Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване очевидната неправилност предполага въззивното решение да е засегнато от пороци, пряко установими от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без касационната инстанция да извършва анализ на събраните по делото доказателства. Приема се, че решението е очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. Настоящият състав не установи въззивното решение да е засегнато от такива пороци. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът