Определение № 2000 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1346/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. П. Ф., в качеството си на управител на „НСБП Сервиз“ ООД, чрез процесуален представител адвокат Й. Л., срещу определение № 247/19.04.2024г. по в.ч.т.д. № 300/2024г. на Софийски апелативен съд, ТО, VI с-в, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на жалбоподателката срещу oпределение № 3215/28.09.2023г., постановено по ч.т.д. № 1779/2023г. на Софийски градски съд, ТО, VI- 18 с-в, с което е оставено без уважение искането й за спиране на регистърно производство по партидата на „НСБП Сервиз“ ООД, по заявление вх. № 20230925161354 на Агенцията по вписванията-Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Сочи се необходимост от разглеждане и произнасяне на ВКС по частната жалба в съответствие с чл.280, ал.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.2 ГПК с цел изясняване на противоречиво решаваните въпроси относно възможността за спиране на охранителното производство от апелативен съд, както и дължимата проверка, която окръжният съд извършва на основание чл.536, ал.1 ГПК. В тази връзка се позовава и на противоречива практика на съдилищата по въпроса, дали определението, с което се оставя без уважение искането за спиране на регистърното производство, подлежи на обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че нормата на чл.536, ал.3, изр. 2 ГПК по ясен и недвусмислен начин предвижда, че на обжалване по реда на Глава двадесет и първа подлежи само определението на съда, с което искането по чл. 536 ГПК се уважава и охранителното производство се спира. Позовавайки се на практика на ВКС, съответно цитирана, апелативният съд е приел, че обжалваното определение не е от категорията на актовете по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не прегражда развитието на регистърното производство Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предмет на обжалване пред въззивния съд е определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искане за спиране на регистърно производство по конкретно посочено заявление по партида на търговско дружество. Правилно е преценено от състава на Софийски апелативен съд, че така постановеното от окръжния съд определение е нито от категорията на преграждащи развитието на производството актове, нито възможността му за обжалване е изрично уредена в закона, което означава, че обжалването не може да бъде реализирано в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В практиката на касационната инстанция няма спор по въпроса, че разпоредбата на чл. 536, ал. 3, изр. 2 ГПК е ясна и предвижда изрично обжалваемост по реда на чл. 274 и сл. ГПК само на определението, с което съдът спира охранителното производство в случаите на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Разпоредбата не подлежи на разширително тълкуване, поради което от нея не може да бъде изведена допустимостта на частна жалба срещу определение, с което е оставено без уважение искането за спиране на охранителното производство. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение