Определение № 5877 от 16.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2847/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. К., чрез адв. Г. Ф. срещу решение № 322/22.03.2024г., постановено по в.гр.д. № 1492/2023г. по описа на Апелативен съд – София. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 263350 от 22.11.2022г. постановено по гр.д. № 1054/2021г. по описа на СГС и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 87, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗЗД е развален сключеният между М. А. М. с ЕГН [ЕГН], като прехвърлител и Д. С. К. с ЕГН [ЕГН], като приобретател договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане с предмет самостоятелен обект с ид. № ..................... по КК на [населено място] – апартамент със застроена площ от 63.29 кв.м., ведно с таванско помещение и 1.422% ид.ч. от общите части на сградата, находяща се в [населено място], район Възраждане,[жк], бл. 13 и самостоятелен обект с ид. № .......................... по КК на [населено място] – апартамент със застроена площ от 100 кв.м., ведно с избено помещение от 8.5 кв.м. и таванско помещение от 10 кв.м. и 21/300 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата на ЕС „Витоша Родина“, с ид. ........................... находящ се в [населено място], район „С.“, [улица], целият с площ от 331 кв.м., обективиран в НА № .............. от ..........................г. по н.д. № ...............г. на Нотариус С. С., с рег. № ................ по регистъра на НК, с район на действие – СРС, поради неизпълнение на задължението за гледане поето от преобретателя. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде отхвърлена. Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е достигнал до извод за неизпълнение на поето задължение за гледане на прехвърлителя, игнорирайки част от приетите по делото доказателства и неотчитайки липсата на оказано съдействие за изпълнение от кредитора. Необсъдена е останала нотариална покана от 20.12.2019г. отправена от касатора до М. М.; уведомление за пътуване извън страната от 21.01.2020г., както и пълномощно от 29.03.2021г., с което касаторът е упълномощил прехвърлителката да постави климатици в прехвърления му имот. Съдът не е съобразил в тази връзка крайно влошените отношения между страните и отказа на прехвърлителката да комуникира нормално с ответника, който факт е установен от показанията на свидетелите К. и Л.. Доказателствата по делото за готовността на касатора да се грижи за прехвърлителката съдът е следвало да разгледа във връзка с данните за усилията да се свърже с нея, както и с отправеното предложение за изпълнение в хода на делото. Поддържа също, че съдът не е съобразил обстоятелството, че ответникът е изпълнявал точно задълженията си за издръжка, плащайки ежемесечно сумата от 850 лв.; готовността да се грижи за ищцата, стига тя да пожелае; че М. М. разполага с достатъчно средства за задоволяване на ежедневните си нужди, поради което и отказва да приеме предложените й грижи. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация М. А. М., чрез процесуален представител адв. М. Д. - М. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: В решението си въззивният съд приел за установени следните факти: на 26.01.2021г. М. А. М. предявила срещу Д. С. К. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения помежду им на ................г. алеаторен договор оформен с НА № ........г. на Нотариус С. С., поради неизпълнение на задължението на ответника – приобретател за полагане на грижи за прехвърлителката. Искът бил основан на твърдения, че ответникът заплащал ежемесечно сума в размер от по 850 лева, с която в периода месец юли 2019 – месец януари 2020г. изпълнявал задължението си по договора за наем, а след месец февруари 2020г. – задължението си за издръжка по чл. 3 от процесния договор, но от сключването на договора не е полагал грижи за нея; след месец януари 2020 година се установил да живее в [населено място]; прехвърлителката е инвалид с трайно намалена работоспособност – 82 %, с преживян миокарден инфаркт и заболявания: хронична исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, хронична обструктивна белодробна болест и претърпяна в 2015г. операция на таза и долния крайник поради пертрохантерно счупване; живее сама след смъртта на сина й на 23.04.2018г. и има необходимост от грижи в ежедневието. Ответникът оспорил иска като недопустим, тъй като ищцата предявила иск за разваляне на договора – предмет на гр.д. № 74413/2019г. по описа на СРС – производството по което е прекратено поради отказ от иска с влязло в сила на 10.09.2020г. определение. Евентуално оспорил иска по основание по възражения, че от сключването на договора заплаща на ищцата ежемесечна издръжка в размер от 850 лева; стои на нейно разположение за полагане на грижи, освен за един месец през 2020г., когато поради отсъствие от страната е заместен от третото лице – Д. П.; необходимост от настаняване на ищцата в болнично заведение не е възникнала; ответникът й предал ключа за дома й при заявено от нея нежелание да бъде посещавана от него или от трето лице по причина на притеснения от сезонния грип, а после от вируса Ковид – 19; неизпълнението на задължението за полагане на грижи се дължи на липса на съдействие от прехвърлителката. От текста на договора, приел за установено, че Д. К. е поел за в бъдеще издръжката и гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива, грижи при болест и старческа немощ до края на живота й. Прехвърлителката се е съгласила, че дължимите й грижа и издръжка при невъзможност да се предоставят лично от приобретателя, да бъдат заменени и от трети лица, посочени от последния, които ще престират изпълнението по договора вместо него. В случай на здравословни проблеми на прехвърлителката и необходимост от настаняване в лечебно заведение за оказване на специализирана болнична помощ, приобретателят поел задължение да оказва съдействие на лекарския екип за контакт с него и прави всичко необходимо в изпълнение на лекарските предписания за лечение след напускане на лечебното заведение. В т. 3 от договора страните уговорили, че освен изпълнение на задължението за гледане, прехвърлителката да получава ежемесечна издръжка до 10 – то число на месеца в размер на не по-малко от 850 лева, платима по банков път. Прехвърлителката запазила правото на пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имотите. При тези факти, от правна страна въззивният съд, тълкувайки волята на страните обективирана в алеаторния договор, приел, че съдържанието на уговорките сочи поето от приобретателя задължение да полага за прехвърлителката всички необходими грижи – грижи за здравето, хигиената и домакинството, а не само грижи, в случай на възникване на здравословни проблеми и необходимост от лечение в болница; задължението за гледане може да се изпълнява лично от длъжника или чрез трети лица, а издръжката се дължи наред с поетите грижи. С оглед заявен от ищцата отказ от предходно предявения конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, с правна последица, аналогична на силата на пресъдено нещо на решение за отхвърлянето му, приел за преклудирани осъществените до 10.09.2020г. /датата на влизане в сила на определението за прекратяване на производството по гр.д. № 74413/2019г. по описа на СРС/ факти на неизпълнение на задължението за гледане. За релевантно поради това приел неизпълнението на задължението за полагане на грижи след 10.09.2020г. За преклудирани приел в същото време и всички осъществени до този момент факти, които са послужили или са могли да послужат за обосноваване от ответника на възражения срещу иска. Като несъответен на събраните по делото гласни доказателства приел изводите на първоинстанционния съд за влошаване на отношенията между страните след 10.09.2020г. Въз основа на самостоятелен анализ на показанията на свидетелите К. и Л. приел за установено, че съобщените от тях факти за преустановяване на контактите по причина, че въззивницата не отговаряла на телефонните обаждания на ответника и не му отваряла вратата на жилището се отнасят до предходен период – края на 2019г. – началото на 2020г. Тези факти приел за преклудирани от правното действие на отказа по чл. 233 от ГПК. Отбелязал, че самият ответник не е навел твърдение, че след 10.09.2020г. е предлагал грижи на ищцата, вместо това заявява готовност да се отзове, ако тя поиска. Приел, че по делото не е установено от носещия доказателствената тежест ответник, че след 10.09.2020г. е предприел действия по гледане в дължимия по договора обем, които прехвърлителката неоправдано не е приела. Готовността му да полага грижи след поискване посочил, че не е достатъчна. Установяването на ответника да живее в [населено място] изтъкнал, че не го поставя в невъзможност да престира, тъй като е могъл да извърши действията по гледане чрез трето лице. Така достигнал до решаващ извод за неизпълнение на съществена част от дължимата престация – обгрижването на ищцата след 10.09.2020г. до подаването на исковата молба на 26.01.2021г. /четири месеца и половина/, за което ответникът отговаря и което е основание за разваляне на договора поради виновно неизпълнение, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът Д. К. обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК поставяйки, следните правни въпроси: 1/ Дали отказът от иск, направен от ищцата в предходно съдебно производство, преклудира възможността на ответника да се ползва от доказателства, относими към спора и осъществени в периода, обхванат от отказа от иск? 2/ При нежелание на кредитора по двустранен договор с периодично изпълнение да съдейства на длъжника да изпълнява задълженията си, следва ли длъжникът да представя доказателства за липсата на съдействие за всеки период, ако вече е представил доказателства за нежеланието на кредитора да съдейства за изпълнението? Очевидната неправилност на въззивното решение е обоснована от касатора с доводи, че при липса на съвкупна преценка на всички доказателства, които не е анализирал в тяхната взаимна връзка, съдът е нарушил основен принцип в правото – че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, а кредиторът по един двустранен договор не може да развали договора, ако е в забава и не е изпълнил задълженията си и в същото време осуетява изпълнението на длъжника. По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Въпросът дали със заявения от ищеца отказ от предявения иск се преклудират и защитните възражения на ответника и възможността да ангажира доказателства в тяхна подкрепа относими към предхождащ отказа от иск момент е поставен от касатора във връзка с оспорване на правния извод в обжалваното решение, че с направения отказ от иска на М. М. по гр.д. № 74413/2019г. на СРС са преклудирани и всички факти, които са послужили или са могли да послужат за обосноваване от ответника на възражения срещу иска. Този процесуалноправен въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда за ефекта на отказа от иск спрямо защитата на ответника в следващ процес, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 от ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Съдебният състав приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК като отговора на въпроса би бил значим за точното прилагане на закона в практиката по отделни казуси, с оглед преодоляването на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба на отказа от иск, а разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите, има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. На това основание касационно обжалване на въззивния съдебен акт следва да се допусне по следния прецизиран процесуалноправен въпрос: Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, прикрепваща се към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска разпростира ли се върху защитните възражения на ответника, заявени по нов иск на същия ищец срещу същия ответник, но на друго основание? С оглед мотивите на въззивния съд в обжалваното решение, че искът е допустим за периода след 10.09.2020г. до подаването на исковата молба на 26.01.2021г. и че е релевантно неизпълнението само в този период, съдебният състав приема, че е налице и основание на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване, поради съмнения за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба. Ето защо касационно обжалване следва да се допусне и за проверка допустимостта на решението с оглед предмета на конститутивния иск. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 1 от ТДТССГПК на касатора следва да бъдат дадени указания в установения от закона срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателство за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 924.02 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение