Определение № 480 от 04.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 838/12.02.2020 г. на Р. М. С., чрез процесуалния ѝ представител адвокат Д. Х., срещу въззивно решение № 3/06.01.2020 г. по гр. д. № 392/2019 г. на Окръжен съд – Перник. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както следва: 1./ Следва ли при спазване разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН, при наличие на възможност всеки един от съделителите да получи дял в натура, и при изрично противопоставяне на един съделител за това, делбените имоти да бъдат разпределени реално, независимо че се различават по своите характеристики и функционално предназначение, или делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий; 2./При уважаване на възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК допустимо ли е дяловете на останалите съделители да се уравняват с имоти с предназначение, различно от предназначението на имота, за който се дължи уравняване; 3./ Допустимо ли е уравняването на дял на съделител за възложен на друг съделител жилищен имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК да се извърши чрез имоти със земеделско предназначение и такива с нежилищно предназначение; 4./ Следва ли неподеляем имот, представляващ самостоятелен обект с нежилищно предназначение – гараж, да се изнесе на публична продан или може да се обособи в дял с имоти с друго функционално предназначение – земеделско, за да послужи за уравняване на дял на съделител за възложен на друг съделител жилищен имот; 5./ Следва ли съдът да изложи мотиви в решението си дали приема за основателно искането на съделител за изнасяне на неподеляем имот на публична продан. Представено е решение № 47/12.02.2010 г. по гр. д. № 818/2009 г. на ВКС, II г. о. Сочи се наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответниците по касационната жалба – П. М. И. и С. М. С., не вземат становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

С въззивното решение, постановено във втората фаза по извършване на делбата, е отменено решение № 7/15.02.2019 г., постановено по гр. д. № 267/2016 г. по описа на Районен съд – Брезник, в частта, в която в дял на С. М. С., на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, е поставен самостоятелен обект с идентификатор ** по КККР на [населено място], със застроена площ от 26 кв. м., с предназначение: хангар, депо, гараж / подробно описан /, както и в частта, в която С. М. С. е осъден да заплати на Р. М. С. сумата от 13 572.20 лв. за уравняване на нейния дял в пари, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на решението в сила, и на П. М. И. сумата от 2 698.90 лв. за уравняване на нейния дял в пари, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на решението в сила; отменено е също решение № 46/15.04.2019 г., с което обявен за окончателен на разделителен протокол. Постановено е решение, с което е отхвърлено искането на С. М. С. за възлагане на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на гореописания имот с идентификатор по КККР на [населено място], с предназначение: хангар, депо, гараж; в дял на Р. М. С. са поставени за уравняване на дела ѝ следните недвижими имоти: 1./ поземлен имот с идентификатор *, с площ: 14 390 кв. м., нива /подробно описан/, на стойност 7 482.80 лв., 2./ поземлен имот с идентификатор *, с площ: 22 896 кв. м.,нива /подробно описан/, на стойност от 11 905.92 лв. и 3./ поземлен имот с идентификатор *, с площ: 2 400 кв. м.,нива /подробно описан/, на стойност 1 248 лв., като е осъден С. М. С. да заплати на Р. М. С. сумата от 3 052.48 лева за остатъчно уравняване на дела ѝ, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на влизане на решението в сила; в дял на П. М. И. са поставени за уравняване на дела ѝ следните недвижими имоти: 1./ поземлен имот с идентификатор *, с площ от 4 501 кв. м., нива /подробно описан/; 2./ поземлен имот с идентификатор *, с площ: 3 001 кв. м.,нива, /подробно описан/; 3./ поземлен имот с идентификатор *, с площ: 13 602 кв. м.,нива, /подробно описан/; 2./ самостоятелен обект с идентификатор , с площ от 26 кв. м., с предназначение: хангар, депо, гараж /подробно описан/, на стойност 2 660 лв., като е осъден С. М. С. да заплати на П. М. И. сумата от 441.91 лв. за остатъчно уравняване на дела ѝ, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на влизане на решението в сила. Първоинстанционното решение № 7/15.02.2019 г., в частта му, в която съсобствените между съделителите поземлен имот с идентификатор * и изградената в него жилищна сграда с идентификатор **** са възложени по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на С. М. С., не е било предмет на въззивна проверка.

Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 99/14.02.2018 г., постановено по гр. д. № 267/2016 г. по описа на Районен съд – Брезник, е допусната делба между съделителите С. М. С., Р. М. С. и П. М. И., на следните недвижими имоти: 1./ поземлен имот с идентификатор *, с площ от 303 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ /подробно описан/ и построената върху него сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор по КККР на [населено място], със застроена площ 84 кв. м., с предназначение: жилищна сграда, при следните квоти: 7/9 ид. ч. за Р. М. С., 1/9 ид. ч. за П. М. И., 1/9 ид. ч. за С. М. С.; 2./ поземлен имот с идентификатор *, с площ 22 896 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива /подробно описан/; поземлен имот с идентификатор *, с площ 14 390 кв. м., начин на трайно ползване: нива, /подробно описан/; поземлен имот с идентификатор *, с площ 4 501 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива /подробно описан/; поземлен имот с идентификатор *, с площ 3 001 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, /подробно описан/; поземлен имот с идентификатор *, с площ 13 602 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, /подробно описан/; поземлен имот с идентификатор *, с площ 2 400 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, /подробно описан/; самостоятелен обект с идентификатор ** по КККР на [населено място], със застроена площ 26 кв. м., с предназначение: хангар, депо, гара /подробно описан/, при следните квоти: 1/3 ид. ч. за Р. М. С., 1/3 ид. ч. за П. М. И., 1/3 ид. ч. за С. М. С..

Въззивният съд е приел, че самостоятелен обект с идентификатор **, представляващ по предназначение „хангар, депо, гараж“, няма жилищно предназначение по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК. Процесният гараж не съставлява допълващо застрояване, а представлява обект със самостоятелно предназначение, респ. не е налице пречка същият да бъде разпределен в дял заедно с допуснатите до делба земеделски земи, евентуално да служи за уравняване дяловете на другите съсобственици. Въззивният съд е възприел заключението на СТЕ относно стойността на делбените имоти при определяне стойността на дяловете на съделителите съгласно определените квоти в съсобствеността. Отчитайки възлагането по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК в полза на С. М. С., е приел, че предвид наличието на други делбени имоти в съсобствеността, то най-подходящият способ за уравнение дяловете на останалите съделители е чрез имоти. Посочил е, че разнородността на процесните имоти не е пречка за имотно уравнение, тъй като съделителките П. М. И. и Р. М. С. биха получили в реален дял същите тези имоти, които безспорно не са еднородни с възложения по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК имот, и при евентуалното извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК или чрез тегленето на жребий. За определящо в случая е намерил наличието на други делбени имоти, както и обстоятелството, че с имотното уравнение в най-пълна степен ще се постигне целта на чл. 69, ал. 2 ЗН – всеки от съделителите да получи дял в натура. При тези мотиви, е приел, че за уравнение дела на П. И., в дела и следва да се поставят следните имоти: ПИ с идентификатор , ПИ с идентификатор *, ПИ с идентификатор * и самостоятелен обект с идентификатор ** /с предназначение: хангар, депо, гараж/, като за разликата в притежавания от нея дял в съсобствеността, възлизащ на стойност 12 815.57 лв., и получавания такъв за уравняване на дяловете на стойност 12 373.66 лв., съделителят С. М. С. следва да ѝ заплати парично уравнение, възлизащо на сумата от 441.91 лв., в 6-месечен срок от влизане на решението в сила; а за уравнение дела на Р. М. С., в дял на същата следва да се поставят следните имоти: ПИ с идентификатор *, ПИ с идентификатор * и ПИ с идентификатор *, като за разликата в притежавания от нея дял в съсобствеността, възлизащ на стойност 23 688.90 лв. и получавания такъв за уравняване на дяловете, възлизащ на стойност 20 636.42 лв., съделителят С. М. С. следва да ѝ заплати парично уравнение, възлизащо на сумата от 3 052.48 лв. в 6-месечен срок от влизане на решението в сила.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.

Първите три въпроса в изложението обобщено се свеждат до избрания от съда способ за прекратяване на съсобствеността и допустимостта на извършеното от него имотно уравнение на дяловете на част от съсобствениците предвид наличието на уважена по делото възлагателна претенция на съделител по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, като конкретно се поставя въпрос допустимо ли е имотно уравнение в случай, че допуснатите до делба имоти са различни по своето предназначение. Така поставените въпроси са обуславящи за решаващите изводи на съда, поради което е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установяват обаче поддържаните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. На първо място, касаторът не сочи конкретна съдебна практика, в противоречие с която счита, че се е произнесъл въззивният съд по посочените въпроси. Общо се поддържа противоречие на решението на Пернишкия окръжен съд с решение № 47/12.02.2010 г. по гр. д. № 818/2009 г. на ВКС, II г. о., без да се уточнява по кои от въпросите това решение е приложимо. Следва да се отбележи, че цитираната практика е неотносима към разглеждания случай. Решението третира въпроси във връзка с разпределянето на имоти по чл. 292 ГПК /отм./ - чл. 353 от сега действащия ГПК, като способ за прекратяване на съсобствеността, каквато не е настоящата хипотеза. На следващо място, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – бланкетното посочване на същото, без конкретна обосновка за наличието му по настоящето дело, не би могло да предпостави допускане касационното обжалване на въззивното решение.Следва да се има предвид, че в практиката на ВКС последователно се приема, че основен принцип при извършване на делбата, установен в чл.69,ал.2 ЗН, е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, такава възможност е налице.В такива случаи делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, а ако това се оказва невъзможно или много неудобно – чрез разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл.353 ГПК.Изнасянето на публична продан на имот /каквото е искането в случая на касатора относно процесния гараж/ като способ за шизвършване на делбата е приложим в случай, че този имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. По четвъртия въпрос липсва обосновка на поддържаните в изложението снования по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По аналогични съображения не може да обоснове допускане на решението до касационен контрол и последният въпрос. За пълнота следва да се отбележи, че въззивният съд, след като е обсъдил доказателствата по делото и е съобразил влязлото в сила първоинстанционно решение, с което е уважена възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, е постановил извършване на предвиденото в цитираната разпоредба уравнение на дяловете. Констатирайки, че в случая са налице други делбени имоти, чрез които е възможно преодоляване на съществуващото неравенство в дяловете на съделителите, съдът е приел, че уравнението следва да е имотно, с което в най-пълна степен ще се постигнат и целите на чл. 69, ал. 2 ЗН. Предвид изложеното, въззивният съд подробно е изложил мотиви относно приложимия способ за делба, като несъгласието на касатора с последния представлява оплакване за неправилност на решението, което не може да бъде предмет на настоящето производство по чл. 288 ГПК.

Липсва бланкетно соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на съдебен акт „contra legem“ /законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл/ или „extra legem“ /приложена несъществуваща или отменена правна норма/. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение - значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.