Определение № 159 от 08.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5009/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№18442/17.09.2021г., подадена от З. Д. Р. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.В. С. от АК-В., срещу решение № 1375, постановено на 04.08.2021г. от Варненския окръжен съд, ГО по в.гр.д.№19/2021г., потвърждаващо решенето на първоинстанционния съд, с което е прието за установено по отношение на З. Д. Р., че „Сий Сайд“ ЕООД е собственик на реална част с площ от 252 кв.м., намираща се изцяло в границите на поземлен имот с идентификатор ...........по КККР на [населено място], целият с площ от 21704 кв.м. (по скица – 21702 кв.м.), очертана в зелен цвят и заключена между точки А, Б, В, Г, Д и Е на комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж.Р. П. по гр.д.№2207/2018г. на РС-Варна, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, въз основа на договор за покупко-продажба от 04.08.2009г., обективиран в н.а.№...., том ...., дело №..../2009г. и З. Д. Р. е осъден да предаде на „Сий Сайд“ ЕООД владението върху тази реална част, както и да заплати на „Сий Сайд“ ЕООД сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесната реална част за периода от 14.02.2013г. до 13.02.2018г. Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Твърди, че в противоречие с императивни правни норми съдът е приел, че процесният имот е бил гора, въпреки, че територията е урбанизирана още от 1937г.; че за гора се издавал акт за държавна собственост, въпреки че липсва акт за обявяването ѝ за гора, респ. че липсва решение на ОСЗГ; че въобще имотът бил държавна собственост, въпреки че липсва каквото и да е основание освен, че Х. щял да прави процедура по чл. 14 ЗГ; че при одобрена КККР скици могат да се издават от държавно горско стопанство и от ОСЗГ; че вписването на актове с такива скици в СВ-В. е допустимо; че КВС може да се изменя след одобряването на КККР; че заповед на областен управител за оправомощаване на зам.областен управител е действаща, въпреки че издалият я е освободен от длъжност; че заповедта за замяна касае само заменителите и може да не се изчаква законовия срок; че договорът за замяна е годен, въпреки че е налице влязла в сила забрана на заменките; че публични личности като директорът на Д. – Ю. и бившият зам.министър и депутат Я. Х., които дължат на обществото примерно поведение, не са знаели за приетата забрана за заменките, но са побързали да я сключат. За неправилен счита и извода на въззивния съд, че не е придобил правото на собственост върху имота по давност. Поддържа също така, че във въззивното решение липсват мотиви досежно искането му във въззивната жалба относно нищожността на договора за замяна заради общественото положение на публичната личност Я. Х., както и заради това, че от 27.01.2009г. влиза в сила забраната за заменките, а процесният договор е вписан в СВ-В. на 29.01.2009г. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба „Сий Сайд“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв.И. К. К. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: „Сий Сайд“ ЕООД е предявило срещу З. Д. Р. по реда на чл. 108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху реална част с площ от 252 кв.м., намираща се изцяло в границите на поземлен имот с идентификатор ...........по КККР на [населено място], целият с площ от 21704 кв.м., както и иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на тази реална част по реда на чл. 59 ЗЗД, с твърдението, че е придобило правото на собственост върху ПИ с идентификатор ..........по КККР на [населено място] въз основа на договор за покупко-продажба, сключен на 04.08.2009г., обективиран в н.а.№..., том ..., дело №....../2009г. Поддържа, че ответникът по иска владее без основание спорната реална част и без съответните строителни книжа е изградил в тази част незаконна постройка-тип дървено бунгало, която ползва. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, З. Д. Р. оспорва така предявените искове, като поддържа, че дружеството е купило имота от несобственик – при сключването на договора за покупко-продажба праводателите на дружеството Я. и В. Х., са се легитимирали като собственици с два договора за замяна от 29.01.2009г. на държавни земи в горска територия, с които обаче не е било прехвърлено право на собственост върху имот, идентичен с описания в т.1.3 от нотариалния акт. Поддържа, че още към датата на сключване на договорите за замяна имотът е бил урбанизирана, а не горска територия и не е бил държавна собственост, поради което и договорът за замяна е нищожен поради противоречие със Закона за горите. С оглед тази нищожност поддържа, че договорът за продажба от 05.08.2009г. не е произвел вещен ефект. Твърди също така, че при сключването на договора за замяна е допуснато нарушение и на чл. 77, ал.1, т. 4 ЗКИР, изискващо описание на имота с идентификатор по кадастралната карта. Поддържа, че той е собственик на процесната реална част от 252 кв.м. ведно с постройката върху нея, като придобити по давност въз основа на осъществено владение от 1998г. до предявяването на иска. От фактическа страна въззивният съд е взел предвид, че с договор за покупко-продажба, сключен на 05.08.2009г. (н.а.№...., том ...., рег.№......, дело №....../2009г.) Я. И. Х. и В. А. Х. са продали на „Сий Сайд“ ЕООД три недвижими имота, единият от които (по т.1.3 от нотариалния акт) е имот с идентификатор ..........по КККР на [населено място] (със стар идентификатор .........), целият с площ от 21.704 дка. За безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата, че З. Д. Р. не е заплащал сметки за изразходвана ел.енергия и вода към „ЕнергоПро“ и „ВиК“ и че партидите не са на негово име, а е заплащал въпросните суми на рибарската кооперация „Т.“; че за изграденото в имота бунгало, което той владее, не е издавано разрешение за строеж, нито разрешение за поставяне; че З. Д. Р. не е заплащал местни данъци и такси за имота към [община]; че е заплащал членски внос към рибарската кооперация „Т.“; че не е налице разрешение за поставяне на ограда около имота; че квадратурата, която З. Д. Р. владее, е 252 кв.м. Взето е предвид, че с АЧДС №......., съставен на 09.10.2008г. на основание чл. 7, ал. 1 и ал. 4 ЗГ, вписан в книгите по вписванията на 18.12.2008г., АЧДС №........, съставен на 09.12.2008г. на същото основание и вписан на 18.12.2008г., АЧДС №........., съставен на 09.12.2008г. на същото основание и вписан на 18.12.2008г., са актувани като държавни имоти терен, подотдел 505 „л1“ – държавен горски фонд с площ от 1000кв.м., находящ се в [населено място], м.“Т.“, Д. подотдел 155 „л1“; терен подотдел 155 „м1“-държавен горски фонд с площ от 14000 кв.м., находящ се в [населено място], м.“Т.“ Д. подотдел 155 „м1“; терен подотдел 155 „20“ – държавен горски фонд с площ от 38000кв.м., находящ се в [населено място], м.“Т.“, Д. подотдел 155 „20“, като и трите акта за частна държавна собственост са утвърдени от зам.областния управител Б. Д., който е подал и молбите за вписването им в СВ-В.. По направеното оспорване на правомощията на съставилото актовете за държавна собственост лице въззивният съд е приел следното: Взето е предвид, че със заповед №РД-09-7706-225 от 24.08.2007г. на П. К., областен управител на област с адм. център В., са предоставени на А. Ф. (зам.областен управител) правомощия да подписва молбите до Службата по вписвания, както и да утвърждава съставените актове за държавна собственост, а при негово отсъствие - от Б. Д. (зам.областен управител). Посочено е, че впоследствие със заповед №РД-09-7706-67 от 19.03.2009г. на Х. К., областен управител на В., заповед №РД-09-7706-225 от 24.08.2007г. е отменена като на Б. Д. (зам.областен управител) са предоставени правомощия да утвърждава актовете за държавна собственост, както и да подписва молбите до Службата по вписванията за вписване на утвърдени актове за държавна собственост, а при негово отсъствие – на А. Т. (заместник областен управител). Взето е предвид и обстоятелството, че правомощията на П. К. като областен управител са прекратени с решение №282/08.05.2008г. на МС, а тези на А. Ф. като заместник областен управител – със заповед № КВ-60/07.05.2008г. на министър-председателя на БР, считано от 08.05.2008г. При тези данни, доколкото в периода октомври-декември 2008г. зам. областния управител Б. Д. е бил надлежно оправомощен да утвърждава актове за държавна собственост на държавни имоти, въззивният съд е приел, че трите акта за държавна собственост са съставени по установените форма и ред и са утвърдени и заявени за вписване от оправомощено лице. По направеното оспорване, че към датата на сключване на договорите за замяна имотът е бил урбанизирана, а не горска територия и не е бил държавна собственост, поради което и договорът за замяна е нищожен поради противоречие със Закона за горите, въззивният съд е приел следното: Въз основа на заключението на допълнителната СТЕ от 20.12.2018г. съдът е приел за установено, че процесният имот съгласно действащата КК на [населено място] има следните характеристики: ПИ с идентификатор ............, вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана; начин на трайно ползване-друг вид горски имот, площ 21 702 кв.м., стар номер .........., а съгласно общия устройствен план на [община] – окончателен проект, одобрен със заповед №РД-02-14-2200/03.09.2021г. на министъра на Р. имотът попада в зона с отреждане „ТЗСП“ – Терени за специализирани паркове и урбанизирани територии. Взето е предвид, че според заключението имотът попада в горски фонд, където минималният размер за самостоятелен имот е 1000кв.м., като процесната реална част с площ от 252 кв.м. отговаря на техническите изисквания по размери и площ на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 200, ал. 1 ЗУТ, но тъй като същата попада в горски фонд в урбанизирана територия, не може да се обособи като отделен имот. Въз основа на заключението на втората допълнителна съдебно-техническа експертиза от 05.04.2019г. и изявленията на вещото лице в съдебно заседание, съдът е приел, че плановете, устройващи територията, в която попада процесния имот преди 2008г. са следните: 1)кадастрален и регулационен план на курортно предградие „Л.“, одобрени със заповеди от 1937г. и Царски указ, съгласно които имотът с идентификатор .............обхваща урегулирани и неурегулирани имоти, както и отразеното в плана дере; 2)кадастрален план на „Старите лозя“, изготвен през 1956г., без заповед за одобряване, според който имотът представлява ерозирал скат на морски бряг и дере с нанесен пристан за лодки; 3)кадастрален план на „Приморски парк“, изготвен през 1992г., без заповед за одобрение, според който имотът попада извън границите на с.о. „Д. Т.“ в територия, заснета като „залесена“ с условни знаци за залесено „габър-дъб“ дере; 4)териториално устройствен план на [община] – зоната, в която попада процесният имот е с отреждане „зелени площи за широко обществено ползване и спорт“; 5)подробен устройствен план за приморска зона – В. – предварителен проект, изработен с частичен ПУП, извадка за „Крайбрежна зона – съставна част 5 и съставна зона 5“ и Специфични правила и норми към тях, които са одобрени с решение №2338-6 от протокол №41/17.12.2002г. на Общински съвет-В., според които процесният имот попада в обхвата на разработката. Посочено е, че и съгласно кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г., територията, в която попада процесния имот е определена като урбанизирана, като имотът, преди попълването му със заповед №КД-14-03-24/27.02.2009г. в действащата кадастрална карта е представлявал част от (бивш) имот с идентификатор ............, целият с площ 145784 кв.м., с трайно предназначение „урбанизирана територия“, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, а в КВС, актуална към дата 24.03.2009г., процесният имот е част от имот №..........с площ от 87.583 дка, с трайно предназначение: горска територия, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора. Взето е предвид, че със заявление с рег.№94-ЯЯ-17 от 16.12.2008г., подадено от Я. И. Х. до председателя на Д.-София относно замяна на гори и земи от държавен горски фонд по реда на чл. 15б от Закона за горите, заявителят Я. Х. е поискал да му бъде разрешена замяната на горски имот в землището на [населено място] с кадастрален номер ...........с площ от 21.704 дка в отдел 155, подотдели „20“, „л1“ и „м1“ с описани в заявлението горски имоти, като със заповед №72/19.01.2009г. на С. Ю., председател на Държавна агенция по горите, на основание чл. 15б ЗГ, заявление на Я. И. Х. с рег.№94-ЯЯ-17/16.12.2008г. и решение по протокол №1 на комисия, назначена със заповед на председателя на Д., е наредено да се извърши замяна на 369.24 дка гори и земи от горския фонд, собственост на Я. И. Х. и В. А. Х., описани подробно в заповедта, с два имота от Д. с площ от 66.604 дка, като единият от двата имота е имот с пл.№026013 по КВС, землището на [населено място], в отдел 155, подотдели „20“, „л1“ и „м1“ с площ от 21.704 дка, в местността „Т.“, В.. Посочено е, че с договор за замяна на недвижими имоти №62/26.01.2009г., вписан в Службите по вписванията по местонахождението на заменените имоти (В., Т., Т. и Т.) в периода от 26.01.2009г. до 27.01.2009г., на основание заповед №72/19.01.2009г. и чл. 15б, ал. 7 от Закона за горите, сключен между Държавна агенция по горите от една страна и Я. И. Х. и В. А. Х. от друга страна, председателят на Д. е прехвърлил на Я. Х. и В. Х. правото на собственост върху имоти с площ от 66.603 дка гори и земи от държавния горски фонд, а именно имот №026007 с площ от 44.899 дка и имот с №..........с площ от 21(.704 дка в местност „Т.“ в замяна на собствени на Я. И. Х. и В. А. Х. гори и земи от горския фонд с площ от 369.324 дка. Взето е предвид, че според заключението на допълнителната СТЕ от 20.04.2021г., за първи път процесната реална част от 250 кв.м., попадаща в ПИ с идентификатор .............., е включена в актуализирания лесоустройствен проект на В.-В., изготвен през 2007г. и утвърден на 19.11.2008г. от председателя на Д., като за актуализацията на Л. не е издавана нарочна заповед за одобрение. Посочено е, че според преписката по актуализацията на Л. на Д.-В., утвърдена на 19.11.2008г., същата касае отдел №.........., но не засяга бивш имот №..........по КВС, респ. не засяга терена, вкл. имота в отдел 155, подотдели „1л“, „1м“ и „20“, понастоящем съставляващи ПИ с идентификатор ............... При тези данни въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че договорът за замяна е нищожен като сключен в противоречие със Закона за горите (отм.) с доводи, че към сключването на договора за замяна не е представлявал гора, а е бил част от урбанизирана територия. Взето е предвид, че в актовете за частна държавна собственост актуваните имоти представляват държавен горски фонд с посочване на конкретен подотдел, отразен и на всяка от скиците, издадени от Д.-В.; че с изменението на КК със заповед № КД-14-03-24/27.02.2009г. имот с идентификатор ...........е посочен с начин на трайно ползване: „залесена територия“; че към 1992г. имотът, в който попада и процесната реална част, е извън границите на с.о.“Д. Т.“ в територия, заснета като „залесена“ с условни данни за залесено „габър-дъб“ и дере, т.е. в територия, извън строителните граници на населеното място; че в КВС процесният имот е част от имот №...........с трайно предназначение „горска територия“, в какъвто смисъл е и заключението на в.л., и едва с одобряването на Общия устройствен план на [община] (окончателен проект) със заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. процесният имот попада в зона с отреждане „ТЗСП.Терени за специализирани паркове в урбанизирани територии“. Взето е предвид също така, че по делото няма доказателства, от които да се установи, че предназначението на имота е било променяно (Глава Шеста ЗГ (отм.), а понастоящем Глава Трета, Раздел V-ти от действащия Закон за горите), поради което е прието, че обстоятелството, че при одобряването на КК през 2008г. имотът е бил отразен като урбанизирана територия е без значение, още повече, че именно одобряването на ПУП или ОУП за терени от горския фонд е едно от основанията (не единствено) за промяна на предназначението на земите от горския фонд. По възражението, че договорът за замяна е сключен преди влизане в сила на заповедта за извършването на замяната, въззивният съд е приел следното: Изложени са съображения, че в чл. 15б ЗГ (отм.) в приложимата редакция ДВ.бр.91/21.10.2008г., е уредена процедурата по замяна на гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост, с гори и земи – собственост на физически и юридически лица и общини, като съгласно нея замяната започва по писмено заявление на физическото или юридическото лице до председателя на Държавна агенция по горите, придружено с доклад и удостоверения за оценка на горите и земите от горския фонд – частна държавна собственост и тези на физическото или юридическото лице, писмени становища на структурните и териториалните звена на Д., в чийто териториален обхват на дейност се намират имотите, скици на имотите с означени координатни точки и документите за собственост. Посочено е, че въз основа на заявлението и доказателствата към него и постигнатите предварителни договорености между страните, председателят на Д. подготвя проект за заповед за замяна, в която се определя цената на всеки един от имотите, предмет на същата, описание на имотите в документите, удостоверяващи правото на собственост, разликите в стойността на имотите и начина на нейното заплащане, размерът на държавните такси, режийните разноски, дължимия данък, плащан от лицето, с което са извършва замяната, като лицето-страна по замяната, декларира писмено съгласието си с горните условия, след което председателят на Д. издава заповед за замяната, която се връчва на лицето-страна по замяната. Взето е предвид, че в едномесечен срок от връчването на заповедта лицето заплаща дължимите данъци, такси, разноски и разликата в стойността на имотите, ако държавният имот е по-скъп и въз основа на влязлата в сила заповед и извършените плащания председателят на Д. сключва договор за замяна, който влиза в сила от датата на сключването му. Изложени са съображения, че в закона не е посочен срок, в който заповедта може да се обжалва, като при липса на изрично посочен срок за влизане в сила на заповедта, е приложим общият 14-дневен срок, предвиден в АПК. Посочено е, че в настоящия случай заповедта на председателя на Д. е издадена на 19.01.2009г., а договорът е сключен н 26.01.2009г., т.е. преди влизане в сила на заповедта, но е прието, че това няма за последица нищожността на договора за замяна. За неоснователни са приети и доводите, че актовете за частна държавна собственост са нищожни, като са изложени съображения, че същите не са индивидуални административни актове, а вътрешноведомствени такива, които се съставят във връзка с контрола и отчетността върху имотите – държавна собственост, поради което същите могат да страдат от порока нищожност. Взето е предвид, че процедурата по издаването им е започнала по искане на директора на Д. от 02.12.2008г. до Областна администрация В. за отдел 155 с посочени подотдели, представляващи държавен горски фонд, във връзка с провеждане на процедура по чл. 14 от Закона за горите за нуждите на Я. И. Х. и към всяка от преписките са представени документи, вкл. скици от Д.-В. на съответните подотдели. Посочено е, че актовете са утвърдени от зам.областния управител Б. Д. и заявени от същия за вписване, т.е. съставени са по установените форма и ред и са утвърдени и заявени за вписване от оправомощено лице. По тези съображения въззивният съд е приел, че договорът за замяна от 26.01.2009г., с който праводателите на ищцовото дружество да придобили имота, не е нищожен, а е валиден и е произвел вещния си ефект, а съответно и договора за продажба, сключен с н.а.№.........../05.08.2009г. е произвел последиците, които законът свързва с него, и легитимира дружеството като собственик на процесната реална част. По възражението на З. Д. Р., че е придобил по давност правото на собственост върху процесната реална част, въззивният съд е приел следното: Въз основа на заключението на СТЕ от 04.09.2018ж. и от изявлението на в.л. в съдебно заседание съдът е приел за установено, че процесната реална част от ПИ с идентификатор ............по КК на [населено място], е с площ от 252 кв.м., оградена е с ограда от бетонови колове и мрежа, като средният пазарен месечен наем за периода от 14.02.2013г. до 13.02.2018г. е в размер на 6637 лева. Взето е предвид, че със заповед № КД-14-03-24/27.02.2009г. на началник С.-В., е одобрено изменение на КККР на [населено място], състоящо се в нанасяне на пет нови обекта в КККВ, един от които е ПИ с идентификатор .............с площ от 21 704 кв.м., начин на трайно ползване: залесена територия, собственост на В. А. Х. и Я. И. Х.. Съобразено е въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, че към 2000г. процесната реална част от ПИ с идентификатор ..........е била оградена и З. Д. Р. е имал поставено там бунгало, т.е. от 2000г. е осъществявал фактическа власт върху процесната реална част, която е установена чрез завладяване – посредством изграждане на бунгало и ограждане на земята. Взето е предвид, че в чл. 69, ал. 1 ЗС е установена оборима презумпция, според която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, която презумпция в случая не е опровергана, а обстоятелството, че З. Р. е член на рибарска кооперация и че запраща консумираните ток и вода на тази кооперация, както и че е поставил бунгалото без разрешение, вкл. и без строителни книжа, е без значение и не опровергава горната презумпция. Взето е предвид, че съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за горите (отм.) държавни са всички гори и земи от горския фонд, които не принадлежат на физически и юридически лица и на общините, както и че съгласно чл. 86 (отм.) ЗС за периода 1951г.-1990г. не може да се придобие по давност вещ-социалистическа собственост (държавна и кооперативна), за периода от 1990г. до 1996г. – вещ държавна собственост, а от 01.06.1996г. –вещ публична държавна или общинска собственост. Съобразено е, че имотите – частна държавна или общинска собственост, след 01.06.1996г. могат да се придобиват по давност, но с §1 ЗД на ЗС, в действащата редакция на нормата, давността е спряна, считано от 01.06.2006г. до 31.12.2022г. Взето е предвид, че в случая до 31.05.1996г. давност по отношение на процесния имот не е могла да тече, а изтеклата в периода 2000г. до 31.05.2006г. давност от 6 години и пет месеца е спряна, считано от 01.06.2006г. до сключването на договора за замяна на 26.01.2009г. Прието е, че със сключването на договора за замяна и промяната на собствеността върху имота спряната давност е започнала да тече отново от 27.01.2009г. и е изтекла на 27.08.2013г., но независимо от това процесната реална част от ПИ с идентификатор .............по КК на [населено място] изобщо не би могла да бъде придобита по давност, тъй като и понастоящем имотът е част от горския фонд (с оглед приетото от въззивния съд, че няма доказателства предназначението на имота да е било променяно, вкл. и към настоящия момент), при който е налице изискване за минимален размер на самостоятелен имот, не по-малък от един декар. С оглед на това е прието, че З. Д. Р. не е установил наличие на основание, въз основа на което да упражнява фактическата власт върху процесната реална част. С оглед основателността на предявения по реда на чл. 108 ЗС иск за основателна е приета и претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването в периода 14.02.2013г. до 13.02.2018г., тъй като З. Д. Р. е ползвал собствената на ищеца реална част без основание, което да е противопоставимо на собственика и съобразно заключението на СТЕ, според което средния пазарен наем за исковия период е в размер на 6637 лв. само за първоначално заявените 44.5 кв.м. искът е приет за основателен за сумата от 3000лв. При така изложените от въззивния съд съображения настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на постановеното по въззивното дело решение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК с цел проверка правилността на извода на въззивния съд, че процесният имот към датата на сключване на договора за замяна е бил гора, включена в държавния горски фонд, въпреки че територията, в която имотът се намира, е урбанизирана още от 1937г., както и с цел проверка правилността на извода на въззивния съд, че имотът има такъв статут въпреки липсата на акт за обявяването му за гора, доколкото констатации в този смисъл се съдържат в обжалваното решение. Проверка на правилността на изводите на въззивния съд следва да бъде извършена с оглед необходимостта да се прецени дали тези изводи съответстват на установените в Закона за горите (отм.), но действал към момента на сключване на договора за замяна, правила за реда, по който се извършва включването на имоти в държавния горски фонд (чл. 2, ал. 3 и чл. 13, ал. 2), в какъвто смисъл са и наведените в касационната жалба оплаквания. По останалите въпроси, които касаторът поставя и по наведените в изложението му доводи касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като същите са производни и следващи преценката, която по-горе беше посочено, че е необходимо да се извърши. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение