Определение № 88 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2448/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 във вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 260067 от 26.10.2020г. по в.ч.т.д. № 590/2020г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 1306 от 30.06.2020г. по т.д. № 964/2019г. на Окръжен съд Пловдив, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на производството по а.х.д. № 3661/2019г. на Административен съд София – град /АССГ/, 71 състав, с влязъл в сила съдебен акт. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че въззивният съд неправилно е съобразил възприетата за относима практика на ВКС по сходни дела, тъй като със съответните актове на касационната инстанция не се допуска касационно обжалване, т.е. спорният процесуален въпрос е останал неразрешен по същество. С оглед на това счита, че неправилно съставът на Апелативен съд Пловдив е констатирал наличие на преюдициалност между делото пред Окръжен съд Пловдив и делото на АССГ. Поддържа, че отмяната на индивидуалния административен акт е нов факт, а не факт, включен в спорното право, на което се основава искът и че по силата на закона индивидуалният административен акт има предварително изпълнение и е елемент от сложен фактически състав на правоотношението по доставка и изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници. В срока по чл.275, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната касационна жалба „БЦ Енерджи“ ЕООД, [населено място], общ. Родопи, [населено място], в който се оспорва основателността на искането за допускане на касационен контрол на въззивното определение. Твърди се, че поставеният от частния касатор въпрос не попада в приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това се сочи, че въпросът относно наличието или отсъствието на връзка на преюдициалност, между административния спор, с предмет обжалване на решение на КЕВР, с което се определя НСП за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и делото, в което се претендира заплащането на произведената ел.енергия над НСП по преференциални цени, не е разрешен в противоречие с относимата практика на ВКС: определение по ч.гр.д. № 795/2012 г., IV г.о., определения на I т.о. по ч.т.д. № 2586/2017 г., ч.т.д. № 1813/2019 г., по ч.т.д. № 1250/2019 г. и др. В отговора е изложено и мотивирано становище за правилност на атакувания въззивен съдебен акт. По делото е постъпило становище от „Национална електрическа компания“ ЕАД - трето лице помагач на страната на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в което се поддържа основателност на частната жалба и обоснованост на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното дело, по което е постановено обжалваното определение, е образувано въз основа на предявени от „БЦ Енерджи“ ЕООД, [населено място], общ. Родопи, [населено място], против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД осъдителни искове, за заплащане на дължимата цена за продадена ел. енергия по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници № 357/27.03.2012 г., за периода от 01.11.2016 г. до 08.11.2019 г., заедно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва за забавено плащане на главницата. В исковата молба се твърди, че за исковия период ответникът дължи остатък от дължима цена на изкупувана ел. енергия от собствения на ищеца енергиен обект, който остатък се е формирал поради това, че ответникът, позовавайки се на приетото в т.2.14 от Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, спрял да изкупува ел. енергия по преференциални цени, за количества над размера от 1 188 kWh, респ. изкупувал по преференциални цени само произведената електрическа енергия от централата на ищеца до размер на 1 188 kWh. / нетно специфично производство – НСП /, като над този размер считал приложими по-ниски цени. Поради отмяната на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, в частта по т. 2.14, с влязло в сила решение на Административен съд София - град ищецът поддържа, че цялата произведена от централата му ел. енергия следва да се изкупува по установените преференциални цени. На това твърдение ответното дружество е противопоставило възражение, че претендираната главница не се дължи, поради приемане на ново решение на КЕВР - Решение № СП-2 от 06.03.2019г., с което, считано от 31.07.2015 г. се определя отново нетно специфично производство /НСП/ за обекти за производство на електрическа енергия, като този на ищеца, в същия размер, както НСП, прието с Решение СП-1 от 31.07.2015 г.. Ищецът счита Решение № СП-2 от 06.03.2019 г. на КЕВР за нищожно, евентуално незаконосъобразно. Въззивният съд е приел, че един от основните спорни въпроси по образуваното пред Окръжен съд Пловдив търговско дело, с оглед твърденията и възраженията на страните, е дали се дължи изкупуване по преференциални цени на цялото количество, произведена от ФЕЦ на ищеца електрическа енергия, или само за количествата до НСП. Доколкото отказът на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да изкупува произведена от възобновяеми източници електроенергия над НСП, се основава на обжалваното пред АССГ Решение № СП-2 от 06.03.2019 г. на КЕВР, решаването на този спор е в зависимост от изхода по образуваното по жалба срещу това решение а.х.дело № 3661/2019 г. ,с влязъл в сила акт. Съдът се е позовал на формирана от касационна инстанция съдебна практика, според която отмяната на индивидуален административен акт, какъвто е решението на КЕВР, води до отпадане с обратна сила на породените от него правни последици / арг. и от чл.195 ал.1 АПК по отношение отмяната на подзаконов нормативен акт /. Посочил е също, че съгласно чл.302 ГПК, влязлото в сила решение на административен съд, относно валидността и законосъобразността на акта, е задължително за гражданския съд, а съгласно чл.177 ал.1 ГПК решението на административния съд е обвързващо за страните, но отмяната на индивидуалния административен акт има действие за всички. Съдът е цитирал съдебна практика на касационна инстанция, в обосноваване на основание за спиране в идентична хипотеза - определения по чл. 274 ал.3 ГПК с които касационно обжалване не е допуснато. Намира, че възражението на ответника, основано на предварителната изпълняемост на обжалвания индивидуален административен акт, е неоснователно, тъй като изпълнението му няма отношение към съдържанието на правоотношението между страните, респ. породените от обжалвания съдебен акт права и задължения, възникването и съдържанието на които са предмет на обжалването. Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция е направила извод за наличие на предпоставките за спиране на исковото производство на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване е обосновавано в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: „ Дали е налице преюдициалност между изхода на административното дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя НСП за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и делото, в производството по което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена “. Допълнителният селективен критерий е обоснован с определение № 597/30.09.2019 г. по ч.т.д. № 1628/2019 г. на ВКС, II т.о., копие от което е приложено към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – Пловдив определение. Съгласно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото, обусловил решаващата правна воля на съда и от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният процесуалноправен въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий, тъй като отговорът му предпоставя извършване на преценка за правилност на въззивния съдебен акт, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ГПК, респ. произнасяне по наличието или липсата на конкретни предпоставки по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК за постановяване на спирането, поради наличие на преюдициален спор. Формулировката на въпроса не отразява спецификата в обосноваването на решаващите изводи на съда – неотносимост на предварителната обжалваемост на индивидуалния административен акт спрямо правните последици на решението за отмяната му – действие с обратна сила, на които е акцентирал съда, в съответствие с формираната от състави на ВКС и цитирана от него съдебна практика в този / за обратното действие / смисъл.Не отчита и че предмет на спора пред административния съд е не само законосъобразността на акта на КЕВР, а приоритетно - неговата нищожност, непораждаща изначално правни последици. Така поставен, въпросът не предпоставя общоважим, извън конкретиката на спора, отговор за принципите при извършване преценката за преюдициалност, дължима при постановяване на определение по чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Необосноваването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение