Определение № 16 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4132/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Е. Б. против решение № 293 от 30 .0 3.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2126/2020 г., с което е потвърдено решение № 6968 от 16.10.2019 г., постановено по гр. д. № 7706/2015 г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу СБАЛАГ "Майчин дом" ЕАД,гр. София иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ДНК анализ и срещу "Инвитро -АГ медицински център Димитров" ЕООД,гр. София иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди от неизпълнено задължение по договор за проверка за хромозомна аномалия чрез хорион биопсия и ДНК анализ – за сумата от 50000 лв. (при поддържано наличие на солидарност), ведно със законната лихва, считано от 12.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1. Критерий за оценка на кой елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са „медицинските стандарти и добрата медицинска практика“ – противоправност или вина в смисъла на „неполагане на дължимата грижа“? В този смисъл ищецът или ответникът носи доказателствената тежест да установи дали същите са били спазени от лицата, ангажирани в лечебно- диагностичния процес?

2. Какво е значението на понятието противоправност по смисъла на чл. 45 ЗЗД и следва ли да се приеме, че противоправно поведение е налице единствено в случаите, когато поведението на делинквента влиза в противоречие с конкретни предписани правни норми – регламентиращи действия/бездействия / в частност конкретни разпоредби на утвърдените в страната медицински стандарти и правила за добра медицинска практика/ или е достатъчно да е налице поведение, което се намира в причинно- следствена връзка с противоправен резултат, състоящ се в увреждане на благо, което е обект на защита на чуждо субективно право?

3.Когато поведението на пострадалото лице се намира в причинно- следствена връзка с противоправния резултат, изключва ли то отговорността на делинквента или води до намаляване на дължимото обезщетение? Когато по делото се установи, че поведението на лицето се намира във фактическа каузалност с причинените вреди, следва ли съдът да прецени това поведение с оглед дължимата на пострадалия /кредитора/ грижа, за да го оцени като годен да изключи отговорността на делинквента / неизправния длъжник фактор?

4.При липса на изрично направено възражение за съпричиняване, допустимо ли е съдът да се произнесе служебно? В случай че никой от ответниците не твърди, че ищцата не е положила дължимата грижа на бременна, вкл. да направи разграничение между резултатите от генетичното изследване и ехографския образ на феталната морфология, може ли съдът да се произнесе служебно за дължимо поведение и съпричинителство?

5.Съществено процесуално нарушение ли съставлява допускане на свидетели за установяване на факти и обстоятелства, които същите не са възприели непосредствено /чули, видели/, с цел получаване информация за съществуващи практики на поведение в определена структура, особено когато по закон тези практики следва да бъдат регламентирани в писмен акт, когато тези свидетелски показания са намерили отражение в решаващите изводи на съда с оглед липсата на противоправно поведение и полагане на дължимата грижа при постановяване на съдебното решение?

Ответникът по касационната жалба СБАЛАГ "Майчин дом" ЕАД,гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат Д. П., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Ответникът по касационната жалба "Инвитро -АГ медицински център Димитров" ЕООД,гр. София, чрез процесуалните си представители адвокат Х. Т. и адв. В. В., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. Сочи, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Като подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд, касационната жалба е допустима.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че събраните доказателства не сочат по категоричен и несъмнен начин, че ответниците не са предоставили надеждни резултати чрез генетично изследване на хорионни въси (а не на майчина тъкан) така, че пациентката да се увери в достоверността на изследването и да може да вземе решение, дали да износи бебето си или да прекрати бременността си. Изложени са мотиви, че заключенията на експертите сочат, че най-вероятната, но не и сигурната причина за неверния резултат, се дължи на това, че на изследване са били подложени ДНК клетки на бременната, а не клетки на фетуса, било поради по-малкото взето количество биологичен материал, било поради непочистването му от клетки на майката. Въззивният съд е посочил, че дори да се приеме, че тези недостатъци при вземането на пробата и изследването са довели до грешен резултат, то по делото е неустановена пряка причинно-следствена връзка между решението на ищцата да задържи плода и раждането на бебе със синдром на Даун. Ищцата не е проследила несъответствието за генетично установения женски пол на изследвания ДНК материал и потвърдения при феталната морфология мъжки пол на плода, в който момент е прекъсната пряката причинно-следствена връзка между допуснатата грешка и невзетото решение от нея за прекъсване на бременността. Направен е извод, че липсва причинно-следствена връзка между действия/бездействия на служители на ответниците от една страна и вредоносния резултат и съответно не е нарушено правото на избор на ищцата за прекъсване на бременността й. При разминаването в пола на плода при процесното генетично изследване и феталната морфология, ищцата е могла да се информира за причините и да иска от проследяващия бременността й лекар да назначи повторен анализ или консултация с генетик, евентуално да прекъсне бременността. Причинно- следствена връзка липсва и поради това, че не се установява категорично, че ищцата е щяла да премахне детето си, ако е знаела за генетичното му увреждане.

При тези мотиви на съда Върховният касационен съд намира, че е налице основанието по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по втория правен въпрос, формулиран в точка три от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК: Когато по делото се установи, че поведението на лицето се намира във фактическа каузалност с причинените вреди, следва ли съдът да прецени това поведение с оглед дължимата на пострадалия /кредитора/ грижа, за да го оцени като годен да изключи отговорността на делинквента /неизправния длъжник фактор?. По този въпрос е налице противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в соченото от касатора решение № 9/02.02.2018г. на ВКС по гр.д. № 1144/2018г., трето г.о. относно причинната връзка между деянието и вредата, вкл. и в хипотеза, при която вредата е настъпила от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.