Определение № 144 от 04.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 588/2022 г.

Производството е по чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Икрис“ ООД със седалище в [населено място] срещу определение № 60228 от 14.12.2021 г., постановено по т. д. № 768/2021 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Икрис“ ООД срещу решение № 260020 от 21.01.2021 г. по в. гр. д. № 450/2020 г. на Софийски окръжен съд. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на първия тричленен състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател поддържа, че при постановяване на определението не е съобразено наличието на предвидено в чл.280, ал.1, т.3 ГПК изключение, а именно - обжалване на въззивно решение по иск за собственост и други вещни права върху недвижими имот, при което цената на иска е без значение за достъпа до касационен контрол. Навежда и доводи, че доколкото искът е за съществуване, унищожаване или разваляне на договор по смисъла на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, неговата цена е равна на стойността на договора - 38 287 евро, и ограничението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК е неприложимо. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са подадени отговори от ответниците по частната жалба „Дяков констракшън“ ЕООД и Национална агенция за приходите. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да остави без разглеждане касационната жалба на „Икрис“ ООД срещу решението по в. гр. д. № 450/2020 г. на Софийски окръжен съд, съставът на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Изводът за недопустимост на касационното обжалване е мотивиран с окончателно определената по реда на чл.70 ГПК вр. чл.69, ал.1, т.4 ГПК цена на предявения иск, с който на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК е поискано да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата сключена между „Дяков констракшън“ ЕООД и „Икрис“ ООД разпоредителна сделка /договор за покупко - продажба/ с недвижими имоти. Съдебният състав е изложил съображения, че цената на иска, определена съобразно чл.69, ал.1, т.4 ГПК въз основа на данъчната оценка на имотите - 4 573 лв. и 1 494 лв., е под предвидените в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване и че не е налице нито едно визираните в чл.280, ал.3, т.1 ГПК изключения за допустимост на касационното обжалване независимо от цената на иска. Определението, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Икрис“ ООД, е правилно. С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв. с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на обжалване с подадената пред първия тричленен състав на ВКС касационна жалба е решение на въззивен съд, с което е потвърдено решение на първоинстанционен съд за уважаване на иск по чл.216, ал., т.4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на държавата сключен от ответниците „Икрис“ ООД и „Дяков констракшън“ ЕООД договор за продажба на недвижими имоти. Предмет на защита с иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК не са права на собственост или ограничени вещни права върху недвижим имот, поради което правилно първият тричленен състав е приел, че по отношение на обжалваното въззивно решение са неприложими изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Правилен е и изводът на съдебния състав, че след като оспорваната с иска разпоредителна сделка има за предмет вещни права върху недвижими имоти, цената на иска се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4, пр.2 ГПК - на база данъчната оценка на имотите, а не по правилото на чл.69, ал.1, т.4, пр.1 ГПК - от стойността на договора. Сделката е сключена между търговци и доколкото данъчната оценка на имотите не надхвърля минималния праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, а подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима и законосъобразно не е разгледана по същество. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,