Определение № 3732 от 18.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2336/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. П. А., [населено място], срещу определение №363 от 21.03.2025 г. по в.ч.гр.д. №153/2025 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 572 от 07.02.2025 г. по гр.д. № 7395/2024 г. на Русенския районен съд. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на жалбоподателя като недопустима в частта относно предявения установителен иск за продължителността на работното време по трудовото му правоотношение с ответника РУ „Ангел Кънчев“ и е прекратено производството по делото. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на III г. о., констатира следното: Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК (изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал. 2, бр. 86, 2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела в производства по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. Производството по първоинстанционното дело в частта относно установителния иск е за продължителността на работното време по трудовото правоотношение, който не попада в изрично посочените в закона изключения. Доколкото ВКС е сезиран с частна касационна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, тя следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение