Определение № 57 от 17.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. М., чрез пълномощника му адвокат Г. Г., против решение № 3558 от 17.06.2020 г., постановено по гр.д. № 10447 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав, с което е потвърдено решение № 76947 от 27.03.2019 г. по гр.д. № 18290/2015 г. на Софийски районен съд, 54-ти състав в обжалваната му част, с която е прието, че Д. И. Д. е съсобственик с права 14/36 ид.ч. в допуснатия до делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** М. Ц. Р. e подала чрез пълномощника си адвокат В. С. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират присъждане на направените разноски. Съделителите М. Ц. М., Д. И. Д. и Р. Ц. В.-М. не са изразили становище по касационната жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е приел, че собствеността на делбения имот е придобита за 2/3 ид.ч. в режим на СИО от Ц. М. Ц. и Т. М. Ц. и за 1/3 ид.ч. от В. Ц. М.. След смъртта на Ц. Ц. и извършен отказ от наследството му, като съсобственици са се легитимирали В. М. с 2/3 ид.ч. и Т. Ц. с 1/3 ид.ч. Касаторът Ц. М. и Д. И. Д. са наследници на В. М., съответно нейни съпруг и син. Останалите съделители са придобили правата си по наследяване от Т. Ц.. Отчитайки извършеното от Ц. М. в полза на Р. Ц. В.-М. разпореждане чрез договор за замяна с 13/36 ид.ч. от имота, съдът е направил извод, че понастоящем като съсобственици се легитимират М. Ц. Р. с 4/36 ид.ч., М. Ц. М. с 4/36 ид.ч., Д. И. Д. с 14/36 ид.ч., Ц. Н. М. с 1/36 ид.ч. и Р. Ц. В.-М. с 13/36 ид.ч. Посочил е, че възражението на Ц. Н. М., че е придобил по давност правата на Д. И. Д., е направено едва с въззивната жалба, поради което попада в хипотезата на чл.133 вр. чл.131 ГПК и като преклудирано не следва да се разгежда. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Ц. Н. М. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: следва ли съдът, съобразно разпределението на доказателствената тежест във въззивното производство, да изследва въпроса за свидетелски показания, т.е. следва ли да бъде изследвано дали са нови доказателства /новооткрити по смисъла на закона/ и след като не е изследвал този въпрос, не би следвало да не допуска исканите двама свидетели. Въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е неотносим към данните по делото и формираните въз основа на тях мотиви на въззивния съд. Ц. Н. М. не е възразил срещу участието в съсобствеността на Д. И. Д. и не е претендирал да е придобил правата му по давност нито в отговора на исковата молба, нито в първото по делото заседание. Следователно поставеният въпрос касае доказателствено искане, относимо към възражение, което не е включено в предмета на делото. С оглед изхода на настоящото производство Ц. Н. М. следва да възстанови на М. Ц. Р. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 800.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат В. С.. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение