Определение № 512 от 15.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 407/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определението, с което е обявено за окончателно решението, постановено по гр. д. № 3377/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. Частният жалбоподател счита за неправилна преценката на въззивния съд, че постановеният от него акт не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, като твърди, че в случая се касае за един, а не за няколко отделни договора за превоз и съответно за един иск, чиято цена е над установения в закона минимум за допустимост на касационния контрол. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 21.05.2012 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу несъществуващ съдебен акт. Съдържащото се в решение № 654 от 23.04.2012 г. по в. гр. д. № 3377/2011 г. на Пловдивски окръжен съд указание, че същото е окончателно, не представлява самостоятелно определение по смисъла на чл. 254 ГПК и поради това не може да бъде предмет на инстанционен контрол. Правилността на извода на въззивния съд относно обжалваемостта на постановеното от него решение, с оглед изискването на чл. 280, ал. 2 ГПК, може да бъде проверена само по повод обжалване на разпореждането за връщане на касационната жалба или в производството по чл. 288 ГПК при извършваната от касационната инстанция служебна преценка за допустимост на касационната жалба. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение