Определение № 709 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. С. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 2487 от 28.11.2013г. по в.гр.д.№ 2620 по описа за 2013г. на Окръжен съд Варна, с което e отменено решение № от 17.04.2013г. по гр.д. № 10852 /2011г.на Районен съд Варна в частта досежно определения режим на лични отношения и в частта относно определената издръжка за горницата над 150лв. до присъдените 350лв. месечно за периода 15.06.2012г.-15.01.2013г.и за горницата над 250лв. до присъдените 350лв. месечно за периода след 15.01.2013г. и вместо това е постановено друго с което е:

• отхвърлил иска на Р. С. К., в качеството й на майка и законен представител на детето Д. М. М. против М. Б. М. за заплащане на издръжка в полза на детето над така посочените горници,

• определен е режим на лични отношения за бащата – всяка първа и трета седмица от месеца - от 10.00 часа в събота до 17 часа в неделя, един месец през лятото,когато майката не ползва платен годишен отпуск, всяка четна година през Коледните празници /от 10.00 на 24.12. до 17.00 часа на 25.12./ и за В. /от 10.00 часа на Р. петък ДО 17.00 часа в понеделник/ и всяка нечетна година за Новогодишните празници / от 10.00 часа на 31.12. до 17.00 часа на 1.01./,

• а в останалата част досежно определеното местоживеене на детето при майката, предоставяне на упражняването на родителските права на майката и определяне на издръжка в размер на 150лв.за периода 15.06.2012г.-15.01.2013г.и по 250лв. месечно за периода след 15.01.2013г. и отхвърлянето на иска за издръжка до претендирания размер от 700лв. решение № от 17.04.2013г. по гр.д. № 10852 /2011г.на В. е потвърдено.

Като основание за допустимост на подадената от касационна жалба срещу въззивното решение в обжалваната част досежно определения режим на лични отношения с бащата и издръжката в отхвърлителната й част, се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /противоречие на въззивния акт с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС/ по въпрос, касаещ задължителната преценка на интересите на детето с оглед конкретно установените по делото факти и обстоятелства, съгласно които детето страда от Болест на Х.,Д., има претърпени шест операции на дебелото черво, необходимо е постоянно медикаментозно лечение, спазване на безглутенова и безлактозна диета и има хранителни алергии и алергии към полени и домашен прах.

К. счита, че при определяне на режима на лични отношения съдът не е отчел връзката на тези обстоятелства с установените факти по делото, че ответника не поддържа редовни лични контакти с детето /след фактическата разделя на страните през 06.2012г. е провел епизодична среща с него/ и като цяло неглижира здравословните му проблеми като не възприема и оспорва степента на развитие на заболяването му и нуждата от медикаментозно лечение. Счита, че по делото няма доказателства,въз основа на които да е възможна преценка дали здравословното състояние на детето позволява личен режим, налагащ то да пътува два пъти месечно по 50 км.в едната посока от [населено място], където е местоживеенето му до [населено място], където живее ответника. Във тази връзка поставя въпроса за критериите, които съдът следва да съблюдава при преценката си за местоизпълнението и продължителността на режима на лични отношения и по-специално за значението на здравословното му състояние и факта,че не е установено дали са възможни затруднения за него при придвижване от едно населено място в друго?

Относно определената издръжка касаторката поставя въпроса – допустимо ли е съда да основа изводите си на оспорени доказателства, които към момента на постановяване на съдебното решение не отразяват действителната фактическа обстановка и да обосновава решението си с факт, който не е бил предмет на изследване досежно алеаторни задължения? /Визират се удостоверение от 31.08.12г. за получавана социална помощ към минал момент и сключен договор за издръжка и гледане по отношение на вече починало лице, който е обсъден от съда без ответника да се е позовал на такъв факт/. Счита, че постановения въззивен в тази част противоречи на т.5 от Постановление № 5 от 30.11.81г.на Пленума на ВС, касаещо въпросите за издръжката, съгласно което възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, но не и от наличието на банков дълг за обслужване на лични нужди, както е приел въззивния съд. Позовава се и на статистиченски данни, съгласно които средствата, необходими за издръжка на едно лице възлизат на 540лв., а прагът на бедност за 2013г.е 241лв., за да обоснове извода си, че определената от съда издръжка от 250лв. би покрила само официално признатия жизнен минимум.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:

В. съд е определил традиционен режим на лични отношения, като е мотивирал решението си с липсата на данни за нарушена емоционална връзка между бащата и детето, което до шестата си година е живяло и с двамата родители и липсата на данни за поведение на бащата, което застрашава здравето или интересите на детето. Съдът е обсъдил и въпроса за евентуалните затруднения, които могат да възникнат както за бащата, който следва да взема и връща детето, така и за последното, с оглед неговото здравословно състояние и е достигнал до извода, че няма данни за такива, пред вид заключението на медицинската експертиза, съгласно което детето води нормален живот, без вещото лице да е посочил проблеми с предвижването и с оглед близостта между двете населени места, между които разстоянието е 50км.

При тези мотиви, поставените от касатора въпроси, касаещи режима на лични отношения, доколкото са свързани с интереса на детето, съставляват общо основание за допустимост. По тях, обаче, не следва да се допуска касационно обжалване, защото постановеният въззивен акт е в съответствие /а не в противоречие/ с установената практика. Съображенията:

Определянето на мерките за лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права е производство на спорна съдебна администрация, в което съдът определя начина за упражняване на признатото и гарантирано от закона материално субективно право на родителя да отглежда и възпитава своето ненавършило пълнолетие дете. В практиката последователно провежданият принцип е, че определените мерки за лични контакти между родителите и децата трябва да са в интерес на детето и се определят въз основа на конкретно установените факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Интересът на детето е съобразен, когато е осигурена възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители, независимо, че същите не полагат за него съвместни грижи в едно домакинство. Определените мерки трябва да позволят на родителя, който не упражнява непосредствено родителските права и не е лишен от тях, да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи за детето /решение № 300 от 2.12.2013г.по гр.д.№ 2846/13г.на ІІІ г.о./. Те трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт между тях, освен ако поведението на родителя не поставя детето в опасност. Двамата родители имат еднакви права и задължения към детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание за налагане на ограничения по отношение на единия. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в него интерес, а не във вреда /решение № 291 от 9.10.2012г. по гр.д.№ 115/10г.на ІІІг.о./. Същевременно, няма да са удовлетворени интересите на детето – ако определените мерки не отчитат по най- добрия начин неговата възраст и здравословно състояние и възможностите му за адаптация при честа промяна на дома, /решение № 116 от 16.2014г. по гр.д.№ 5156/13г.на ІVг.о. и № 385 от 23.01.2014г.по гр.д.№ 2537/13г.на ІVг.о./ Съгласно ППВС №1/74г. поддържането на личните отношения между детето и родителя по начало трябва да става в неговото местожителство или местопребиваване. За това когато родителите живеят в различни населени места, при определяне режима на лични контакти, съдът следва да преценява и как би се отразило на здравето и общото благополучие на детето честото му пътуване и смяната на населеното място и обичайните условия на живот.

В случая – по делото няма данни горепосочените изисквания да не са спазени. Съдът, определяйки традиционния режим на лични отношения е отчел всички конкретно установени факти и обстоятелства, включително и здравословното състояние и възрастта на детето, както и разстоянието, което трябва да бъде изминато и конкретното населено място, където трябва да се осъществяват контактите /гр.В., където детето е живяло и средата му е позната/. Няма как да бъдат упражнени пълноценно правата на родителя, ако не му се предостави по-дълъг период от време /поне два дена/ за общуване с детето. Както по-горе беше посочено правата и задълженията към детето на двамата родители са еднакви и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание да се приеме, че ограниче-нията по отношение на единия са разумни. Няма доказателства бащата да е неглижирал здравословните проблеми на детето, а обстоятелството, че след фактическата раздяла на страните, той не е поддържал редовни лични контакти с детето е допълнителен довод, за да му се предостави такава възможност. Изложеното мотивира съда да приеме липса на основание за допускане на въззивния акт в частта, касаеща режима на лични отношения.

Представената от касатора съдебна практика не дава основание за друг извод, защото е ирелевантна. Посочените решения на окръжни и районни съдилища, поради липса на отбелязване,че са влезли в сила, на основание т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС не съставляват практика на съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, а решенията, постановени по реда на чл.290 от ГПК не са по идентични на сега поставените въпроси.

За да постанови решението си в частта досежно издръжката, въззивният съд като е съобразил следните обстоятелства: за майката, че получава средно месечно брутно възнаграждение от 893лв., няма разходи за наем, има два кредити за текущо потребление в размер на 8000лв./с падеж 2032г./ и за 15 000лв./с падеж 09.204г./, а за бащата,че е със средно месечно брутно възнаграждение от 1 812лв., притежава едно собствено жилище и друго в съсобственост с ищцата, има кредит за текущо потребление в размер на 6 200лв./с падеж 23.04.2014г./, страда от хронично заболяване, за лечението на което ежемесечно отделя около 40лв. и за детето /което сега е 7години и 7 месеца/, че освен присъщите за възрастта му нужди от храна, облекло, учебни пособия и извънкласни занимания, има и специфични потребности, обусловени от заболяването му, което е с хронично-рецидивиращ ход и изисква постоянно комплексно лечение – оперативно, медикаментозно и определен хранителен режим, във връзка с което установените по делото като ежемесечно необходими разходи са - 100лв.за лекарства и 160лв.за храни. Въз основа на така описаните обстоятелства, съдът е преценил, че размерът на необходимата за детето месечна издръжка е 650лв. От тази сума е приспаднал получаваните от майката сигурни суми – за месечна помощ от 70лв. и месечна добавка за 2013г. - 217лв. и е счел, че останалата сума от 433лв. следва да се възложи на двамата родители, от които бащата следва да заплаща 250лв./майката, която полага ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на детето и е със значително по-нисък доход от бащата –173лв./

При тези мотиви, поставения от касатора въпрос, касаещ издръжката, доколкото е свързан с интереса на детето, съставлява общо основание за допустимост. По него следва да се допусне касационно обжалване, защото постановеният въззивен акт е в противоречие с приетото в т.ІІ и т.5 от ППВС № 5 от 16.11.70г., съгласно които нуждите на лицата, които имат право на издръжка са конкретни и освен от възрастта и образованието, зависят още и от всички обстоятелства, които са от значение за случая/т.ІІ/, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,имотното им състояние и квалификация.Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат пред вид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение