Определение № 266 от 02.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 561/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Транскапитал“ ЕООД, гр.София чрез пълномощника му адвокат Г. Я. против решение № 3026 от 3.07.2019 г., постановено по гр.д. № 842 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 6628 от 11.11.2016 г., допълнено с решение № 286 от 16.01.2017 г. по гр.д. № 84/2015 г. на Районен съд-Разлог и вместо него е постановено друго, за признаване за установено спрямо „Транскапитал“ ЕООД, гр.София, че е налице съсобственост на имот * по КВС, находящ се в землището на [населено място], с ЕКНМ * и с обща площ от 5189 кв.м., съставляващ по решение № 1146В/26.03.2004 г. на ОСЗ гр.Банско ливада/нива с площ от 1500 кв.м. и ливада/нива с площ от 4000 кв.м., и двете обединени в един имот с № * /при описани в решението съседи/, който имот е нанесен в скица-проект за изменение на кадастралната карта на [населено място] като имот с проектен № ***, находящ се в границите на нанесения в кадастралната карта на [населено място] имот с идентификатор *** с площ 5713 кв.м. със следните лица и при следните квоти: Д. Х. В. – 1/15 ид.ч., И. Х. В. – 1/15 ид.ч., И. З. З. – 1/45 ид.ч., К. И. З. – 1/45 ид.ч., З. И. З. – 1/45 ид.ч., И. Л. С. – 1/30 ид.ч., Е. Г. С. – 1/30 ид.ч., Е. Г. С. – 1/30 ид.ч., М. Д. Н. – 1/30 ид.ч., Г. Д. Н. – 1/30 ид.ч., Д. Д. Н. – 1/30 ид.ч., Г. Д. Т. – 1/15 ид.ч., Л. Д. Т. – 1/15 ид.ч. и В. Д. Ч. – 1/15 ид.ч., като в кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място] следва да бъде отстранена непълнотата чрез нанасяне като самостоятелен имот на съсобствения между страните такъв с проектен № *** съгласно скицата-проект на лист 10 от първоинстанционното дело, която е неразделна част от решението, като решението е постановено при участието на И. Д. В., К. Д. В., Л. Д. В. и Е. Д. Р. като трети лица-помагачи на ответното дружество и е отхвърлен иска за признаване наличието на съсобственост на нанесения в кадастралната карта имот с идентификатор идентификатор *** с площ 5713 кв.м. „Транскапитал“ ЕООД, гр.София атакува въззивното решение в частта, с която е уважен предявения иск по чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на имот с проектен № ***. Въззивното решение в частта, с която е отхвърлен положителния установителен иск за собственост по отношение на имот с идентификатор *** е влязло в сила като необжалвано от ищците. Д. Х. В., И. Х. В., И. З. З., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., М. Д. Н., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. са подали чрез пълномощника си адвокат С. А. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Въззивното производство се е развило след като с решение № 113 от 15.10.2018 г. по гр.д. № 4563/2017 г. на ВКС, I г.о. е обезсилено предходно въззивно решение като постановено по нередовна искова молба /по твърдения за непълнота на кадастралната карта, тъй като в нея не е нанесен съсобствения между ищците и ответника имот с № * по плана на землището на [населено място] с площ от 5189 кв.м., който имот е нанесен в представената към исковата молба и намираща се на лист 10 от първоинстанционното дело скица-проект за изменение на кадастралната карта на [населено място] като имот проектен № *** в границите на нанесения имот с идентификатор *** с площ 5713 кв.м., като същевременно петитумът на исковата молба е да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че към датата на влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и към настоящия момент ищците и ответника са съсобственици на имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] с площ от 5 713 кв.м., който видно от представената към исковата молба скица-проект и намиращата се на лист 80 от първоинстанционното дело скица, не съвпада по граници с претендирания имот № * който е част от имот с идентификатор ***, т.е. претендира се собственост върху целия имот с идентификатор ***, въпреки че в обстоятелствената част не се твърди ищците и ответното дружество да са придобили останалата реална част от имот с идентификатор № *** извън границите на ненанесения имот № * по картата на землището на [населено място] с проектен № ***/ и делото е върнато за ново разглеждане след отстраняване противоречието между обстоятелствена част и петитум. След отстраняване нередовностите на исковата молба Окръжен съд-Благоевград е приел, че на основание фактически твърдения за реституция на два земеделски имота, отразени в КВС като един имот № * с площ от 5189 кв.м. и включването му заедно с имот № * в кадастралната карта в имот с идентификатор ***, са предявени два иска - единият е положителен установителен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за имот № *, нанесен в скица-проект за изменение на кадастралната карта на [населено място] като имот с проектен номер ***, а другият положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците притежават идеални части от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], защото включения в него имот № * е съсобствен между същите лица. За да уважи иска по чл.54, ал.2 ЗКИР съдът е приел за установено, че въз основа на съдебно решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и с решение № 1146В от 26.03.2004 г. на ОСЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на К. И. В. на ливада от 4 дка и ливада от 1.5 дка в местността „Г.“, землището на [населено място], които са идентични с имот № * с площ от 5189 кв.м. по КВС. К. И. В. е починала на 14.11.1954 г. и е оставила за свои наследници шестте си деца. С нотариален акт № 57, том IX, peг. № 7566, нот.дело № 1657/29.12.2003 г. на нотариус per. № * синовете и дъщерята на прекия наследник на К. В. – Д. В., са продали на „Транскапитал“ ЕООД, гр.София ливада с площ от 5,189 дка в местността "Г.", представляваща имот № * по картата на землището на [населено място], както и съседен имот в същата местност с № * с площ от 0,524 дка. След закупуването на имотите дружеството е изготвило ПУП, одобрен със заповед №01-155/26.05.2004г. на кмета на общинта, а в кадастралната карта закупените имоти /№ * и № */ са отразени като един поземлен имот с идентификатор ***. За неотразеният като самостоятелен в кадастралната карта имот № * е издадена скица-проект за изменение на кадастралната карта за имот с идентификатор ***, като в неговите граници е образуван нов имот с проектен номер *** с площ от 5 189 кв.м., но изменението не е извършено по административен ред поради възражение на ответното дружество. С влязло в сила решение № 281/21.07.2009 г. по гр. д. № 247 по описа на ОС Благоевград за 2009 г. е признато за установено по отношение на третите лица-помагачи, че ливада от 4 дка и ливада от 1.5 дка в местността „Г.“, землището на [населено място] към момента на образуване на ТКЗС са били собственост на общата наследодателка К. Н.. При така установените факти въззивният съд е приел, че ищците като наследници на К. И. В. се легитимират като съсобственици на реституирания имот, индивидуализиран по КВС като имот *. Наследниците от коляното на сина й Д. В. са се разпоредили с повече права от колкото разполагат, поради което и ответното дружество е придобило само ¼ ид.ч., колкото са получили в патримониума си в резултат на реституцията наследниците на Д. В.. Имотът не е нанесен като самостоятелен в кадастралната карта, а е част от имот с идентификатор ***, който е образуван както от имот съсобствен между ищците и ответника, а именно *, така и от имот *, който е индивидуална собственост на ответното дружество, като непълнотата следва да бъде отстранена като бъде заснет нов имот с местонахождение, граници и площ като имота с проектен идентификатор *** по скицата - проект за изменение на КК на [населено място]. Възражението на „Транскапитал“ ЕООД, гр.София за придобиване на собствеността по давност не следва да се обсъжда, тъй като е заявено след отговора на исковата молба, а възражението в отговора на исковата молба на третите лица-помагачи касае чужди /на дружеството/ права, както е констатирано и в отменителното касационно решение № 113/15.10.2018 г. по гр.д. № 4563/2017 г. на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК „Транскапитал“ ЕООД, гр.София счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради недопустимостта на въззивното решение, евентуално при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поставя следните въпроси: 1) обвързан ли е съдът от изложеното във въззивната жалба и отговора към нея по отношение на извършени от предходната инстанция процесуални нарушения и следва ли да приеме за редовно извършени процесуални действия, за които няма оплакване, че са нередовни; 2) може ли съдът да дава повторно указания за отстраняване на едни и същи нередовности на исковата молба и противоречи ли това на принципа на равнопоставеност на страните, прогласен в чл.9 ГПК; 3) може ли по реда на поправка на нередовна искова молба да се измени иска, като се добави изцяло нов петитум извън срока по чл.214, ал.1 ГПК; 4) следва ли при поправка на исковата молба, при която се изменя изцяло петитума по отношение предмета на търсената защита и искането към съда, на ответника да се даде възможност да представи нов отговор и кога ще настъпят преклузиите на чл.133 ГПК. Касационният съд не констатира основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.второ ГПК. Тезата на дружеството-касатор е, че ищците са имали задължение да представят искова молба, в която да се съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът по чл.54 ЗКИР, както и в какво конкретно се състои искането и само при несъответствие между посоченото в тези два реквизита на всяка една искова молба сезираният съд следва служебно на основание чл.129 вр. чл.7 ГПК да я остави без движение и да съобщи на подателя й в какво точно се състои констатираното несъответствие. В случая с поправената искова молба ищците претендират да са собственици на определени идеални части от имот с идентификатор ***, за който имот в КККР била допусната грешка при отразяване на правото на собственост. С повторно дадените от съда конкретни указания на ищците как да предявят иска по чл.54 ЗКИР, така че да стане допустим, се стига до изменение извън предвидения в чл.214, ал.1 ГПК срок и по този начин се дава възможност на ищците да санират свой пропуск, изразяващ се не в нередовност на исковата молба, а липса на правен интерес. Дори и да има нередовност на исковата молба, то това може да бъде само по отношение на самия имот. Нито от обстоятелствената част, нито от петитума може да се извлече моля на ищците, различна от тази за предявяване на иск за поправка на погрешно отразено право на собственост, като до последната поправена искова молба никъде не се споменава каквото и да било за проектен номер ***, поради което съдът е следвало да се произнесе относно грешка в КККР, изразяваща се в неправилно отразяване в тях правото на собственост на имот с идентификатор *** така, както е заявено в първоначалната искова молба и поправената такава при първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд. Видно от посочената обосновка доводът за недопустимост на въззивното решение е обоснован с твърдението, че исковата молба е била редовна още при първото разглеждане на делото от въззивния съд, поради което и при настоящото разглеждане окръжният съд не е имал основание да остави исковата молба без движение и съответно да се произнася по отношение на имот с проектен №. ***. Нередовността на исковата молба при първоначалното разглеждане от окръжният съд е констатирана с отменителното касационно решение № 113/15.10.2018 г. по гр.д. № 4563/2017 г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане с изрични указания за приложение на чл.129 ГПК, които са задължителни за въззивния съд при повторното разглеждане на основание чл.294, ал.1, изр.второ ГПК. Следователно тезата на касатора не съответства на данните по делото. Първият от поставените при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроси е обоснован с твърденията, че според доклада на първоинстанционния съд производството се е развило по иск по чл.54 ЗКИР по отношение на имот ***, като в него е прието за разглеждане възражението на ответното дружество за придобивна давност, което с решението е прието за неоснователно. В отговора на въззивната жалба ищците не са се оплакали, че възражението за придобивна давност е преклудирано и не е следвало да се разглежда. Поради това неразглеждането от въззивния съд на приетото в доклада на първоинстанционния съд възражение за придобивна давност, противоречи на практиката на ВКС, според която въззивният съд не проверява редовността на процесуалните действия на съда и страните в първоинстанционното производство, освен тези изрично посочени във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба. С оглед посочената обосновка въпросът се явява неотносим. От една страна същия е обоснован на правно необосновано смесване на неправилността на съдебно решение поради допуснати процесуални нарушения /за които въззивният съд следи само доколкото има наведени доводи от страните във въззивната жалба и съответно в отговора/ и неправилност поради недопустимо разглеждане на преклудирано правопогасяващо възражение, което макар да съставлява нарушение на процесуалните правила, е свързано с приложението на императивна правна норма /чл.143 и чл.147 ГПК/, за които съдът следи служебно съгласно тълкуването на процесуалния закон по Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. От друга страна недопустимостта като преклудирано на заявеното от ответното дружество възражение за придобивна давност е било констатирано в отменителното касационно решение № 113/15.10.2018 г. по гр.д. № 4563/2017 г. на ВКС, което тълкуване на процесуалния закон е задължително за въззивния съд при повторното разглеждане на основание чл.294, ал.1, изр.второ ГПК. Вторият въпрос е обоснован с доводите, свързани с твърдението за недопустимост на въззивното решение в атакуваната му част и по същите съображения не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Третият въпрос е свързан с твърденията на дружеството-касатор, че макар исковата молба да е била редовна и да е била недвусмислена волята на ищците, че спорът е за отразяване собствеността в кадастралните регистри на имот с идентификатор *** и е ясно, че ищците не изразяват воля за предявяване на иск за поправка на грешка при заснемането на който и да е било имот, при второто разглеждане на делото от въззивния съд и след недопустимо насочващи указания на ВКС, ищците въвеждат в процеса изцяло нов петитум, с който искат да се поправи грешка в кадастъра, изразяваща се в незаснемане на имот с проектен номер *** и по този начин се стига до недопустимо изменение на иска извън предвидения в чл.214, ал.1 ГПК срок. Тази теза е правно необоснована и неотносима към данните по делото. От една страна същата е свързана с виждането, че указанията на ВКС относно редовността на исковата молба не са били задължителни за въззивния съд. Това виждане противоречи на чл. чл.294, ал.1, изр.второ ГПК, тъй като констатациите на ВКС в отменителното касационно решение относно наличието на нередовност на исковата молба са свързани с тълкуване на нормата на чл.127, ал.1 ГПК с оглед конкретните факти по делото, а тълкуването на процесуалния закон е задължително за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане. От друга страна, за да е редовна искова молба по иск за собственост /какъвто е искът по чл.54, ал.2 ЗКИР/ е необходимо в обстоятелствената част на исковата молба да се посочи конкретен продибивен способ за конкретен недвижим имот, а в петитума да се търси защита на правото на собственост на същия имот. В случая В случая доводите на касатора не са съобразени с обстоятелството, че в исковата молба при първоначалното разглеждане на делото са изложени твърдения за осъществено придобивно основание само за реституираните имоти с обща площ 5189 кв.м. /реституция по ЗСПЗЗ/, но не и за нанесения в кадастралната карта имот с идентификатор *** с площ от 5713 кв.м., за който са поискали да се установи наличие на съсобственост и да се отстрани грешката в КККР, поради което твърдението, че исковата молба е била редовна не съответства на данните по делото. По четвъртия въпрос се поддържа, че уточнението на исковата молба във въззивното производство /че петитумът касае имот с проектен номер ***, вместо имот с идентификатор ***/ се явява поправка по реда на чл.127, ал.1, т.5 ГПК, поради което въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 305 от 2.12.2013 г. по гр.д. № 1449/2012 г. на IV г.о., според която нов срок за отговор съдът определя само в случаите, когато нередовността е по чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 ГПК, а становището, оспорванията и възраженията на ответника, въведени в новия срок за отговор са допустими само доколкото касаят уточнените от ищеца факти, но не и направените във връзка с първоначално заявените с исковата молба обстоятелства. Соченото противоречие с практиката на ВКС не е налице. С поправената искова молба при новото въззивно разглеждане на делото ищците не са въвели нови факти, а само са привели петитума на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР с твърдените в първоначалната искова молба факти относно собствеността на имот № * с площ от 5189 кв.м., попадащ в имот с идентификатор ***, като са уточнили, че претендират нанасянето му в кадастралната карта като самостоятелен съобразно скица-проект, в която е отразен с проектен номер ***. Това отстраняване на нередовността на исковата молба не съставлява изменение на иска чрез въвеждане на нов петитум, като видно от отговора на исковата молба ответното дружество е било наясно с предмета на спора предявен с нередовната поради противоречие на обстоятелствената част и петитума искова молба, като изрично е оспорило правото на собственост на ищците върху имот № * с площ от 5189 кв.м. по реституция и като наследници на К. И. В. и е противопоставило свое право на собственост, придобито чрез договор за покупко-продажба, но не и на придобивна давност. Следва да се отбележи и че петитумът за признаване права в съсобствеността на имот с идентификатор *** с площ от 5713 кв.м., който въззивният съд е квалифицирал като кумулативно съединен самостоятелен положителен установителен иск /разглеждането на който обосновава и част от доводите на касатора във връзка с иска по чл.54, ал.2 ЗКИР/ е без обстоятелствена част, тъй като липсват твърдения на ищците за осъществено придобивно основание на този имот – вещните права могат да се придобият само по предвиден в закон фактически състав /чл.77 ЗС/, а заснемането в кадастралната карта на съсобствен имот заедно с имот, собственост на ответника с един идентификатор /което съставлява правна квалифищкация от страна на ищците на твърдените факти, а не основание на иска, както е приел въззивния съд/ не е уредено от закона придобивно основание. Въззивното решение, с което е разгледан процесуално недопустимия положителен установителен иск за наличие на съсобственост на имот с идентификатор *** с площ от 5713 кв.м. обаче е влязло в сила като необжалвано. В обобщение липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 или чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ищците по делото не са представили доказателства за направени по повод касационната жалба разноски, поради което искането за възстановяване на разноските е неоснователно. П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение